Сбогом, данъчен рай, нови дупки на колана

Глобалната криза вече е на финал. Тази дългоочаквана мантра произнасят все по-често гурута в икономиката. Оздравява американската икономика, обявиха президентът Обама и шефът на Федералния резерв Бернанке. Ако е вярно, че гигантът, предизвикал световното финансово фиаско, се измъква от капана, е време за отговор на въпросите: Какъв ще бъде светът след кризата? Какви ще бъдат новите правила на голямата финансова игра?

Предизвикателство като двойната криза, която разтърсва света, се случва веднъж на много поколения. Последиците както за САЩ, така и за останалите региони, засягат всички главни сфери на политиката, сигурността, икономиката, а може да поставят под въпрос и бъдещето на познатите форми на капитализъм. Това е крайният извод в два анализа за световната криза, предназначени за американския Конгрес.

Неслучайно на сесиите на МВФ и Световната банка в Истанбул преди дни бяха взети решения за въвеждане на нов ред в световната икономика след отшумяването кризата.

Кризата е към края си, икономическият растеж се връща към положителни стойности, краят на рецесията наближава. Възстановяването обаче ще е болезнено заради разстроената финансова система. Добрите времена няма да се върнат, според доклада на МВФ „Перспективи пред световната икономика".

Съживяването ще бъде бавно, страните в развитие ще бъдат локомотиви на изхода от кризата, подкрепата на правителствата срещу кризата трябва да продължи, гласи Декларацията от Истанбул.

 След като през 2009 г. световната икономика се сви с около 1 процент, МВФ прогнозира, че през 2010 година тя ще се разшири с около 3 процента. Този ръст е обаче много по-нисък в сравнение с растежа в предкризисния период. През по-голямата част от 2010 година развитите икономики ще растат, макар и тромаво, а безработицата ще продължи да са увеличава. По-интензивно ще е възстановяването в държавите с формиращи се пазари, които през 2010 година ще имат 5 процента растеж, движен главно от Китай, Индия и други азиатски икономики.

Премахването на данъчни оазиси като Люксембург и Лихтенщайн е една от сигурните последици от кризата.

В резултат от кризата ще се засили финансовият протекционизъм от страна на правителствата, ще се променят ролята на долара и ще нарасне влиянието на развиващите се страни и Китай. Това смятат известни икономисти и аналитици в доклада си „Светът след кризата". В световната икономика ще се засили ролята на правителствата, според Credit Suisse. На първо място това ще засегне търговския, финансов и икономически протекционизъм, както и контрола над финансовите операции (това вече се вижда в атаката срещу офшорния банкинг). Властите заставят бизнеса да се концентрира в развитието на производства в своите страни, а не в региони с по-евтина работна сила.

Като цяло се променя икономическата идеология на планетата. Анализите отделят особено внимание на отслабената роля на САЩ като световен лидер в резултат на кризата. Политическото влияние на САЩ и възможностите за използване на т.нар. мека сила са силно намалели в следствие на загубата на инвестиционно-икономически позиции в чужбина. Така че е логично очакването кризата да изведе на по-видно място на световната финансова сцена държави с големи валутни резерви като Китай, Русия и Япония. С включването на Китай, Бразилия и Индия в Г-20 е очевидна и тенденцията към засилване на ролята и влиянието на тези държави в бъдещия свят след икономическия ренесанс. Както в началото на XX век световният лидер Великобритания е сменен от младата държава САЩ, така и днешната криза може да приключи със смяна на вожда. Това е становището на на професор Дипак Лал от Калифорнийския университет. Според него обаче нито Япония, нито ЕС, нито Русия имат потенциал за лидерство. Дори Китай и САЩ са като двама пияници, които се удържат на крака единствено крепейки се един на друг, смята Лал.

Източна Европа е посочена като най-уязвим регион. А за най-рискова се смята група от 6-7 държави, в която попада и България. Акцентът е поставен върху политическата нестабилност в Източна Европа като възможна последица от кризата. Кризата подлага на изпитание връзките между държавите - членки на ЕС, и може да е пробен камък за идеите на солидарност и общи интереси.

Каквото и да се предприеме, купонът свърши, кризата слага край на възхода на световната икономика, категоричен е директорът на Германския институт по икономика Ханс-Вернер Зин. Ясно е, че добрите времена отпреди кризата няма да се върнат. МВФ прогнозира, че средният световен растеж за периода 2010-2014 година ще е малко над 4 процента, или под нивото на растежа от преди кризата. В еврозоната през 2010 година ще има само 0.3 процента ръст, придружен от 11.7% безработица, което е с почти 2 процента повече от параметрите през 2009 година. Испания ще остане сред най-закъсалите в това отношение европейски държави с прогнози за над 20 процента безработица.

 Възможен е нов финансов срив през 2010 г., предупреждава финансовият мачо Джордж Сорос и предупреждава: Затягайте колана и дръжте юздите на банките.

СТРАНАТА НИ МЕЖДУ РИСКА И ШАНСА

Вече се разделяме с илюзията, че предстоящата втора вълна на кризата, подобно на първата, ще подмине развиващите се пазари в това число и България. В момента усилията ви трябва да бъдат насочени към запазване нивото на конкурентоспособност, повишаване качеството на работната ръка, подобряване на инфраструктурата, съветва щефът на Дойче банк Юрген Фичен.

Назряват нови перспективи за България, тъй като с развитието на кризата ще има компании в Западна Европа, които ще обмислят нови възможности за преместване на бизнеса си в страни с добра бизнес среда. Обнадеждаващата прогноза е на Юрген Фичен, член на Управителния съвет на Deutsche Bank AG. В ситуация на глобална финансова криза България се справя добре и това е знак за силата на вашата икономика.

България трябва да приеме финансовата и икономическата криза като възможност, за да развива нови проекти основно в инфраструктурата. Това заяви Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Световната банка. Според експертите има реална възможност българската икономика да завърши годината със общ спад от 3,5 на сто. Дори да се случи, това няма да нанесе сериозен удар върху реалния сектор, ако страната ни не допусне сериозен скок на безработицата.

Недостигът на капитали в световен мащаб в момента е между 200 и 700 милиарда долара, като регионът на Югоизточна Европа е сериозно засегнат от него. От Световната банка прогнозират бюджетен дефицит от 5-6 на сто за региона, но за България, процентът може да бъде по-малък.

Европейските държави с формиращи се пазари, сред които е и България, ще имат среден ръст от 1.8 процента през 2010 година. Но икономиката на България, която според МВФ се намира в тежка рецесия, ще продължи да се свива; през 2010 г. свиването ще възлиза на 2.5 процента. Според МВФ развитието в България зависи много от общото подобряване на световния икономически климат. След кризата икономиката на България ще трябва да се преструктурира изцяло, заключава МВФ.

О, ХИМЕРИКА

Модели на посткризисния свят  -  нова формулировка  -  G2, в геополитическия строеж обявиха двама гиганти на американската външна политика  -  Збигнев Бжезински и Хенри Кисинджър. Въпреки разликата в партийната боя двамата са категорични, че САЩ задължително трябва да се ориентират към стратегически съюз с Китай. Така ще се формира т.нар. Голяма двойка, дуополия, на която, обективно погледнато, не може да противостои нито G8, нито G20, нито друг хипотетичен алианс.

В новата конструкция засега господства антикризисният момент, тъй като двете световни сили държат кормилото на световната икономика. При това двете са взаимнозависими  -  Китай е силно свързан с американския пазар, а и в Поднебесната империя са събрани огромен обем спестявания.

Все по-сериозно в света се възприема бъдещият гигантски играч Химерика, както до неотдавна иронично наричаха съюза между Пекин и Вашингтон  -  China+America. За реалната перспектива свидетелства и фактът, че държавният секретар Хилари Клинтън осъществи първата си чуждестранна визита в Пекин и Токио. Икономическата мощ на Китай не я прави наш противник, а партньор, заяви Хилари. Предстоящата среща на президентите Обама и Цзинтао прави контурите на G2 все по-отчетливи.

Ако това стане, от кризата светът ще излезе не еднополярен, двуполярен или многополярен, а направо двуглав. Тогава всички останали сегашни силови центрове  -  Евросъюзът, Ислямският свят, БРИ, а не БРИК (Бразилия, Русия, Индия, вече без Китай) ще се превърнат просто в младши партньори в развързването на конфликтни възли в световната политика.