Следвайте ни

Теория на изневярата от Алберт Айнщайн

Непоносимият гений бил ненаситен любовник

viber icon

Датата 14 март остава завинаги в историята като деня, в който през 1879 г. се е родил един от най-великите умове на нашето време - Алберт Айнщайн, автор на Теория на относителността.  

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение E=mc на квадрат  за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на Закона за фотоелектричния ефект. През 1999 г. американското списание „Тайм" го провъзгласява за Личност на столетието. Името му носят астероид, химичен елемент, лунен кратер.   

Както се полага на гений обаче, Айнщайн си има слабости. Една от тях е липсата на морални задръжки в отношенията с жените. Въпреки неговото непостоянство дамите са готови на всякакви компромиси, за да попаднат в близкото обкръжение на харизматичния физик.

Алберт Айнщайн среща първата си съпруга, сръбкинята Милева Марич, в Политехническия университет в Цюрих, където тя е единственото момиче в класа по физика. Тя е на 23, той - на 17. Алберт я възприема като интелектуално равностоен партньор, а писмата им често са комбинация от сладки закачки и научна теория.

 "Аз загубих разсъдъка си. Умирам от любовен плам и страст. Възглавницата, върху която спиш, е стократно по-щастлива от моето сърце. Ти идваш при мен нощем, но за съжаление, само в съня ми!...", пише влюбеният Айнщайн в писмо до бъдещата си съпруга Милева Марич през 1901 г.

Тези признания обаче не траяли много време. Милева му родила дъщеря преди официалната им сватба и Айнщайн без угризение предложил да дадат детето за осиновяване от техни бездетни роднини.

Фактът, че Айнщайн има дъщеря, родена през 1902 г., става известен едва през 1997 г., т.е. близо век по-късно, от негови писма, продадени на аукцион.

Въпреки жертвата на Милева, Айнщайн не я завел пред олтара, преди тя да приеме предбрачните му условия: да се грижи за облеклото и леглото му, три пъти на ден ще му носи храна в кабинета, да се откаже от всички лични контакти с него, освен онези, които изисква приличието в обществото, да напуска спалнята и кабинета му винаги когато той поиска.

Колкото и да е чудно, Милева Марич приела безпрекословно предбрачните условия на Айнщайн и ги спазвала до края на брака им. През 1904 г. им се родил син Ханс Алберт.

Вторият им син - Едуард, роден през 1910 г., страдал от шизофрения и завършва живота си в психиатрична клиника. Нито децата, нито брачният "манифест" на Айнщайн обаче спасяват брака от провал. С Милева се развеждат официално през 1919 г. - пет години след като фактически вече били разделени.

Айнщайн приготвил за съпругата си и бракоразводни условия, според които обещал на Милева да даде Нобеловата си награда, когато я получи.

Наистина,  когато става Нобелов лауреат, Айнщайн дава на бившата си съпруга Милева Марич 32 000 долара. Двойката се разделя през 1914-а, а официално се развеждат през 1919-а. Тя трудно преживява развода, изпада в тежка депресия.

Самият Алберт обаче се жени отново само три месеца след развода за своята братовчедка Елза. Дори осиновил дъщерите <210> от предишния брак. Елза е в много отношения противоположност на Милева като темперамент и личност. Тя е грижовен пазител на своя съпруг. В първите години на втория брак на Айнщайн в семейството царяла истинска идилия, поддържана от отстъпчивата Елза.

 Чарли Чаплин, който им гостувал, я описва така: "От тази жена с квадратна фигура лъха такава жизнена сила! Тя откровено се наслаждава на величието на съпруга си и дори не прикрива ентусиазма си да го хвали!". Традиционните семейни устои обаче били чужди на  великия учен. Хармонията му била напълно противопоказна.

Айнщайн бил силно любвеобилен и в своите многочислени увлечения не знаел никакви морални ограничения. Той постоянно имал някакви връзки с жени. Сдобил се с любовница още на първата седмица след сватбата си с Елза. Някои от любовниците си дори водел на гости в дома им. Въпреки това бракът му с Елза просъществувал до смъртта през 1936 г. Айнщайн умира почти две десетилетия след нея - на 18 април 1955 г.

За физика моногамията е непоносимо „горчив плод". 

Според него изневярата е абсолютно нормална при хората

Вместо верността Айнщайн предпочита свободната любов. След като се жени за Елза, той започва страстна афера със секретарката си - Бети Нойман, а в своите писма дори фантазира как тя заживява с него и Елза в голяма къща. Бети обаче отказва да живее в любовен триъгълник.

За Айнщайн аферите му са просто несериозни флиртове, които не засягат чувствата към съпругата му. „От всички жени всъщност съм привързан единствено към г-жа Л., която е абсолютно безобидна и почтена, но дори и да не беше, това не е опасност за божествения световен ред", пише той в писмо до Марго, дъщерята на втората му съпруга Елза. Г-жа Л. е австрийката Маргарет Лебах, с която Айнщайн има извънбрачна връзка.

Последната вярна жена на гениалния учен е Хелън Дукас - лоялната секретарка на Айнщайн и негов цербер пазител, която живее с него от 1928 до смъртта му през 1955 година. Двамата заедно стават американски граждани през 1940-а. Според биографията на Уолтър Айзъксън синът на Айнщайн Ханс Алберт подозирал, че Дукас има любовна афера с баща му. Хелън умира през 1982 г., без никога да е сключвала брак.

Земният път на великия учен приключва на 18 април 1955 г. Погребението е скромно, в тесен кръг от хора. Тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат във въздуха.

 

Афера с руска шпионка  

 Рускинята Маргарита Коненкова живее със своя съпруг, който е скулптор в Гринуич Вилидж и често посещава Айнщайн в Принстън по време на Втората световна война. През 1945 г. се връща обратно в Русия, а любовните писма, които Айнщайн <210> изпраща, разкриват, че са се обръщали един към друг с "Алмар", измислено име, комбинация от собствените им  първи имена. Оказва се, че Коненкова е била съветски шпионин на Йосиф Сталин с мисия да влияе на американските учени.

 

Доктор краде мозъка на гения 

Смъртта на Айнщайн обаче е белязана от разтърсващата история на Томас Столц Харви - патолога, извършил аутопсията на тялото на учения малко след смъртта му. Патологът взима мозъка на Айнщайн, скрива го и бяга. След като го премерва и установява, че теглото на мозъка е 1,2 кг, Харви го разрязва на 170 парчета, които съхранява в буркани в мазето си с години. След 40 години укриване Харви застава пред обществото и разказва историята си, показвайки запазени части от мозъка на гения. След неговата смърт наследниците му даряват всички запазени частици от мозъка  на Националния музей по здраве и медицина в Силвър Спринг, Мериленд.

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?