46
Следвайте ни

Учените в битка за спасяването на арктическия "Ноев ковчег"

viber icon

През 2012 г. чрез ДНК на полярна мечка учените установиха, че видът им е бил пред изчезване заради горещ период преди около 130 хиляди години. По някаква причина, обаче, видът се е възстановил сам. Сега учените търсят варианти как да съхранят видовете, които ще пострадат най-много от глобалното затопляне, причинено от човека, пише БГНЕС.

Изследването на ДНК на мечките през 2012 г. насърчи амбициозен план за създаване на убежище, където арктическите, зависими от леда видове - от полярни мечки до микроби, могат да се скрият и да изчакат периода на изменение на климата и връщането му към нормални стойности. За това природозащитниците възлагат надеждите си на регион в Арктика, наречен „Последната ледена зона“ - където ледът, който се задържа през цялото лято, ще оцелее най-дълго в затоплящия се свят.

Компютърна симулация, публикувана през септември, предвижда, че Последната ледена зона може да запази леда си през летния период за неопределено време, ако емисиите от парниковите газове бъдат намалени и планетата не се затопли с повече от 2 градуса – цел, поставена в Парижкото споразумение за климата през 2015 г.

Проучване на Организацията на обединените нации, обаче, установи, че климатът ще се затопли с най-малко 2,7 градуса по Целзий до 2100 г. при настоящите споразумения за намаляване на емисиите. А това означава пълно разтопяване на леда в Арктика.

Последната ледена зона е огромен къс плаващ лед, простиращ се от северния бряг на Гренландия до канадския остров Банкс. Този лед, голям колкото дължината на западното крайбрежие на Съединените щати, е дом на най-стария и дебел лед в Арктика, благодарение на архипелаг от острови в далечния север на Канада, който не позволява на морския лед да се движи на юг и да се топи в Атлантическия океан. Учените смятат, че в разстояние на 100 години той ще изчезне напълно, а това ще взриви екосистемите на Земята, започвайки от морските.

Калната основа на айсберга е дом на планктон и едноклетъчни водорасли, които са еволюирали, за да растат директно върху лед. Тези видове формират гръбнака на екосистема, която храни всичко - от малки ракообразни чак до белуги, пръстеновидни тюлени и полярни мечки.

Тези видове планктон и водорасли не могат да оцелеят без лед. „Голяма част от местообитанията, от които зависят арктическите видове, ще станат необитаеми“, казва Брандън Лафорест, арктически експерт от Световния фонд за дивата природа в Монреал. „Няма къде другаде тези видове да отидат. Те буквално са притиснати в Последната ледена зона."

Последното надежда за спасяване на изчезващите видове предоставя възможност за създаване на плаващо убежище за оцеляването на полярните мечки и много други видове, които зависят от леда. Повече от десетилетие WWF Канада и коалиция от изследователи и местни общности лобират районът да бъде защитен от друга заплаха: от напливите на индустрии, които имат интерес към петролните ресурси в региона.

„Трагедията би било да имаме зона, където тези животни биха могли да оцелеят, но не го правят, защото е разработено с търговска цел“, казва Нютон.

Арктическия лед не е само убежище за животните. Той е и изключително важен инструмент за регулиране на климата, тъй като бялата повърхност отразява слънчевата светлина обратно в космоса, помагайки за охлаждането на планетата.

За хората, които живеят на Арктика, обаче, айсбергът е от решаващо значение за продоволствената сигурност, транспорта и културното оцеляване. Това довежда до множество искания ледът да бъде защитен. През 2019 г. канадското правителство реши да задели близо една трета от Последната ледена зона като защитени пространства, наречени морски резервати. До 2024 г. всяка търговска дейност в границите на резерватите е забранена, с разпоредби за коренното население.

Заради дейността на хората на Земята, обаче, са започнали необратими процеси: през май 2020 г. в леда се появява гигантски процеп в сърцето на Последната ледена зона.

За да се спаси последният морски лед - и съществата, които зависят от него - премахването на парниковите газове от атмосферата ще бъде от съществено значение, казва океанографът Стефани Пфирман от Държавния университет на Аризона в Темпе, който е съавтор на изследването върху морския лед с Нютон. Технология за улавяне на въглерод и предотвратяване на навлизането на повече въглерод в атмосферата вече съществува. Най-голямата инсталация за улавяне на въглерод е в Исландия, но проекти като този все още не са реализирани в голям мащаб.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?