Йордан Арабаджиев, изп. директор на Съюза на международните превозвачи: Чакането по двата моста на Дунав ще се съкрати три пъти

Щетите от неприемането ни в Шенген се оценяват на около 1.2 млрд. лева, твърди изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев, който добавя, че очаква тези загуби за бранша да бъдат превъзмогнати. 

Според изчисленията на превозвачите сега средно около 16 часа чака един товарен автомобил на Дунав мост за преминаване, а това значи, че той не генерира приходи. 

По думите на Арабаджиев, важно е да се каже, че когато една стока бъде по-бавно превозена, това се отразява и на цената й. Затова и влизането ни в Шенген по суша рязко ще ускори трафика по двата моста на Дунава. За бранша обаче е важно в следващите месеци да се направи обследване и кантарите да не бъдат в зоната на граничния пункт. Бизнесът очаква те да се случват в 30-килиметровата зона преди самата граница, за да може там да не се чака и образуват опашки.

„Ясно ни е, че всяка държава има право да си пази пътищата от претоварване. От години обаче молим кантарите да не са разположени точно по границите, а във вътрешността на държавите“, обясни Арабаджиев. Според него една част от причините за оформяне на опашки по пунктовете са именно кантарите. При голяма част от камионите там биват откривани нарушения, което води до претоварване на целия камион или на отделна ос. Тогава започва писане на актове и плащане, при което се формира колона от чакащи тирове.

Очакванията са, че с приемането ни и по суша в Шенген преминаването през пунктовете ще става значително по-бързо и заради разхлабването на честотата на проверките. Така дори по време на 6-месечния период браншът пресмята, че времето за изчакване на границата ще падне от досегашните средни 18 на 5-6 часа. А това, от своя страна, пък ще доведе до сериозно намаляване на преките и непреките вреди от 1.2 млрд. лв. както за превозвачите, така и държавата под формата на пропуснати данъци, такси и осигуровки.

На този етап е трудно да се каже дали може да се очаква намаление на транспортните цени и съответно на стоките, като истинският ефект от падането и на сухопътните граници ще дойде, след като падне и временният режим през следващото лято. В транспортните компании пък са оптимисти, че много родни шофьори ще се завърнат да работят в българските фирми, след като те вече няма да са предмет на толкова сериозни проверки като част от единното пространство на ЕС.

Димитрина Горанова, председателка на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти: Плюсовете са повече, има притеснения за румънския поток към Гърция

Автор: Ивайло Йолчев

Със сигурност ползите за туристическия сектор ще са големи, ако всичко мине нормално и вече сме пълноправни членове на Шенген. Ясно е, че това ще облекчи трафика по границите и времето за чакане там. Тук има леки притеснения сред някои колеги дали това няма да накара някои румънски туристи да "прескочат" с колите си от България направо в Гърция, тъй като ще става доста по-бързо. От една страна, има логика. Но от друга, и  в момента виждаме какъв наплив на румънски коли има по пътищата към Гърция, така че едва ли опашките ги спират и към момента. Другата голяма полза ще е при пътувания, които един чуждестранен турист планира - примерно за 7 или 10 дни в повече от една държава.

Ако сега получава шенгенска виза, той е длъжен да влезе през страната, която му я е издала -  т.е. едва след това да планира пътуване за страни извън Шенген, което очевидно би отказало мнозина. Влизайки в Шенген, това неудобство за България отпада. Разбира се, много е важно посланието, което отправя към света приемането ни. Хората държат да посещават сигурни региони, с определени правила. Шенген е символ на всичко това. Така че със сигурност туризмът ни ще има полза, дано успеем да се възползваме най-добре не само в нашата сфера, но като цяло. За целта трябва да се създаде максимално добра организация по сухопътните граници.

Илин Димитров, бивш министър на туризма в кабинетите "Петков" и "Донев" Хърватите влязоха и приходите в туризма скочиха с 31%

Преди всичко туризмът е репутация, положителни послания и доверие. Всяко едно послание има значение, за съжаление, през последните години видяхме едно доста отрицателно заради войната. Влизането ни в Шенген и по суша е изключително положително решение. 

Какво ще ни даде приемането там изцяло. Първо, усещането за една голяма сигурност в региона. Второ, по-бърз трафик, който гарантира по-безпроблемно и спокойно пътуване на туриста. Просто няма да ги има тези опашки на границата. Ако погледнем туристическата карта на България, всяка година посрещаме 2.5 млн. чужденци. Припомням, за турист се приема всеки, който е направил поне една нощувка у нас, иначе е транзитно преминаващ или посетител, ако е прескочил за няколко часа на пазар в Силистра. От тези 2.5 милиона туристи 70 процента минават през сухопътна граница. Ще дам пример с въздушния Шенген. След приемането ни там при осъществени от българите 1.23 млн. пътувания със самолет им е било спестено общо чакане от 3592 месеца - по справка на  "Капитал". Но докато при въздушния трафик на туристи трябва подпомагане с програми, то при сухопътния няма такава нужда. Освобождавайки тези 70 процента от опашки, те със сигурност ще се увеличават, ще пристигат с по-добро настроение и ще си тръгват с по-добри впечатления от страната ни. Шенген ще ни донесе положителна репутация в световните медии. Защото човек, като тръгне на туризъм с колата, винаги пита - как е пътят, чака ли се много по границите. Разбира се, тук е ролята на държавата как ще подсили тези положителни ефекти. Но нека дам пример с Хърватия, която е близо до нас, а и последна беше приета в Шенген (б.а - на 1 януари 2023 г.). Пътуванията по летищата им са скочили с 13 процента. Трафикът по сухопътните им граници - с 30 процента. Има общ ръст на туризма с 20 процента, както и ръст на приходите от 31 процента в тази сфера спрямо 2022-ра. Това показва съвсем ясно ефектът от Шенген, макар че те бяха приети и в еврозоната. Най-малкото, ако някой българин се е чувствал втора ръка гражданин на Европа, вече няма да е така.