Ведран Джихич: Нито един на проблем на Балканите няма да се реши, ако САЩ и Русия не се разберат

Ведран Джихич е един от водещите австрийски експерти по Югоизточна Европа и Балканите. Старши научен сътрудник е в Австрийския институт за международна политика (OIIP), преподавател във Виенския университет, научен сътрудник към университета „Джон Хопкинс“ във Вашингтон.

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена

- Г-н Джихич, напоследък се заговори, че новата администрация в Белия дом проявява засилен интерес към Западните Балкани. И конкретно, че възнамерявала да преразгледа Дейтънското споразумение от 1995 г. и настоявала за промени в конституцията на Босна и Херцеговина?

- Тези дни с още един експерт имахме обстоен разговор в ефира на американското радио „Свободна Европа“ на тази тема. В момента има много спекулации и слухове, но официално няма никакви конкретни предложения или инициативи.

Това, което знаем е, че новият американски президент Джо Байдън много добре познава Босна и Херцеговина от времето, когато като млад сенатор през 90-те години няколко пъти е посещавал страната. Той е поддръжник на идеята за обща и единна Босна и Херцеговина на основата на мултикултурализма и е противник на сепаратистките и националистически тенденции.

- Очаквате ли някакви инциативи от американска страна?

-  Предпоставки за това има. Първата я назовах, втората е структурна. В Държавния департамент още от времето на Хилари Клинтън има няколко човека, които са много наясно с Балканите. Освен това в навечерието на президентските избори, а също и напоследък различни американски експерти обръщат внимание, че е необходимо САЩ да разширят своето влияние на Балканите. Това са хора от Уилсъновия център, това е Даниел Сървър, който работи по Балканите още от времето на Мадлен Олбрайт. Състоя се и обсъждане в сената в рамките на комисията по външната политика.

- За какво става дума?

- Смисълът с няколко думи е следният – Дейтънското споразумение беше добро за прекратяване на войната, но не е достатъчно за изграждането на нормално функционираща държава. Самият Байдън споменава вече няколко пъти Западните Балкани, в т.ч. и в своя първи разговор след встъпването си в длъжност с германската канцлерка Ангела Меркел, като един от приоритетите на новата американска външна политика, наред с Китай, Русия и НАТО. Това, разбира се, засили в региона у едни политически кръгове определени очаквания, а у други определени страхове и тревоги.

Сред босняците се появи надежда, че Байдън ще издигне тяхната роля в държавната система на Босна и Херцеговина. Сред сърбите пък се появиха опасения, че техните интереси ще бъдат потъпкани, изхождайки от антисръбските и антируски настроения на новия президент.

Всичко това предизвика в местните медии активна дискусия, спекулации и разни становища.

- А какво реално бихме могли да очакваме?

- Днес, както всички виждаме, САЩ са заети особено силно със себе си. На този етап правителството изцяло е погълнато от вътрешнополитически въпроси. Външната политика ще е посветена най-вече на отношенията с Русия, с Китай и на трансатлантическото сътрудничество в рамките на НАТО. В този смисъл не очаквам още утре да бъде отделено особено внимание на Западните Балкани, да бъде лансирана някаква мощна инициатива по Босна и Херцеговина или да бъде даден някакъв силен тласък. Ако се появи нещо, то ще е тясно съгласувано и ще се провежда в непосредствено сътрудничество с ЕС, с върховния представител за Босна и Херцеговина, която длъжност предстои да бъде заета от християнсоциалиста Кристиан Шмид. Ето защо не бива да очакваме някакви големи скокове.

- Какви са възможностите за промени и развитие? 

- Твърде малки, на местно равнище свободните пространства и възможните движения са ограничени. Република Сръбска блокира всякакви инициативи в посока централизация, Милорад Додик е категорично против. Хърватите също не горят от ентусиазъм по идеите, които идват от Запад. И въобще, може ли и трябва ли отвън да се настоява и да се упражнява натиск? Това ме кара да мисля, че съществени изменения в конституцията или свикването на Дейтън 2 е преувеличено и нереалистично.

Необходимо е да се засили контролът по прилагането и изпълнението на законите и борбата с корупцията. Убеден съм, че зад закрити врати ще бъде оказан натиск от ЕС и САЩ върху онези политици, които се съпротивляват. Това ще бъде постепенен процес, стъпка по стъпка, а не рязък тласък или голям скок.

- На практика как би могло да стане това?

- Чрез посланиците - представител на ЕС в Сараево е австриецът Йохан Сатлер, който е много активен и добре сътрудничи с американския посланик Ерик Нелсон. Те могат да окажат натиск върху сърбите и хърватите да сменят неотстъпчивите политици с по-гъвкави, които да са съгласни да сътрудничат със Запада. На последните местни избори настъпиха малки промени. През 2022-ра в Босна и Херцеговина предстоят всеобщи избори. Мисля, че отрано ще започне натиск за промени в избирателното право, за да се отстрани прекаленото фокусиране върху етническите признаци и етническата дискриминация, така че да се даде възможност на повече партии да участват в изборите.

- Считате, че ще бъде упражняван натиск върху сепаратистите и националистите за постигането на определена централизация?

- Дори не бих казал централизация, а усилия за създаване на функционираща държава, така че на държавно равнище да се появи някаква форма на сътрудничество между трите етнически групи ​- босняци, сърби и хървати - за решаване на общите въпроси, за опростяване на схемата за вземане на решения, за премахване на различните прояви на дискриминацията в конституцията, за блокиране на сръбски и хърватски политици като Додик и Чович, които пропагандират сепаратизъм.

- Чович не се ли ползва с подкрепата на Запада?

- Него го прикрива консервативното правителство в Загреб, което пък се ползва с поддръжката на Берлин и това малко усложнява нещата. А по отношение на Додик, той отдавна е „персона нон грата“ в очите на американците - зад гърба му е Сърбия и съответно Русия.

- Каква е ролята на Русия и Китай в игрите около балканския пъзел?

- Много ще зависи от това как по-нататък ще се развиват отношенията на новата администрация в Белия дом с Русия и Китай, как ще бъдат построени глобалните взаимоотношения. Има едно леко преместване - продължено бе действието на договора за стратегическите оръжия. Това означава, че различните второстепенни въпроси, какъвто е случаят с Босна и Херцеговина, ще се разглеждат и решават в контекста на глобалните движения, а не поотделно и изолирано, както беше до неотдавна в условията на еднополярност. За да се стигне до съглашение за поглъщане на Западните Балкани и на Босна и Херцеговина в западните структури, трябва първо да се разчистят други по-крупни обекти и площадки.

Ако взаимоотношенията между Русия и САЩ останат напрегнати, то и балканските проблеми няма да се придвижат ни на един милиметър.

- През последните дни напрежението между Москва и Вашингтон се покачи във връзка с процеса около Алексей Навални. 

- Мисля, че днес Байдън има доста по-сериозни грижи, отколкото случая "Навални". На него му е необходимо сътрудничество с Путин. Даже и да има някаква по-остра реторика в западните медии, независимо от това акцентът ще бъде поставен върху сътрудничеството с Русия. Уверен съм, че стилът на общуване между Байдън и Путин ще бъде много по-различен от досегашния.

- Какво очаквате да се случи? 

- Очаквам ЕС да се събуди и ако осъществи сътрудничество със САЩ, може и да има напредък. Косово се провали именно заради стагнацията на глобално равнище. Ако отношенията между големите играчи са обтегнати, това се пренася и върху техните подопечни по периферията.

Дори САЩ и ЕС да намерят обща линия по Балканите, тя може да е успешна само ако е съгласувана и одобрена от Русия. Ако не бъдат взети предвид интересите на Москва, всичко ще е напразно.

- А каква е ролята на Турция в този район?

- Байдън и Ердоган в момента изясняват своите отношения. Независимо от стратегическия съюз в рамката на НАТО, между двете страни има много остри и открити въпроси, останали от преди, като закупуването на руските зенитни ракети и още доста неща. Напрежението и противоречията в отношенията с Гърция също продължават.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, то турската позиция е еднозначна и ясна, тя поддържа и помага на босняците. Въпреки че всичко това трябва да се приема с резерви - турците шумно заявяват „Ние сме ваши братя“ и други подобни, но когато опре до конкретни неща, свиват байраците. Самият Ердоган е достатъчно прагматичен и не би рискувал заради босняците нещо по-важно в международната политика. 

Известно е, че отношенията на Ердоган с ЕС са напрегнати, но ако САЩ се ангажират по-активно, то и Ердоган ще се включи на тяхна страна.