Следвайте ни

"Синята каска" в Камбоджа: Видях неземна красавица с откъснати от мини нозе

viber icon

Мисията в Камбоджа под егидата на ООН е изпитание за 1446 български мъже и жени. В зората на 90-те те напускат домовете си, за да станат миротворци на 9000 километра от родината. Повечето от тях не знаят почти нищо за екзотичната и далечна Камбоджа. Десет от тях така и не се завръщат у дома. Шестима загиват при инциденти, а четирима са убити по време на атаките на Червените кхмери.

Днес, 30 години по-късно, сините каски казват: „Бяхме взети, използвани и забравени. Много от другарите ни имат нужда от специализирана помощ, понеже страдат от посттравматичен стрес. Мисията ни тъне в забрава, а тя беше уникална сама по себе си - може би  най-голямата в историята на ООН“. И затова инициатори, участвали в мисията, създават Асоциацията на българските ветерани миротворци (2019). С дейността ѝ те искат да разкажат и покажат, че UNTAC е една трудна и успешна мисия, да изчистят лошия ѝ имидж, да получат статут на ветерани и да си помагат, когато е необходимо.

Смазващата горещина и влажност на въздуха посрещат нашите военни в Камбоджа през 1992-ра. „Слизайки на летището, попаднахме в огромна сауна. Оглеждаш се наоколо, всичко е различно - дървета, храсти, растения. Пътищата им бяха покрити с дупки, а пред малките им дървени къщи имаше ями с жълтеникава вода, където жените мият посудата. Хората бяха облечени в дрипави дрехи. Те раждаха деца, които невинаги можеха да изхранят, и пиеха вода, която гъмжеше от бактерии“, разказа Стоян Аламанов.

Тази страна на контрастите е разположена в Югоизточна Азия. Тя е дом на древни храмове, но и на ужасяващ геноцид. Раздирана е от опустошителни войни в продължение на години. В далечната 1863 г. страната става френска колониална територия, която придобива своята независимост през 1953 г. Тогава камбоджанците се радват на мир, но това е за кратко. По време на Студената война конфликтът във Виетнам се разпростира и в страната им. Участието на САЩ във войната води до ежедневни бомбардировки над Камбоджа и това продължава от 1969 до 1973 г. След държавен преврат през 1975 г. властта попада в ръцете на Червените кхмери, водени от Пол Пот - безмилостен диктатор с марксистко-ленински уклон. „С диктатурата на Червените кхмери започва един невиждан експеримент - режимът на т.нар. „аграрен социализъм“ - за дни големите градове обезлюдяват, избиват интелигенцията и няма друга власт освен селската“, разказва Аламанов. Резултатът е геноцидът на комунистическият режим, по време на който са убити между 1 и 3 милиона души.

Храмове и инфраструктура, библиотеки и домове - всичко е унищожено. Докато през 1978 г. Виетнам нахлува в страната и след 10 години най-после започват преговори за мир, в резултат на което се осъществява мисията UNTAC. По това време мусонните дъждове са превърнали Камбоджа в непроходимо блато - в оризищата им ловят жаби, а пътищата им тънат в червена кал. Мините и до днес са големият проблем на страната. От 1979 г. заради тях са загинали или ранени близо 67 хил. души.

Попаднахме в смазваща горещина, сред дървени къщи и ями с жълтеникава вода, от които местните пиеха 

„Тъкмо слизах от ферибота, и видях красиво момиче, изписано като кукла. Виждам, че е босонога, а ноктите ѝ лакирани. Само че краката ѝ са с необичаен тен - дадох си сметка, че и тя е пострадала от мините и е с изкуствени крака. Едно от многото обречени създания, а беше само на 17-18 години”, разказва Стоян Аламанов. Български доктори, придружаващи мисията, спасяват много животи. Занимаваха се повече със спасяването на местните, отколкото с българските войници, твърдят бившите умиротворители. Вероятно затова камбоджанци запазват добър спомен за българските войници. „Изпращаха ни с цветя и сълзи! Когато си тръгвахме от Камбоджа, местните наброяваха 8 милиона, сега са 17 милиона".

Миналата година асоциацията планира нашите миротворции да осъществят ново пътуване до Камбожда, но COVID-19 осуетява намеренията им. „Искахме да възстановим контактите си, да направим мост между двете държави - днес търговският ни обмен е направо смешен. Така и не успяхме да тръгнем, но тази година има една интересна инициатива - идеята да се връчи Нобелова награда за мир на "сините каски", участвали в мисии след 1979 г. Питат ни: „Пари ли очаквате?“ Не, искаме морална награда и признание на всички усилия, които вложихме в тази мисия. Те са показателни за стоицизма на българския войник!“, заключава Иво Христосков.

Камбоджанците ни изпратиха с цветя и сълзи, а днес сме забравени, казват участниците в мисията преди 30 години

Асоциацията поддържа връзка със сродните организации по света. "Малко е срамно да нямаме никакъв статут в сравнение с участниците в мисии на ООН в другите държави. Трудно ни е да обясним подобно отношение на колегите ни, признати за пълноправни ветерани!", допълни Христосков.

В ретроспекцията на изминалите 30 години изводите идват от само себе си - трудна и първа мисия, завършила успешно, но със загинали 11 български миротворци, а после незаслужено забравени. Сега миротворците от Камбоджа са категорични, че са чакали твърде дълго (30 години) своето признание и днес - организирани и с ясно поставени цели ще се борят да не бъдат забравени от обществото и държавата.

 

Дизентерия и нередовни заплати вдигат войниците на бунт

Подбраните за участие в мисията миротворци разполагали с 40 дни за подготовка, преди да бъдат изпратени в Камбоджа. Батальонът се формира от професионални военни - офицери и сержанти, наборни войници и запасняци. Така група непознати трябва да получат спойката на едно добре функциониращо военно подразделение.

Бързата и недостатъчна подготовка се оказва първият проблем пред миротворците. Само няколко месеца след началото на мисията започват и сривовете. Храната се оказа другата “ахилесова пета“ - отговорникът не се бил съобразил с  климатичните условия в Камбоджа. Първите месеци от мисията войниците ни се оказват принудени да ядат вкиснала лютеница и спиртен  хляб. „В един момент цели роти се разболяха от дизентерия, виждахме как не могат да стоят изправени, отслабнаха и се дехидратираха. Нямахме нужния имунитет да пием и водата им“, разказа Христосков.

Дисциплината отслабва, а слабият контрол на командирите води до системни нарушения. И докато чуждите войници се радват на добро заплащане и надбавки, българите още чакат първите си заплати. Започват да разпродават на местните част от оборудването си. Заменят български инструменти, цигари, дори лекарства за храна.

Тогава се стига до стачката.

Поводите за нея са комплексни, но основните са два - неуредиците и нередовното заплащане. В основата ѝ са трима офицери - Антони Тодоров, Христо Ботушев и Красимир Русев. И понеже от ръководството на батальона не предприемат адекватни мерки, те събират подписка и с нея се обръщат към българския парламент, Министерството на отбраната и медии като Франс Прес. Стачниците заплашват да се съберат пред българското посолство в Пном Пен, където са поканени и чуждестранни медии.

В опит да се попречи на това събиране пред посолството, ръководството на батальона предприема редица „мерки“ - сплашване, арести, дори се стига до стрелба по стачниците.

В крайна сметка историята се раздухва и спешно от България идва комисия да разреши проблемите.

Вземат мерки за изпълнение на исканията, но за назидание решават да отзоват по доста унизителен начин тримата офицери - стачници.

 

Бойците построяват православен храм в Пном Пен

„Преди година искахме да се върнем в Камбоджа. България отдавна затвори своето посолство там, но в Пном Пен, ние - сините каски, построихме един от първите православни храмове в тази будистка държава. И го кръстихме на „Св. Георги Победоносец” - светеца-патрон на Българската армия. Вдигнахме го през 1992-ра в памет на загиналите ни другари. Дълги години това беше единственият православен храм в Камбоджа”, разказва Иво Христосков.

В инициативата се включва и царят - Симеон Сакскобургготски, с дарение от 1000 долара.

Параклисът е изграден в двора на българското посолство в Камбоджа, като във фундамента му е вкопана капсула с имената на загиналите воини и дарителите. През годините храмът се използва за църковни служби на Руската православна църква, докато трае изграждането на техния храм. „За съжаление, и до днес Българската православна църква няма особен интерес към този храм - след освещаването не изпраща свещеници, които да го поддържат и служат в него. Но пък взводният (по-късно заместник-ротен) от 5-а рота на ОПБ „Камбоджа“ (о.з. подп.) Миленко Недев реши да стане свещеник и днес проповядва в храма „Свети архангел Михаил” в Асеновград“, разказват миротворците.

 

Мислят я за мина: Консервена кутия ужасява децата

Тихомир Върбанов (Тишо) участва в мисията като шофьор на водоноска. Работата му е да кара цистерна с вода, снабдявайки отдалечените части на батальона. Ежедневна и тежка задача - жегата в зила стига до 45 градуса! Влагата пропивала въздуха, а опасността дебнела отвсякъде по черните и разнебитени пътища. Мостовете на места липсвали и никой не можел да предвиди по кое време врагът ще стреля по автомобила. 

Веднъж, докато пътувал, Тишо забелязва малко момче в оризището покрай пътя. „Яздеше азиатски воден бивол. Спрях, за да ги снимам - бивола и детето. Малчуганът бързо се съгласи, имах у себе си няколко консерви и реших да му подаря едната. Подадох му я, но то се ядоса, започна да вика „акрок“, т.е. „лош“, и захвърли консервата надалеч“, разказва той.

Нашенецът се досетил, че детето е решило, че му дава противопехотна мина - нещо лошо. За да го успокои, взел другата консерва от камиона, отворил я и му показал, че става за ядене.„Колко е тъжно едно детство, в което познаваш противопехотните мини, сеещи смърт, а не знаеш как изглежда една консерва!“, спомня си Тишо.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (14)

MAD MAX

MAD MAX

15.09.2021 | 22:34

Който е бил на мисията знае кой съм. С обръщение към читателите на вестника. Аз не се срамувам че съм бил на тази мисия. Ненавиждам лъжците, подмазвачите и двуличниците. На вниманието на читателите, искам да дам светлина върху някои от коментарите, които оставят неприятен привкус на участниците в мисията били те войници и офицери. След мисията всички били там разказват какво се е случило, какво сме правили, как сме оцеляли. За съжаление на седящите на чашка около масата слушайти в захлас приказките за другия край на света, най-малко им е интересно как запасняците са взимали нощтния наряд и без почивка. И са изкарвали цялата нощна стойка от 8 часа без почивка. Защото не можеха да се доверят на срочно служещите. Казваха: Аз имам семейство, деца, жена, родители, трябва да мисля за тях. Някой детцки недорасляк да стои наряд, да заспи и да ни изколят. Аз ще взема нощтната, хем и дечковците да не се напрягат. На тях им е интересно да се говори за забранените неща, за за проститутки, комар, реки от алкохол. И естествено се говори и говориза това което е интересно на публиката. В подобна атмосвера се ражда един много интересен индивид. Най вероиатно като психологическа категоризация той съществува от векове-нас ни интересува този от наши дни. Това е местния алкохолик, който не си е подавал носа от махалата и кварталната кръчма. Този алкохолик е присъствал на толкова много героични разкази за въпросното събитие че в един момемт той се отъждествява със самия разказвач. Започва да разказва историйте на които е присъствал от първо лице. Как е било, какво са правили, къде са ходили. И го разказва с такива детайли и с такъв патос че околните, които слушат последното нещо което могат да направят е да се усъмнят в правоверноста на разказвача.... и сега този разказвач разказва на други алкохолици, които като него стават част от тази толкова интересна сага. История в която те са играли комар и са станали богати, правили са невероятни изпълнения с просритутки, ама много изпълнения, с камионите са им ги карали направо по районите, контрабандно са докарвали оръжия и разни там змий в България. И в момемта в който ги попиташ- абе ти в кое подразделение беше?!?!??! Отговора е: - откаде да помня, токова отдавна беше, мога ли да помня всичко бе брат..... За съжаление нямам иконка за смях, иначе тук е мястото, където бих е сложил на десетина реда минимум. Аз след 30 години все още помня моето подразделение. И за да не ме обвини някой, че си измислям всичко това. Това което ви разказвам ми се случи на мен. И аз в началото повярвах че въпросното лице, което беше мой съученик от техникума. Че е бил заедно с мен на тази мисия. Напълно възможно, 850 човека разхвърляни по цялата територия на Камбоджа, възможно е пък да не сме се засекли. Възможно е. И за да му помогна, на остарялата му памет, знаейки 3 те му имена от училище, помолих да проверят в щатно длъжностната книга на батальона, в кой взвод на коя рота е бил. И за двете ротаций.... И какво се оказа в действителност, за което ми стана тъжно и болно. Такъв човек няма. Разпитах местните съседи, как се справя моя съученик с живота, ако е нужно да му помогна..... Каква Камбоджа, какви 5 лева, той от селото не е излизал, няма да изпадам в подробности. И тогава започнах да прозирам за какво става дума. RESPECT към всички участници в мисията. Искам да изкажа уважението си и благодарноста към журналистката която се осмели да изкара на бял свят една нищожна част от истината за тази мисия. Нека читателите да не обръщат внимание на малкия гущер, който винаги е мечтал да бъде голям крокодил. Които има нещо в главата ще разбере за какво говоря.

Отговори
6 0
И.Х. - мързеливия идиот, дето не върши работа за 5 стинки.

И.Х. - мързеливия идиот, дето не върши работа за 5 стинки.

15.09.2021 | 23:21

Браво Тони, точно в целта - както винаги. В лицето на общественото мнение сме печалбарите, отишли на "майка си в гъза" за кинти, ама от друга страна трагично-героичната ни история кара някакви low-levels (т.е. фалшиви камбоджанци) да си приписват истории които ние не сме преживели. Е, много тъпа ситуация. Хем не сме такива каквито ни изкарват, хем сме ... ? виновни ? Не знам дори каква квалификация да дадем. Тъжното е че подобни разговори има само в България. Имаше и в Полша, но нашите колеги поляци от Камбоджа се взеха в ръце и нещата сега за тях са много по-добри...

Отговори
3 0
Каракаша

Каракаша

12.09.2021 | 23:20

Доколкото си спомням , точно след играта на покер с червените кхмери стана престрелката и даже си гръмнахме оръжейната.Всички които се върнахме бяхме с доволно количество долари.

Отговори
0 5
Пум Прек

Пум Прек

12.09.2021 | 23:52

Това са само оправданията на ГЩ за да си прикрият некадърността. Момчетата не са си гръмнали оръжейната (това са тотални глупости, ако си запознат със ситуацията в този момент - всеки си държеше оръжието, има документи за това, цяла книга дори), и не са играли покер. Покер кхмерите не играеха, не го разбираха. Идваха да хапнат и гледаха видео. Инцидента беше заради натиска на командването на червените кхмери към местния им лидер (учил военни науки в България, в Шумен) да докаже лоялността си, избивайки българите. Ако не знаеш червните стреляха в краката им и хвърлиха няколко гранати за парлама. Момчетата починаха от кръвозагуба, щото френския хеликоптер - линейка отказа да лети - било много рисковано. Би било добре да се запознавате с фактите преди да говорите глупости. Относно долари - дано сте ги похарчили за нещо смислено. Щото повечето се върнаха с шепа долари и ги пропиляха за глупости.

Отговори
6 0
Каюбоджанец

Каюбоджанец

12.09.2021 | 16:42

Сега се сетих бяха ни заснели как си изкарвахме патрулите в кръчмата, където сметката ни я плащаха кхмерите. Изобщо с тях бяхме по-близки отколкото с каските от другите държави и с командването. Така че не съм сигурен за каква мисия изобщо става въпрос? ;)

Отговори
4 9
Пум Прек

Пум Прек

12.09.2021 | 20:40

Ти явно си бил на друга мисия, приятелю. Кхмери се казват жителите на Камбоджа. Виж, "червените кхмери" са друга бира. Никой не ни е плащал сметките. А това с покера и убитите момчета е пълна лъжа, казвам го като непосредствен участник в случката. Случайно да помниш инструкцията на ООН че трябва да приемаме и оказваме съдействие, вкл. да храним всички нуждаещи се военни от всички враждуващи фракции? Вкл. и червените кхмери в Пум Прек. Случайно да знаеш че техния командир (завършил в България - в Шумен) са го накарали да направи погрома за да докаже лоялността си , че бил се бил сближил много с ООН? Не, не ги знаеш.

Отговори
7 1
Ботев

Ботев

12.09.2021 | 23:07

Приятелю Пум Прек, Т.Н. Камбоджанец явно не е бил там и само злобее, не му обръщай внимание. Въпреки, че желанието за изпълнение на задачите и липсата на професионализъм като резултат от достатъчна подготовка често наистина вървяха ръка за ръка. Цитираната от теб "инструкция" /вероятно имаш предвид постояннодействащите процедури (SOP) / ти със сигурност не си виждал, защото достъпът до нея беше умишлено ограничен. Ако я беше виждал щеше да знаеш, че освен всичко друго, там категорично се забраняваше допускането на въоръжени лица в разположенията на ООН с изключение на л.състав на ООН. Ако SOP беше на разположение и изпълнението и беше контролирано до много инциденти, включително и до този в Пум Прек, нямаше да се стигне. Вас просто ви бяха зарязали там да оцелявате както намерите за добре и вие направихте каквото можахте.

Отговори
0 0
Ботев

Ботев

12.09.2021 | 23:13

Имах предвид "недостатъчна подготовка"!

Отговори
0 0
Пум Прек

Пум Прек

12.09.2021 | 23:45

Виждал съм Field Operations Guide или Field Operations Manual, не помня точното име. Там пишеше точно това. Смениха го след инцидента в Пум Прек. И хич не беше засекретен, още авангардната група са си го носили от България (да, точно така) и винаги е бил на разположение в щаба, само дето много малко хора знаеха английски. Беше около 600 страници и съм НАПЪЛНО съгласен че ако се знаеше в подробности нямаше да е толкова зле. Сега да обясня малко повече. SOP е стандартен (S - standart) документ за всички мисии, а FOG/FOM е специфичен за всяка мисия. Да, АБСОЛЮТНО си прав че е забранено пускането на въоръжени лица в обектите на ООН. Но според FOG/FOM трябваше да се оказва съдействие на всички, при условие че си оставят оръжието на влизане в обекта и си го вземат на излизане. Доста трудно се взема оръжие от червени кхмери, навикнали да минават да хапнат и да погледат видео, в кантон изцяло на тяхна територия. Този кантон трябваше да бъде закрит, имаше предложение от UNTAC за това. Той и без това нямаше никакво стратегическо или тактическо значение. Но един многословен мустакат български майор - медийна звезда - категорично отказал да се закрие с думите "българския войник не отстъпва!". Това е най-големия виновник за тези три жертви. Същия го изгониха от мисията за некадърност, далавери, пиянски изцепки и неконтролируеми нервни изблици ... А после обясняваше наляво и надясно как ако го били оставили нямало да се стигне до жертви и т.н. Но това са неща от кухнята, които няма смисъл да се развяват насам-натам. Момчетата ги няма, а "героя" още броди из сливенския регион...

Отговори
4 0
Камбоджанец

Камбоджанец

12.09.2021 | 16:37

Не че нещо, но трима от загиналите там бяха загинали след престрелка при игра на покер с кхмерите. Редовно го правехме. Общо взето всеки си правеше каквото си поиска. Изобщо ако днешните военни могат да видят какво беше най-вероятно биха се ужасили. Кой пренасяше змии незаконно, кой търгуваше със скъпоценни камъни. Пълна анархия си беше.

Отговори
4 9
До камбоджанеца

До камбоджанеца

12.09.2021 | 20:20

Приятелю, взели си хапчетата? Ако ти са свършили може да си поиграеш с питона, стига да е жив.

Отговори
6 0
Пум Прек

Пум Прек

12.09.2021 | 23:53

Това е било само в началото. Вие очевидно не сте били в мисията по времето на инцидента. Затова моля не говорете глупости!

Отговори
1 0
И за ко е таз реклама Маша чифутска

И за ко е таз реклама Маша чифутска

12.09.2021 | 14:46

И ко ся Мекица Такива ли ще въ защитават га въ напъне Народа към конските вагони Ами това мекере еничарче на което сте му изтрили мозъчето и сте му оставили една чертичка за да не го води някой друг до тоалетната ще разчитате И той като ваше вече изградено ваше подобие първи ще ви зареже наделявайки му чувството му за самосъхранение и ще забрави за тридесете сребърника който му бутате в джоба А със здраве И по полека с реклами на касапи Касъплъка е у всеки нас кога става въпрос на едене лапане и най паче оцеляване Ама не съ рекламираме

Отговори
2 12
Пхум Прек

Пхум Прек

12.09.2021 | 14:10

За съжаление в България е така. И до ден днешен във великото МО мисионира го считат за печелбар, ставаш трън в очите на некъдърните ти началници, които често иронично ти задават въпроса "Какво прави в Комбоджа, ааааааа?". Та от хората с посредствено мислене ли да шакаш БЛАГОДАРНОСТ или някакво социално отношение? На чиновниците от МО им е кратка паметта, за сметка на отявлената критичност. Още много години ще изминат докъто българинът започне да мисли и расъждава, като европеец. На всички оцелели участници в мисия UNTAC им пожелавав здраве и да не изгасва в тях този дух, който го имаха там в Камбоджа.

Отговори
21 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?