Следвайте ни

Тексас помни "атомната" експлозия с амониев нитрат СНИМКИ

Краставичари и тарористи са влюбени в амониевата селитра

viber icon

Амониевият нитрат е любимият продукт за фермери и терористи. Едните правят от него нитратни краставици, а другите –бомби. 

2700 тона амониев нитрат експлоадираха на пристанището в Бейрут и разрушиха най-близките райони на града. 

Подобни катастрофи са се случвали много пъти досега. Веществото е познато у нас като амониева селитра и стои натрупано в големи чували във всяка селска изба, защото без него няма как да се получат бързо краставици. 

Малцина обаче знаят, че то е силно експлозивно вещество при определени условия. 

През 2010 година командващият американските войски в Афганистан ген. Дейвид Петреъс /тогава замени ген. Станли Макристъл/ заповяда да се забрани на туземното население да държи в домовете си големи количества амониева селитра. 

Причината бе, че чак тогава американците осъзнаха, че талибаните правят от веществото експлозиви.

А преди това американските войници прескачаха чували с нея в почти всяка афганистанска къща. И не им обръщаха внимание.

Паркинг на 500 метра от експлозията.

На 16 април 1947 година в американския Порт ъф Тексас Сити до Галвестън става най-голямата катастрофа в западното полукълбо. Мащабите на взрива са сравнявани с малка атомна бомба

В пристанището се запалва и експлодира 5760-тонният кораб „Грандкамп”. Той е натоварен с 2300 тона амониев нитрат.

Един от стоящите наблизо кораби, които са полупотопени.

Всеки един от тези 5760 тона стомана излита във въздуха със свръхзвукова скорост и пада на километри от епицентъра на взрива. 

2-тонната котва на „Грандкамп” е изложена като паметник за това бедствие. Тя е открита на 2 километра и половина от мястото на експлозията. 

Малко преди да се отдели от кея и да поеме в открито море капитанът забелязва, че в трюма има пожар. Решава да го потуши с пара под налягане – практика, която е използвана често от пожарникарите. 

Паметник на загиналите пожарникари.

Проблемът е, че когато гори амониевата селитра изпуска кислород и тази техника на гасене тук не помага.

Пристига цялата пожарна команда на града – 21 души. Кеят се напълва със стотици любопитни зяпачи, които смятат, че са на безопасно разстояние. 

В един миг „Грандкамп” експлодира като убива 581 души и разрушава целия град. Петролните терминали на Галвестън пламват. Разрушени са над 6000 къщи.

Котвата на "Грандкамп" прелита 2,5 километра от мястото на взрива.

Загива целият екипаж на кораба. Взривната вълна разбива два самолета, които кръжат за да правят снимки. От пожарната команда на града оцелява един човек. 

Корабът „Хай Флайър”, който е и изтеглен на буксир уж стотици метри на безопасно място пламва и избухва на следващия ден. В него е имало 500 тона селитра. 

Много паметници в Порт ъф Тексас Сити са посветени на тази катастрофа. 

Другата катастрофа причинена от това вещество става през септември 1921 г. във фабрика на BASF в град Опау – днешният Лудвигсхафен. 

Разрушения завод на BASF и кратера след взрива през 1921 година.

Тогава избухват 4500 тона амониев нитрат. Дотогава работниците във фабриката използвали експлозиви, за да раздробят спечения амониев нитрат. При дълъг престой веществото става като бетон. Процедурата се е считала за безопасна. 

При тази катастрофа са убити 509 души. Ранените са около 2000. На мястото на взрива остава кратер с размери 165 на  96 метра. Дълбок е 19 метра. 

Паметник на загиналите работници в Опау.

Загиват всички, които са били в радиус от 300 метра от мястото. Така точните причини за експлозията не са известни. Счупени са прозорците на всички сгради в радиус от 50 километра. 

Тътенът е чут чак в Мюнхен, който е на 300 километра от Лудвигсхафен. В Германия сега е приет закон, който забранява притежанието на чист амониев нитрат. Властите знаят, че той лесно може да се превърне в оръжие в ръцете на терористите. 

В неделя на 2 април 1916 година във Великобритания става инцидент, който и досега всички помнят като „Голямата експлозия”. След него завода за взривни вещества до Фавершъм престава да съществува. 

Тогава белята става в склад с 200 това ТНТ смесени с амониев нитрат. Така се получава взривното вещество аматол. 

Тук на 6 април 1916 са погребани 116-те жертви във Фавершъм.

Смята се, че времето е причината за тази трагедия. Предният месец бил влажен, а след това имало седмица с перфектно сухо време. Това, според химиците това са идеални условия за самозапалване на аматола.

При Голямата експлозия загиват 115 мъже и млади момчета, които работят във фабриката в неделя. Времето е военно и затова работната седмица е 7-дневна. 

Понеже е неделя – жените почиват. Британските историци отчитат като късмет и това, че фабриката е отдалечена от Фавершъм и е сред блата.  

Бомба и за краставиците

Прекомерното торене с амониева селитра води до до повишено съдържание на нитрати в земеделските култури. У нас този изкуствен тор е много популярен сред фермерите. 

Дава бърз ефект, с него често се злоупотребява вместо балансирано третиране заедно с калиеви и фосфорни минерални торове. 

Амониевият нитрат се използва в пиротехнически смеси като окислител, но това е рядко. Тук проблемът е неговата голяма хигроскопичност. 

У нас калпазаните правят „димки“ от него. Това са напоени с амониев нитрат вестници, които са изсушени и свити на руло. 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?