49

Слънчевата Мони запали цяла Полша по България

Докато държавата се опитва да привлече туристи, влагайки стотици хиляди в клипове за България, едно момиче от Сандански направи най-добрата реклама на страната ни, при това безплатна. Преди седмица Симеонка Велева, която живее във Варшава повече от 20 години, се появи по полската национална телевизия и възторжено описа българското лято през септември. Достъпни цени, слънчеви плажове, липса на тълпи и красиви планини. А какво да хапваме? Ако сте в България - всичко, което ви поднесат, категорична бе Мони в сутрешния блок на TVP.

Изключение прави единствено ракията. „Малко е трудно да пиеш ракия с поляк. Обикновено след третата глътка оставам без компания. За същото време те вече са изпили три чаши. Защото пият на екс. Свикнали са да го правят с водка, само дето тя е по-слаба от нашата ракия”, казва Мони, която от 17 години преподава български в катедра „Източни езици” на Варшавския университет.  

Междувременно от 7 години работи и като учител по полски в Британското училище във Варшава, както и в българското училище „Дора Габе” в полската столица от 12 години. Освен български език и литература е преподавала история и география на България на ученици от различни възрасти - от най-малките до най-големите.

Случайност и късмет 

„В Полша попаднах случайно. Първия път бях по линия на Министерството на образованието. След това на обмен между Познанския и Пловдивския университет. Бях първата, с която започна тази програма. Дойдох през 1998 г. Тук писах дипломна работа, сама избрах научната си ръководителка. Темата бе драматургията на Мария Павликовска-Ясножевска, която е по-известна с поезията си. Тогава имаше съвсем ограничен брой материали, така че доста поработихме. За времето си беше предизвикателство”, спомня си Мони.

След като завършва дипломната си работа, се връща в Пловдив, за да я защити. Разбира, че нейни колеги се готвят да издават списание “Przegląd Polsko-Bułgarski”, което известно време не е излизало, и с тази цел ще пътуват за Полша. За Мони нямало място в автобуса. В последния момент обаче някой се отказал и тя се уредила с билет. Това е първата случайност, която я отвежда за по-дълго в полската столица.

Втората е просто късмет. Веднага след пристигането от Полския културен институт им раздали брошури с различни изненади. Наред с аудиокасетите и книгите се паднали 3 автобусни билета и един самолетен. „Можете ли да си представите, че изтеглих едногодишен билет. Това предопредели оставането ми във Варшава. Използвах този билет, за да запиша докторантура. Не я завърших, но животът ме грабна. В университета обявиха лекторат по български език и ме поканиха да преподавам”, разказва Велева.

Разликата с нашите градове 

Категорична е, че за разлика от София и Пловдив Варшава се развива с бурни темпове. „На спирка, през която минават само два квартални автобуса, се работи денонощно, на две смени. Прави се всичко - плочки, цветарници, кошчета за боклук. В същото време пред очите ми е едно трасе в  София - от леля ми до центъра, което покорявам вече 20 години. По пътя ми се налага да прескачам изкорубени павета, потрошени тротоари, прашни улици... Така е, за съжаление. Обслужването в Полша е на ниво, всичко е по-добре организирано, дребните ежедневни неща, от които ти се състои животът, са уредени и не дразнят. Поляците не биха понесли да са на нашия стандарт и да плащат  1,60 лв. за пътуване в мръсен автобус, който се движи до 20 часа например. Струва ми се, че са много по-борбени от нас и не са толкова търпеливи към различни нередности, които ние стоически понасяме”, казва Симеонка.

Често я канят по участия в различни телевизии, тъй като изглежда прекрасно, говори полски без забележки, а в ефир гласът й звучи отлично. Преди време, след като разказала за българските празници по радиото, я поканили да води преглед на печата.

Най-лошото и най-доброто, което е чула за България

Казвали са й, че е много бяла. Това е, защото част от поляците свързват българките предимно с жриците от най-древната професия, които чакат пред посолството във Варшава. Говорят също, че в България има много корупция. Често я питат безопасно ли е у нас, могат ли да пътуват с BMW.

Но им харесва природата, морето, храната. Поляци, карали ски в България, се връщат приятно изненадани, че имаме толкова добри условия за зимни спортове. Преди им е било евтино, сега определено не е. Но най ги изумява дългото пиене на кафе у нас. Чудят се как можеш да стоиш на едно еспресо часове наред. Намират го за истинска антистрес терапия.

 Ако е вино, да е от ​премиера

И до днес Мони пази красива бутилка вино, подарък от бившия премиер Бойко Борисов. Жеста на внимание получава по време на Европейското председателство на Полша през 2011 г. Тогава приветливата българка работи като офицер за връзка към полското министерство на външните работи. Задълженията й са да посреща българските министри на летището във Варшава и да ги придружава обратно в самолета. „По регламент трябваше да стоя на летището 20 минути след като самолетът напусне въздушната територия на Полша. Всеки месец имахме срещи в различни градове.

На официалните вечери, ако министрите бяха възпрепятствани да присъстват, сядахме ние, офицерите, за да не останат масите празни и да не се обидят домакините“, спомня си преподавателката, която се познава и с бившия посланик на Полша у нас Кшищоф Крайевски.

Мони говори толкова добре полски, че дипломатът изобщо не разбрал, че е чужденка. Сред високопоставените й контакти е и един от секретарите на посолството в Стокхолм, когото е учила на български.

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?