The Times: Сюлеймани е убит с натискането на един бутон

Нищо не подозиращият Сюлеймани е убит с натискането на един бутон от 11 хиляди километра, пише британският вестник The Times

Може би след 20 години, като главен ирански фактор в проблемите в Близкия Изток, той е смятал, че е непобедим. Може би той се е доверил на настояването на президента Тръмп, че няма желание за война с Иран и иска изцяло да се оттегли от региона.

Генералът със сигурност е знаел, че американските и израелските лидери години наред планират убийството му и след това очакват възможните последици, пише "Фокус". 

Каквато и да е причината, последните ходове в страхотната игра, изиграна от генерал-майор Касем Сюлеймани, 62-годишен, ръководител на иранските сили „Кудс“, проявиха прекомерна самоувереност.

Когато късно в четвъртък вечерта излетя от Дамаск за Багдад, от една от ключовите столици, която Техеран смята, че държи в джоба си до другата такава, той не използва някаква тайна военна или паравоенна въздушна база. Той летя със своя личен самолет на иранския режим до основното международно летище на Багдад.

Както той знаеше, летището е не само ежедневен маршрут за местни, чуждестранни и западни цивилни лица и войници в и извън страната, то е в съседство с военна база, споделена между иракската антитерористична служба и американските сили. Дори не се „опита да запази яйцата в отделни кошници“.


Пътуваше с високопоставени ръководители от Иранския революционен гвардейски корпус: бригаден генерал Хосен Джафари Ниа, полковник Шахруд Мозафари Ниа, майор Хади Тароми и капитан Вахид Заманян.

Той бе посрещнат от най-висшия оперативен персонал на Иран в иракските сили за сигурност и паравоенни сили: Джамал Джафар Ибрахими, по-известен като Абу Махди ал Мухандис, човекът, който след американско-британското нахлуване в Ирак през 2003 г. създаде иракския вариант на ливанската милиция „Хизбулла“.


Иракската милиция „Катаеб Хизбулла“ бе обвинена от Пентагона, че стои зад неотдавнашните ракетни атаки върху използваните от САЩ бази в Ирак, а пет от нейните съединения бяха ударени от въздуха в неделя.

Мухандис избяга в Иран от режима на Саддам Хюсеин през 1979 г. и беше вербуван като агент в последвалата война между страните от Революционната гвардия. Той служи на Иран оттогава.

Наред с Мухандис, за да поздрави Солеймани, беше дошъл и Мохамед Ридха от Народните мобилизационни единици (НМЕ), официалната призната от иракското правителство ръководна група за иракските милиции. Официалната позиция на Мухандис беше заместник-ръководител на НМЕ, подчинен директно на премиера Адел Абдул-Махди.

Всичките седем мъже се събраха в джип „Тойота“ и миниван „Хюндай“ и тръгнаха от летището по главния път. Но огромните способности за наблюдение на Америка, овладяни от Агенцията за национална сигурност в Мериленд и подпомогнати от гигантска операция на ЦРУ в Багдад, бяха поставили Солеймани на на мушката си

Към мястото бяха изпратени два дрона MQ9 Reaper от военната и въздушна база Ал-Удейд в Катар. Резервният дрон не беше нужен. Само две ракети бяха използвани от операторите в базата на ВВС на САЩ в Крич в Невада, по една за всяко от двете превозни средства.

Разбира се, ударът е бил одобрена по същото време, когато президентът Тръмп разреши атаката в неделя срещу „Катаеб Хизбулла“.

Силите за сигурност пристигнаха на мястото веднага, с телефонни камери. Изображенията, които бързо разпространиха в социалните медии, бяха красноречиви. На едно от тях превозното средство на генерала все още гореше а на друго - протегната кървава ръка носеше разпознаващ се пръстен.

Реакцията беше незабавна. Тълпи се събраха в родния град на Сюлеймани Керман и в Мешхад, един от центровете на подкрепата на режима в Техеран.

Ирак също беше смутен. На правителството очевидно беше трудно да повярва, че съюзник може да убие Мухандис, официално висш държавен служител, на иракска земя.

"Убийството на иракски военен командир, който заема официална позиция, е агресия срещу Ирак, държавата, правителството и хората", заяви премиерът.

„Провеждането на ликвидационни операции срещу иракски лидерски ръководители или от братска страна на иракска земя е грубо нарушение на иракския суверенитет, явна атака срещу достойнството на страната и опасна ескалация, която разпалва опустошителната война в Ирак, региона и света "

Други иракчани се чувстваха различно, както и противниците на влиянието на Иран в Близкия изток. Кадри заснеха протестиращи в Багдад и Южен Ирак, танцуващи на улицата – според някои Сюлеймани е наредил репресиите на последните демонстрации, които доведоха до смъртта на стотици.

В Сирия бунтовнически групировки, които постепенно бяха смазани в битката си срещу президента Асад от Солеймани и руските съюзници на сирийското правителство, раздаваха сладки на децата. В Ливан и на други места роднини на хора, убити по нареждане на Иран, викаха от радост.

САЩ бяха сред първите държави, които наредиха на своите граждани да напуснат Ирак. Следват Франция, Холандия и други. Никой не знае къде ще дойде отмъщението на Иран за загубата на любимия му син, но е трудно да се повярва, че няма да е скоро.

 

 

Бедното детство и пътят във военните сили

Роден през 1957 г. в бедно земеделско семейство, по време на монархията, още от малък Солеймани напуска дома си, по негови думи, за да изплаща дълговете на баща си.

Въпреки, че не взема участие в ислямската революцията през 1979 г., тя му открива възможност за развитие. В началото на 80-те Солеймани става част от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, които трябва да поддържат властта на новата държава и да разширяват обхвата на влиянието и идеологията ѝ, с което започва военната му кариера.

Първият голям военен конфликт, в който участва е войната с Ирак между 1980 и 1988 г. за установяването на надмощие в Персийския залив. Според множество анализатори тогава поставя основите на влиянието си, както у дома, така и зад граница.

Заради успехите в множество мисии по време на войната и след това в края на 90-те оглавява и специализираното звено „Кудс“ („Ерусалим“) в състава на иранската революционна гвардия. Това дава достъп на Солеймани до огромен финансов, политически и военен ресурс, който през годините той успява да увеличи и да използва ефективно.

Начело на звеното, чиято основна функция са международните мисии, той бързо създава мрежи от контакти в Близкия Изток, които го правят едновременно силно желан съюзник и опасен враг.

Ролята в Ирак и Близкия Изток

За Запада Солеймани става интересна фигура след 2001 г., когато силите на САЩ нахлуват в Афганистан след терористичните атентати от 11 септември. Тогава той за кратко подпомага американските военни, но това приключва в момента, в който Иран е причислен към държавите от „оста на злото“ от президента Джордж Буш.

След като две години по-късно САЩ започват войната срещу режима на Садам Хюсейн в Ирак, Солеймани насочва ресурсите на „Кудс“ към враговете от 80-те и започва да подпомага шиитски милиции и други паравоенни организации, които се бият с американските войници. Според данни на Пентагона, цитирани от Уошингтън поуст, благодарение на оръжията, предоставени от иранските специални части, са убити поне 608 американски войници на територията на Ирак.

Тогава Солеймани пише и писмо до американския генерал Дейвид Патреъс, командир на международните сили в Ирак, в което се казва:„Трябва да сте наясно, че аз, Касем Солеймани, контролирам политиката на Иран за Ирак, Сирия, Ливан, Газа и Афганистан. Посланикът в Багдад е член на силите „Кудс“. Човекът, който ще го замести, е член на силите „Кудс“.

Именно инвазията на американците в Ирак превръща Солеймани в символ на противопоставянето срещу САЩ, което пък му дава ореола на герой както в Иран, така и в съседните държави.

Борбата срещу Ислямска държава след 2014 г. до крайна степен издига представа му за спасител, а влиянието му в Ирак се развива до близки взаимоотношения с правителството, на което той често гостува.

Солеймани не остава пасивен и по отношение на конфликта в Сирия. След неговото начало Иран изпраща специалните сили да спасят живота на президента Башар ал Асад. В разгара на войната „Кудс“ изпълняват множество мисии, които успяват да затвърдят влиянието на правителствените сили и да намалят значително съпротивата на бунтовниците, подпомагани от САЩ.

Иранският генерал стои също и зад подпомагането на конфликти в Ливан, Йемен и ивицата Газа.

„Кудс“ са свързани и с мисии в други части на Азия и дори Латинска Америка. По данни на „Уошингтън поуст“ организацията стои и зад неуспешния опит за покушение срещу посланика на Саудитска Арабия в САЩ през 2011 г. в италиански ресторант в Джорджтаун.

Политическото влияние в Иран и очакваните последствия

Растящото влияние на Солеймани през годините го довежда до това, че през 2017 г. списание „Тайм“ го определя за една от 100-те най-влиятелни личности в света.

Тогава бившият анализатор от ЦРУ Кенет Полак казва за него: „За близкоизточните шиити той е Джеймс Бонд, Ервин Ромел и Лейди Гага на едно място. За Запада той е… отговорен за износа на Ислямската революция на Иран, подкрепата за терористи, подривната дейност срещу прозападни правителства и воденето на войните на Иран.“

Влиянието на генерала е още по-голямо в родината му. В последното десетилетие той почва нееднократно да се появява до лидера аятолах Али Хаменей, превръщайки се в лицето на иранската военна мощ, но и във фигура, способна да обединява различните прослойки в обществото.

„По-важен бе от президента, говореше с всички фракции в Иран, имаше директна връзка с върховния водач и ръководеше регионалната политика на Иран“, казва пред „Гардиън“ Дина Есфандиари от мозъчният тръст „Century Foundation“.

Множество анализатори дори твърдят за това, че самият Солеймани е можел да бъде издигнат за президент, но не е имал подобна амбиция.

Смъртта му идва в момент на голяма конфронтация със САЩ и Запада, както и във време, в което в Иран бушуват протести.

Основните фигури на властта в Техеран вече обявиха, че ще търсят отмъщение за убийството му.

„Безмилостно отмъщение очаква престъпниците, които напълниха ръцете си с неговата кръв и тази на други мъченици“, написа в Туитър Али Хаменей.

От своя страна президентът Хасан Рохани обяви, че Иран и „свободните страни в региона“ ще търсят отмъщение за убийството на генерала.

Анализите около събитието се обединяват около това, че убийството на Солеймани е ключово събитие, което ще внесе допълнителен хаос в Близкия Изток, ще бъде придружено от обратен удар от Техеран и може да доведе до война между Иран и САЩ.

 

Източник: БГНЕС

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?