Следвайте ни

Земята никога не е била по-гореща

Ако не спрем въглеродните емисии, след 30 години няма да говорим за овладяване на глобалното затопляне, а за приспособяване към новите условия за живот

През 2015 година в Париж беше подписано международно споразумение за намаляване на въздействието върху климата, целящо да забави непрестанно увеличаващите се темпове на глобално затопляне. Светът обаче продължава да бъде разединен относно въздействието, което оказваме върху климата на Земята. На първо място „глобално затопляне“ е термин, който не значи непременно общо повишаване на температурите във всяка точна на планетата. То води до изменения в хидрологичните и метеорологичните климатични цикли, които могат да варират от по-екстремни валежи и необичайно ниски температури на едно място, така и по-дълги продължителни суши, придружени с високи градуси на друго.


Една от основните цели на Парижкото споразумение е глобалното затопляне да бъде овладяно, така че през следващите 80 години да ограничим затоплянето с до 2 градуса по Целзий, което може да бъде постигнато само по един начин -

до 2050 година въглеродните емисии да бъдат сведени до нулата.

Редица учени и природозащитни организации обаче смятат, че дори средногодишната глобална температура да нарасне с 2 градуса, то това ще има пагубен ефект.


В началото на лятото три независими изследвания на климатолози и учени от САЩ, ЕС и Азия, публикувани и обобщени в „Nature and Nature Geoscience“, се позовават на обширни исторически данни, за да покажат, че през последните 2000 години никога не е имало период, в който температурните промени да са били толкова бързи и мащабни, колкото през последните три десетилетия. И ако драматични промени в климата е имало винаги, то в миналото те са били в резултат от естествените процеси на Земята - изригване на вулкани или разцепване не огромни полярни шапки на по-малки части. Днес обаче човекът е сложил своя отпечатък върху тях и основните фактори за глобалното затопляне са резултат от нашите действия.


Три основни фактора съставляват 60% от причините за климатичните промени показват една плашеща тенденция, според която 

разделението между „богати“ и „бедни“ държави става опасно голямо

дори и в контекста на глобалното затопляне. Близо 30% от факторите се дължат на използването на изкопаеми горива за производство на ток или отопление. Ролята на всички сфери на транспорта (сухопътен, въздушен и воден) има негативен принос от 15%. Третата позиция е за всички видове производства и преработки на първични и вторични продукти с близо 13,5% дял от негативния ефект.


В изследванията, които „Nature and Nature Geoscience“ обобщават, е откроена една изключително тревожна тенденция - бедните страни няма да успеят да поддържат темповете на преминаване към зелени алтернативи в тези три основни сегмента на замърсяване. Според доклада икономическият фактор ще възпре близо 180 страни по света да започнат процесите си по намаляване на вредните емисии. Така според учените, ако в следващите 5 до 7 години не бъдат предприети кардинални мерки,

вече няма да говорим за стопиране на процесите, а за приспособяване към тях.

Проблемът не е че бедните страни, сред които и България, нямат желание да преминат към зелени алтернативи, защото разходи за постигане на въглероден неутралитет до средата на този век, както предвижда парижкото споразумение, ще бъдат невъзможни за тях. Постигането на икономика и бит с нулеви въглеродни емисии ще изисква значително увеличение на глобалната употреба на електроенергия от днешните 23 000 TW часа до 90 000 TW часа към 2050 година. Доставянето на електричество с нулеви въглеродни емисии в такъв обем ще изисква огромни инвестиции, които към момента дори и най-големите страни по-света трудно могат да направят.

В доклада на климатолозите от ЕС обаче се посочва, че ако всички тези 90 000 TW часа бяха осигурени от слънчеви ресурси, общата площ на необходимите фотоволтаичните клетки ще заемат площ по-голяма от повърхността на Земята. Към това трябва да се добави огромен ресурс за създаване на места за съхранение на резервно захранване, необходим за покриване на периоди, когато слънчевата светлина няма да е достатъчна. Истинското предизвикателство ​обаче ​се крие в

декарбонизиране на тежки промишлени сектори, ​

преработващи стомана, цимент, руди и петролни продукти. 

Голямата битка за ограничаването на климатичните катаклизми ще се проведе именно в икономически аспект. Ограничаването на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий в следващите 80 години към момента струва между ​3 и 5% от целия световен БВП през следващото десетилетие. Но тези разходи могат да намалеят до 5 пъти, ако големите и икономически активни държави помогнат на по-бедните страни и ангажиментът за намаляване на въглеродните емисиите ​се превърне в основна цел на всеки световен технологичен комплекс. Надежда дава и фактът, че през 2010 година Международната агенция по енергетика прогнозира 70% спад на разходите за слънчево и фотоволтаично оборудване до 2030 година. Това обаче се случи 13 години предсрочно още през 2017 година. Макар нулевият индекс до 2050 година да изглежда невъзможен, ако светът се обедини и националните правителства приемат, че важен е не само техният принос, но и на всички други държави, то тогава с общи усилия записаното в парижкото споразумение може да стане реалност.

Станимир Кронев

Редактор

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Коментари

Публикувай

Коментари (2)

Октоподъл

12.08.2019 | 21:29
2 0

Ами аз не сека дърва. Изхвърлям си разделно отпадъците. Шофирам рядко - предпочитам да си карам колелото. Единственото, което мога да направя е да спра да ям боб, защото отделям много парникови емисии...

Роко

11.08.2019 | 06:20
3 0

Ха за разни чалга статии драскачите не спират! Но да се говори за глобалната екокатастрофа няма никой ей мамини убавци недни.Така човечеството се самоунищожава замърсява,убива сече гори хвърля отпадаъци въобще ние сме най най неразумните животни на земята. Няма какво да кажа идва деня в който ще плащаме жестока цена за нашата немърливост! Тогава ще разберем че не може да ядем и дишаме пари!

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?