2374

Зеленски пред "Тайм": Остарях. Никога не съм искал да придобивам такава мъдрост

"Хората навън, извън Украйна, гледат тази война в Instagram, в социалните мрежи. Ще се наситят, ще извърнат глава. Това е в човешката природа. Ужасът знае как да ни накара да затворим очите си. Твърде много е кръвта, твърде силни са емоциите".

Президентът на Украйна Володимир Зеленски усеща, че вниманието на света към случващото се в страната му може да започне да отслабва и това го тревожи почти толкова, колкото руските бомби. И затова има мисия - да накара свободния свят да съпреживява войната както Украйна - като въпрос за собственото му оцеляване.

Признанието е на самия Зеленски, а разказът е на журналиста от списание Time Саймън Шустер, цитиран от "Булевард България". Той и екипът му прекарват  две седмици в президентския комплекс в Киев. Зеленски е на корицата на реномираното американско издание, а целта на репортажа - по думите на автора му, е не просто да интервюира държавния глава, а да усети начина, по който той и хората около него преживяват войната. 

„Спазвах всекидневния им режим, мотаех се из офисите, в които сега живеят и работят. Зеленски и неговият екип карат мястото да се усеща като почти нормално. Имаше и шеги, пиехме кафе, чакахме срещите да започнат или да свършат. Само войниците, нашите неотлъчни придружители, въплъщаваха войната, докато ни развеждаха, светейки с фенерчета по тъмните коридори пред стаите, в които спяха по пода“, разказва журналистът, живял заедно с героите си в президенския комплекс в Киев. 

Програмата за деня на държавния глава е натоварена, макар и рядко да излиза от комплекса. Зеленски се взира в графика си, дори след като денят вече е отминал.

„Лежи буден и се чуди дали е пропуснал нещо, дали не е забравил някого“, пише Шустер. 

“Безсмислено е. Това е същият дневен ред. Знам, че задачите за днес за приключили. Но гледам и усещам, че нещо не е наред“, споделя му Зеленски. Казва, че това, което го държи буден, е не толкова постоянното безпокойство, а съвестта му - защото знае, че бомбите падат, убиват, рушат градове, а руските войски издевателстват над гражданите.

Списъкът със задачи на украинския президент е дълъг, често не толкова пряко ангажиран с военните действия, колкото с начина, по който свободният свят преживява войната - за  него е мисия светът да усети случващото се, сякаш е на място, да разбере, че от Украйна зависи и оцеляването на този свят, споделя журналистът впечатленията си. И продължава: Изглежда, че успява. САЩ и Европа предоставиха повече оръжия на Украйна, отколкото са дали на която и да е друга държава през Втората световна война. Хиляди журналисти идват в Киев, запълвайки електронните пощи на хората от екипа му със заявки за интервю.

Шустер се връща три години назад във времето, когато среща Зеленски за първи път - зад кулисите на негово комедийно шоу в Киев, когато той все още беше актьор и кандидат за президент. Оттогава настоящият държавен глава се е променил много, но чувството му за хумор все още е на мястото си. По думите на самия Зеленски - това е "средство за оцеляване". Но споделя:

„Остарях.  Остарях от всичката тази мъдрост, която никога не съм искал. Това е мъдростта, която идва с броя на загиналите хора и изтезанията на руски войници. Такава мъдрост. Честно казано, никога не съм имал цел да придобия такова знание.“ А журналистът не пропуска да отбележи и следите от мъдростта, превърнали се в нови бразди по лицето му. Пита се и дали Зеленски някога е съжалил за избора, който е направил прези 3 години - да се кандидатира за президент и да смени комедийното шоу, което беше хит, възхищението на публиката, приятелите, които го чакат зад кулисите за парти, феновете, които се тълпят, за да се снимат с него. "Нито за секунда" - така държавният глава отговаря на въпроса. Той не знае как ще свърши войната или как историята ще опише мястото му в нея, но осъзнава, че Украйна се нуждае от своя президент по време на войната. И това е ролята, която той възнамерява да играе.

 В репоргажа си Шустер разказва и за събития от началото на войната, след което улиците около президентския комплекс се превръщат в лабиринт от контролно-пропускателни пунктове и барикади. Гражданските коли не могат да се доближат, а войниците искат от пешеходците тайни пароли, които се сменят всеки ден. Само дворцовите мебели в сградата си остават все същите, а служителите на Зеленски се шегуват, че ако мястото бъде бомбардирано, поне няма да се налага повече да ги гледат. 

През първите седмици на инвазията, когато руската артилерия беше в непосредствена близост до Киев, Зеленски рядко чака изгрева, преди да се обади на висшия си генерал за доклад за състоянието. Когато по време на интервюто за "Тайм" идва време за разказа за първите часове от инвазията, Зеленски предупреждава, че спомените му са фрагментирани. Един от най-ясните е моментът, в който войната започва, а той и съпругата му Олена събуждат децата, за да им съобщят и да напуснат дома си.  Въпреки че президентът и семейството му са обявени за „врагове номер едно на Русия“ и въпреки предложенията от съюзниците на Запад за евакуация, Зеленски остава в Украйна и нейната столица и произнася думите: "Трябва ми оръжие, не превоз". В самото начало на войната руснаците са били много близо до целта да уловят държавния глава. Руски войници са направили десант с парашути в Киев, но не успяват. 

„Преди тази вечер бяхме виждали такива неща само във филмите“, разказва на свой ред Андрий Ермак, началник на кабинета на президента.

В първата нощ на войната около правителствения квартал в Киев избухват престрелки, а руснаците правят два опита да щурмуват комплекса, докато съпругата и децата на Зеленски все още са вътре. На следващият ден Зеленски излиза на двора, за да запише известното видео, в което каза „Всички сме тук“ и посочва поименно официалните лица до него.  

Президентът на Украйна бързо осъзнава ролята си в тази война, а очите на неговия народ и на голяма част от света са вперени в него: „Разбираш, че те гледат. Ти си символ. Трябва да действаш така, както трябва да действа държавният глава", споделя Зеленски. 

Лидерът и екипа му също преживяват войната през екраните си, а кадрите от битки и ракетни атаки обикновено се появяват в социалните медии преди военните да успеят да информират президента за хода на събитията. 

В началото на март, когато руснаците все още обстрелват Киев и се опитват да обсадят столицата, президентът се измъква тайно, придружен от двама от приятелите си и малка охрана. Тогава той за пръв път вижда опостушенията отблизо и заявява, че „едва не загубва ума си“.

 На 40-ия ден от инвазията Зеленски прави още едно пътуване извън комплекса, което е заснето. Тогава посещава Буча, за да види зверствата и ужаса на място. А гледките предизвикват украинската страна да поиска край на всички мирни преговори, казва Дейвид Арахамия, когото Зеленски е избрал да се среща с руснаците.

Зеленски научaва за ракетните удари по гарата в Краматорск, които убиха най-малко 50 души и раниха повече от сто други,  чрез поредица от снимки, направени там и препратени му същата сутрин.

Една снимка се запечатва в съзнанието му  - на нея се вижда жена в ярки дрехи, обезглавена от експлозията.

В същия следобед Зеленски влиза в една от най-важните срещи в кариерата си. Урсула фон дер Лайен е пътувала до Киев с влак, за да предложи на Украйна бърз път към еврочленство. Украйна чака подобна покана от десетилетия. Когато най-накрая идва моментът за този важен разговор, президентът споделя, че не може да спре да мисли за кадъра.

„Беше един от онези моменти, когато ръцете и краката ти вършат нещо, но главата ти не слуша“, разказва Зеленски пред екипа на "Time" -  “Главата ти е там, на гарата, а ти трябва да присъстваш тук.“

По време на посещенията на европейски лидери в Киев не се допуска използването на смартфони в комплекса, защото голям брой телефонни сигнали, предаващи от едно място, биха могли да позволят на вражески дрон за наблюдение да определи местоположението на събирането.

Зеленски споделя, че осъзнава, че приятелските молби няма да доведат до изпращане на оръжия за Украйна, но приема, че неговата роля е не да бъде военен стратег, а комуникатор, който да привлече и задържи световното внимание.

"С германците ситуацията е наистина трудна. Те действат така, сякаш не искат да развалят отношенията си с Русия. Това е техният немски прагматизъм, но той ни струва много.", казва украинският лидер пред Шустер.

 Екипът на Зеленски разказва пред журналиста, че често задаван въпрос е кой пише речите на президента. "Основно, това е самият той! Той работи по всеки ред от речите си“, казва Даша Заривна, съветник  по комуникации. 

„Понякога той влиза в роля и започва да говори като актьор, който играе президент. Не мисля, че това ни помага. Но когато е изтощен, сваля маската. Тогава не може да играе, тогава говори каквото мисли. А когато е себе си, най-ярко се вижда почтеният и морален човек",  разказва пред "Time" Олексей Арестович - съветник на президента, който също е бил театрален актьор в Киев в продължение на много години в миналото.

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?