Следвайте ни

Всички треперят от COVID-19, а друга тиха глобална заплаха за здравето набира сила

viber icon

Докато светът се бори с пандемията от новия коронавирус, експерти предупреждават, че ние вече сме се изправили пред друга инфекциозна заплаха в световен мащаб.

За бактериите, резистентни на антибиотици, не се говори толкова много, колкото за COVID-19, тъй като заболяванията, които причиняват, се разпространяват бавно (но пък за сметка на това - уверено).

Този тип бактерии обаче биха могли да се превърнат в заплаха от ранга на COVID-19.

Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ всяка година почти 3 млн. американци прихващат инфекция, причинена от бактерии, резистентни на антибиотици. От тях приблизително 35 000 умират.

В световен мащаб приблизително 700 000 души умират от инфекции всяка година. Според Световната здравна организация ако тези тенденции се запазят, до 2050-а смъртните случаи от резистентни на антибиотици инфекции ще достигнат до 10 млн.

За какво говорим?

Простичко казано, бактериалната резистентност е трайният ефект от прекомерното използване на антибиотици в лечението на различни болести, както и неправилната им употреба – дали поради лекарска немарливост или поради решение на пациента да вземе нещата в свои ръце. Провалените възможности да се унищожат болестотворните микроорганизми кара вредоносните бактерии да развиват устойчивост срещу медикаментите. Те се „запознават” с лекарството, което често не се приема в достатъчни дози или достатъчно дълго време, за да ги убие, научават „номерата” му и предават това стратегическо знание на потомството си. Получават се супербактерии с нови защитни механизми, които вече не се поддават на унищожение с познатите ни лекарства.  Това налага прилагането на още по-силни и потенциално вредни антибиотици, които на свой ред правят супербактериите още по-добри в защитата. Така се създава омагьосан кръг, в който човечеството става все по-болно, а средствата му за защита и лечение – все по-малко.

Всяка година приблизително 230 000 души умират само заради антибиотична резистентност срещу туберкулоза.

„Сценарият, в който бактериалните инфекции ще бъдат много по-трудни, ако не и невъзможни за лечение, става все по-вероятен. А нелечимите инфекции са нещо наистина лошо – те могат да нанесат страшно много щети - коментира Сара Форчън, професор по имунология и инфекциозни заболявания в Харвардския университет. – Те убиват хора.“

Според Стефани Стратдий, професор по медицина в Калифорнийския университет, Сан Диего, за този проблем не се говори достатъчно. „За разлика от COVID-19, който се появи внезапно, кризата със супермикробите продължава да тлее на заден план – казва Страдий. – Ситуацията вече е пандемична. Вече е световна криза, която се влошава заради COVID.”

Том Фрийден, бивш директор на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ и изпълнителен директор на Resolve to Save Lives, заяви пред Insider, че американското правителство трябва да бъде по-агресивно в подхода си към тази битка с т.нар. „кошмарна бактерия“. Той добавя, че медицинското общество трябва да се съсредоточи върху начина, по който инфекциозните заболявания се разпространяват чрез болниците.

„Абсолютно сигурен съм, че след 20 до 40 години ще погледнем назад към здравеопазването ни от 2020-а и ще се чудим как сме могли да позволим на толкова много инфекции да се разпространяват през медицинските заведения - казва Фрийден. – Въобще не правим това, което трябва, за да предотвратим и контролираме инфекциите.“

Колкото по-резистентни стават бактериите на антибиотици, толкова по-катастрофални ще бъдат последствията. E.coli например предизвиква ежегодно милиони инфекции на уринарния тракт. Ако се развие изключително резистентен на антибиотиците щам, той би могъл да се разпространи и убие „безброй млади жени“, казва Ланс Прайс, основател на Antibiotic Resistance Action Centre към Вашингтонския униврситет.

„Те ще отидат при лекаря си, мислейки си, че става дума за най-обикновена инфекция на пикочния мехур, но ще умрат от инфекции на кръвоносния поток, тъй като лекарите няма да успеят да излекуват инфекцията, която вече ще е отишла от мехура в бъбреците и кръвта“, добавя Прайс.

Пандемията от COVID-19 показа колко дисфункционална е обществената здравна система, колко уязвими сме на бавно разпространяващите се бактерии, резистентни на антибиотици, казва още той.

Да преборим бактериите с повече вируси

Може би решението не е разработката на нови антибиотици. Може би то се крие във… вирусите.

Тип вирус, наречен фаг, убива определен тип бактерии. Ако успеем да открием конкретния фаг, който открива и унищожава бактерията, с която е заразен даден човек, ние бихме могли да го използваме за лечение на инфекцията.

Стратдий има личен опит с подобен тип лечение. Нейният съпруг е бил заразен със супер бактерия през 2015-а. Антибиотиците не са му помогнали. Ето защо тя се обръща за помощ към хората, изучаващи фагите и супер бактериите.

След като претърсват местата, където фагите се срещат в изобилие (а именно – сред отпадъците), и анализират онези, които вече са изолирали, изследователите намират онзи фаг, който пасва на бактерията на съпруга ѝ. Учените инжектират мъжа с коктейл от милиарди фаги и в края на краищата той се възстановява напълно.

Стратдий е съосновател на центъра IPATH, който много скоро ще започне първите клинични изпитания на терапия с фаги.

Колко е важно да се лекуваш правилно

А може би пътят към избавлението е да се насочим към медикаменти, различни от антибиотиците? Тревожното е, че в момента такива алтернативи са твърде малко. Един от пътищата за справяне с кризата е, разбира се, по-рядкото и по-правилно използване на вече съществуващите антибиотици. Този ход е особено належащ в българските условия. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заяви преди време, че в България евтини антибиотици се изписват безразборно – често по телефона или дори чрез самолечение – и това рязко повишава резистентността към тях. Той препоръча индивидуализирана терапия, преди назначаването на която задължително да се прави антибиограма - лабораторно изследване за чувствителността на изолираната бактерия към различни антибиотици. Лошите практики и униформеното лечение без съобразяване с индивидуалните нужди на пациента са особено опасни в дългосрочен мащаб, защото могат да направят и правилните терапии неефективни, признаха българските медици.

И все пак...

Често пъти забравяме обаче, че най-голямата надежда за положителен прогрес не е в непрестанното откриване на нови методи, а в правилното прилагане на вече съществуващите. Добрата новина е, че още имаме време да реагираме – за разлика от други глобални кризи, този път сигналът е подаден навреме. „Изпълнен съм с надежда, защото, за разлика от епидемиите от ХИВ и ебола, този път ООН се обръща към тази здравна криза още преди тя да е излязла от контрол”, каза професорът по епидемиология от Единбургския университет Марк Улхаус. Така човечеството получава възможно най-силния стимул да се обедини пред една глобална заплаха – опасността, че скоро може да нямаме оръжия, с които да се преборим за собственото си здраве. Успехът на тази тиха война този път зависи от всички нас, пише обекти.бг.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?