Следвайте ни

Взривоопасно! Сформират селски опълчения срещу мигранти в Гърция

viber icon

След като в края на февруари започнаха сблъсъците между мигранти и гръцката полиция и армия на границата с Турция в борбата се включиха и членовете на “Националната гвардия” – паравоенно цивилно опълчение, чиито членове са обучени и въоръжени от гръцката армия, пише Дойче Веле.

В гръцките села по протежение на границата цари напрежение. Членовете на Националната гвардия сега патрулират региона.

Точно след 23:00 в малко селце точно преди турско-гръцката граница е спокойно. Пред единственото кафене, което все още работи стоят мъже в униформа. Всички изглеждат уморени и тревожни. „Какво ни очаква тази вечер“, чуди се единият от тях. „Надявам се, че ще бъде мирно“, каза другият, припомняйки скорошен инцидент, когато един от тях бил ранен с нож. „Да тръгваме“, казва трети и всички се качват в джиповете.

Мъжете на възраст между 40 и 50 години са на патрул. Те принадлежат към „Батальона на националните гвардейци“ – вид цивилна армия, която формално се организира, обучава и въоръжава от гръцката армия.

„В момента сме на патрул и търсим бежанци и мигранти, които незаконно са преминали границата в Гърция“, обяснява Димитрис (забележка: името е променено). И какво се случва, когато намерите някои от тях, питам аз?

„Лишаваме ги от свободата им и незабавно уведомяваме полицията, която след това предприема допълнителни действия.“ Използвате ли и оръжия? „Обикновено носим оръжие. Но тъй като сега нямаме официална военна заповед, патрулираме без въоръжение „, казва Димитрис, но след това признава, че „винаги има оръжие у себе си.”

Междувременно стигнахме до първата ни дестинация. Изоставена сграда, на няколко километра от селото. Фаровете осветяват постройката, но се оказва, че в сградата няма никой. Няколко празни консерви и изгорени дърва свидетелстват, че през последните дни тук са пребивавали хора.

Сградата, която е изоставена от години, е обичайна спирка по пътя към Европа за бежанци и мигранти, които въпреки голямото присъствие на полиция и военни, успяват да преминат границата. „Откъде знаят за подобни сгради“, питам аз. „Те имат добре заоблени маршрути на мобилните си телефони. Още едно доказателство, че всичко е организирано от Ердоган“, казва Джордж (забележка: името е променено).

Националните гвардейци официално са неразделна част от гръцката армия. Те се срещат в много гранични райони на Гърция, както на сушата, така и по островите. Основната им задача е да допринесат за отбраната на страната и да подкрепят военните при изпълнение на техните задачи. За да могат наистина да предприемат действия, те имат една седмица за военно обучение.  Оръжията им са предоставени на разположение от военните и се съхраняват у дома. Оръжията и боеприпасите им се контролират редовно от военните.

 „Казано най-просто, ние сме цивилни с военна техника, постоянно на разположение на военните“, обяснява Димитрис. Това важи не само в случай на заплаха от война, каквато е била по време на кризата през 1996 г. Националните гвардейци могат да се използват и при природни бедствия, наводнения или пожари. Но дори и в тези случаи те задължително трябва да получат заповеди от главния командир.

Към момента няма официална заповед за националните гвардейци от северен Еврос (областта на турско-гръцката граница при р. Марица) където се води нова бежанска драма. Това означава, че досега военните не са търсили подкрепата на цивилните сили в района.

Тъй като нямат официална заповед от военните да патрулират провинцията, те го правят “за да се защитят”. “Това е основното“, казва Димитрис. „За мен е важно да защитя собствеността си. Затова се заех с това “.

Втората ни спирка е близо до малка красива църква. Твърди се, че бежанците и мигрантите често оставят след себе си хаос и разрушения, и дори палежи. „Трябва да защитим собствеността си. Но разбира се, че го правим и заради национална гордост.“
„Това е нашата родина, това са нашите села.“

Сега е 2 часа сутринта и се връщаме в селото. Спокойно е. Няма мигранти, няма инциденти. Само националните гвардейци смятат, че селото е защитено, пише “Дойче Веле”.

Хора от селата близо до границата с Турция формират свои групи за да преследват мигрантите, пише “Ню Йорк Таймс”.
Местните общности смятат, че са получили малка подкрепа от гръцкото правителство и Европейския съюз.

Вместо това още хиляди мигранти продължават да пристигат, дори след като Турция прекъсна потока отчаяни кандидати за убежище от Афганистан, Ирак и Сирия със споразумението от 2015 г. с Европейския съюз.

„Когато сирийците започнаха да идват преди пет години, ние им давахме дрехи, готвихме за тях, люлеехме техните бебета“, каза жена на име Фотини, която живее в село Мория, граничеща с прословутия бежански лагер на о-в Лесбос, където има над 15 000 мигранти в съоръжения, проектирани само за 3000.

„Пет години солидарност“, добави тя. „Не можем повече. Ние искаме живота си обратно.“

На о-в Лесбос местна група жители дори нападнаха журналисти и социални работници.

Подобни сцени се разиграха и по северната граница на Гърция с Турция.  Макар че се охранява от армията, обикновените гърци се почувстваха принудени да се включат.

Някои от по-агресивните групи са били мобилизирани от известни крайнодесни екстремисти, но е очевидно, че движението срещу мигрантите се ползва с по-широка социална подкрепа в пограничните райони.

Озлобени фермери подреждаха тракторите си, всеки украсен с  гръцкото знаме, и обявиха, че са готови да се борят за защита на страната. Повечето от тях споделят, че това е въпрос на национална гордост и задължение да пазят границите на Гърция срещу Турция, “един отколешен враг”. Някои принадлежат към Националната гвардия на обучени цивилни, които държат държавно оръжие и могат да бъдат мобилизирани при спешност.

Гръцката армия не е мобилизирала все още Националната гвардия. Което означава, че това са самоволни селски опълчения сродни с башибозуците.
Архиепископ Йеронимос, глава на Гръцката православна църква, посети границата, за да благослови граничните войски. Селяните донесоха торбички с кроасани и бутилки с вода на граничарите, охраняващите пунктовете.

„Дойдохме да доставим храна и напитки за нашите момчета“, каза Анна Фотиду, една от местните жителки. Но дори тя се притеснява, че нещата могат да стигнат твърде далеч.

„Тук има хора с крайни убеждения“, каза тя. „Не мисля, че трябва да вземат нещата в свои ръце.“

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?