Следвайте ни

Спешни мерки! Спасяват Черно море от екокатастрофата ВИДЕО

viber icon

Драматичното разрастване на органичната маса, наречена морска слуз, или „морски сополи“, както е известна в разговорна реч, се превърна в непосредствена заплаха за Мраморно и Черно море. Замърсяването и изменението на климата са сред причините за морските сополи, които унищожават флората и фауната, като унищожават кислорода на дъното на морето. 

Дебел слой морски сополи се появи и край бреговете на черноморския град в Орду, по-малко от месец, след като бяха открити и край бреговете на съседния Самсун. Екипи от местната община почистиха малката зона, засегната от слузта, но професор Мехмет Айдън предупреждава, че в рамките на „три до пет години“ Черно море може да бъде изправен пред мрачна картина. 

Въпреки че за сега е в много ограничени количества, за разлика от Мраморно море, размножаването на микроорганизмите може да се  увеличи много бързо, ако не бъдат взети навременни мерки, предупреждава той.

Проф. Айдън от Факултета по морски науки към университета Орду заяви пред агенция Демирорен (ДХA), че замърсяването играе роля за разпространението на слузта, посочвайки прекомерното използване на азот и фосфор в селското стопанство в региона, известен с производството на чай и лешници. Айдън казва, че както Мраморно, така и Черно море са „затворени водни басейни“ и това влошава въздействието на изхвърлените в тях промишлени отпадъци и отпадъчни води. Той отбеляза, че в региона липсват усъвършенствани съоръжения за пречистване на отпадъчни води. 

„Като част от план за реагиране при извънредни ситуации, от днес ще бъдат предприети денонощни усилия за пълно почистване на слузта в Мраморно море.“, каза министърът на околната среда и урбанизацията Мурат Курум.

"Във вторник ще проведем най-голямата мобилизация по почистване на морето в Турция, заедно с всички наши институции, общини, любители на природата и някои известни личности," каза Курум.

Курум обяви, че правителството ще сформира "координационен съвет", който ще включва Министерството на околната среда, университети и неправителствени организации  за намаляване на замърсяването и наблюдение на района.

 "Ще започнем процедура за определяне на цялото Мраморно море като защитена зона", каза Курум и добави, че 4 382 квадратни мили от морето ще бъдат поставени под защита до края на годината, което също ще помогне за запазването на биологичното му разнообразие. 

Лодките за повърхностно почистване вече са започнали да почистват в почти всички точки на морето, подчерта той.

Като друга част от кампанията за почистване на слузта, съществуващите пречиствателни станции в региона ще бъдат превърнати в съоръжения за модерно биологично пречистване, каза Курум. Министърът отбеляза, че 53% от отпадъчните води в региона на Мраморно море преминават през предварителна обработка, докато 42% са обект на усъвършенствано биологично пречистване и 5% за биологично третиране. "Според нашите учени, ако намалим количеството азот с 40%, ще решим този проблем. 

Планът ще включва и увеличаване на разширеното повторно използване на пречистени отпадъчни води, където е възможно, каза Курум.

Той подчерта, че водните ресурси на целия свят, не само на Турция, са повлияни от изменението на климата, което прави възстановяването на пречистените отпадъчни води от първостепенно значение. Целта е да се увеличи процентът на пречистените и повторно използвани отпадъчни води в страната, който в момента е 3,2%, до 5% до 2023 г. и 15% до 2030 г., каза той.

Над 90% от твърдите морски отпадъци и боклук в морето идват от сушата, Курум каза, че след една година всички области на Турция около Мраморно море ще преминат към практики с нулеви отпадъци. 

Като още една от причините за покачването на морските сополи, Курум посочи, че водите в Мраморно и Черно море са с 1 градус по Целзий по-топли от тези на другите морета. "Ние ще пренесем нашето Мраморно море в бъдещето в най-чистата му форма, защитавайки 1001 вида риби и живи същества," добави Курум.

снимки: "Анадолска агенция"

Михаел Гушев

Михаел Гушев

Кореспондент на "Марица" в Турция

Михаел Гушев е завършил ЕГ "Г. Кирков" в Пловдив с френски език и ПУ "П. Хилендарски" със специалност "Математика и информатика". Работил е във в. "Глас", а от 1995 г. работи във в. "Марица". От 2001 г. е кореспондент на вестника в Турция. Владее перфектно френски, английски, турски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?