965

Ричард Грийвсън: Ембарго върху руския газ ще доведе до невиждана рецесия

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена

Ричард Грийвсън е заместник- директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW). Той коментира ситуацията в Украйна и отражението върху световната икономика.

- Как се отразява случващото се в Украйна на икономическите процеси в света?
- От къде да започнем?

- От Европейския съюз.
- Отражението на военните действия върху икономиката на ЕС е без съмнение силно отрицателно. То е очевидно, отразяват го всички икономически показатели. Особено силно е изразено в източноевропейските страни, в т.ч. и в България. Пада потреблението, пада деловата активност най-вече заради инфлацията. 
За първи път след 2008 година насам имаме толкова висока инфлация. 
През последните години на Запад израсна поколение, което никога не е било свидетел на истинска инфлация, бяхме забравили това явление. Днес всички отрасли са засегнати, себестойността на стоките и услугите растат, за потребителите най-вече отоплението и храните, което удря най-силно хората с ниски доходи. Принудени са да пестят от всичко за да покриват най-насъщните разходи.

- Като говорим за инфлацията, каква е нейната реална причина?
- Най-съществената причина е ръстът на цените на енергоносителите. За една година те се покачиха 4 пъти! Това беше шок за ЕС. В България около 30 % от индекса на поскъпването идва пряко от енергоносителите. 
В САЩ причините за инфлацията са по-комплексни.

- А всъщност обемите на доставяните в ЕС енергоносители не бяха по-малки?
- Така е, но напоследък много нефтени компании заради санкциите се изплашиха и се отказаха да купуват нефт от Русия, количествата намаляха и цените се покачиха.
При газа има и още един фактор - нарасналото търсене в Китай, което вдига цената на международния пазар, особено от началото на тази година. Ако Еврокомисията реши по-нататък да въведе и ембарго върху руския газ, това би довело да невиждана рецесия. 

- Причините са Китай и санкциите срещу Русия?
. Покачването започна в края на миналата година, доста преди началото на военните действия, което показва, че все пак Китай е основната причина. Китайското ръководство се ориентира към „зелена стратегия“ - замяна на въглищата не направо с възобновяеми енергии, а в началото с газ, който не е така натоварващ за околната среда. И това рязко засили търсенето му на международния пазар.
Войната е само щрих, но не и сериозен фактор.

- Газопроводът Северен поток-2 е готов, но Германия отказа да го пусне?
- Тук причината е чисто политическа, заради влизането на Русия в Украйна.

- Второто обезпокоително явление са цените на хранителните стоки в света.
- Тия дни брашното в Чехия поскъпна с още 50%. Двата най-големи износителя на пшеница в света са Русия и Украйна. Русия отвърна на наложените санкции с ограничения върху износа на руски стоки в ЕС. Заради военните действия украинците минираха своите  пристанища. С всеки изминат ден проблемът с храните става дори по-остър от проблема с нефта и газа. И това ще се отрази не само на ЕС, но особено драматично на развиващите се страни, на Севера Африка. 

- Как очаквате да се развиват отношенията между ЕС и САЩ?
- Труден въпрос. Погледнато от днешния ден имаме политическо възраждане на сътрудничеството в НАТО. Но това ще продължи още 2 години до следващите президентски избори в САЩ, когато ще стане ясно кой ще бъде новият президент. 
В областта на икономиката разногласията между САЩ и ЕС си останаха. Засиленото политическо сътрудничество не се разпространи върху трансатлантическа икономическа интеграция.
Между САЩ и Евросъюза има доста неразрешени въпроси, като защита на информацията, защита на потребителските интереси, нееднакви промишлени стандарти и норми, които в ЕС са много по-строги, особено за продоволствените стоки и много други. ЕС с усилени темпове се стреми към зелена енергетика и в преходния период по политически съображения, за да намали зависимостта от Русия, е готов, независимо от цената, да внася повече газ от САЩ. Но не мисля, че тази конюнктурна политическа обстановка може да продължи дълго и да доведе до цялостно задълбочаване на трансатлантическото икономическо сътрудничество. 

- Високите цени на суровините и от там високата себестойност няма ли да направят Европа неконкурентноспособна?
-  Високите цени на енергията със сигурност носят риск ЕС да загуби своята конкурентоспособност, но в отделните страни ще е различно. Тези с по-високо технологическо равнище ще могат да го компенсират с нови, по-съвършени технологии, с по-висока производителност на труда, говорим за страни като Германия, Нидерландия. Трудно ще бъде на страните от Югоизточна Европа, те едва ли ще успеят да вземат завоя.

- Очаквате ли САЩ отново да акцентират върху протекционизма?
- Твърде възможно е, особено след 2024 година. Предстоящите избори в САЩ ще бъдат съдбоносни за ЕС. 

- Какво е бъдещето на Западните Балкани в днешните икономически условия?
- Страни като Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора ще бъдат много по-силно засегнати, инфлацията ще се разрази много по-остро при тях. Някои от тях са по-активно интегрирани с Русия, за тях тя е важен пазар и инвестиционен партньор. На високата инфлация централните банки реагираха с повишаване на лихвения процент, което задържа икономическото развитие. Това са все лоши новини за тях и те са доста притеснени. Политиката на сръбския президент Вучич „икономическо сътрудничество с всички направления“ привличаше инвестиции както от Германия, така и от Русия, от Китай, от Саудитска Арабия, от Турция. През последните години сръбската икономика бе една от най-динамичните в Европа. Но днес тази стратегия среща големи затруднения. ЕС започна да натиска Сърбия да прекрати сътрудничеството с Русия и това може да я върне назад. Притискат сърбите също да се присъединят към антируските санкции, нещо за което не са ги питали за мнение и становище. 
Друго интересно за Западните Балкани е, дали ще се ускори процесът на присъединяването им към ЕС. От 20 години насам Брюксел само им обещава. Сега, след военните действия в Украйна шансовете им нарастват. 

- Какво бихте казали за Турция?
- Тя е в положение подобно на Сърбия, но в много по-голям мащаб. Икономическото ѝ сътрудничество с ЕС е много по-развито, едновременно с това поддържа и много тесни връзки с Русия, особено в сферата на енергетиката, на туризма. Русия е важен пазар за турския строителен отрасъл. Високите цени на енергоносителите ускоряват инфлацията, която вече е 60-70%. Икономическото развитие ще се понижи. Преимуществото на Турция е, че е по-голяма и по-трудно може да бъде принудена от ЕС и САЩ да се откаже от сътрудничество с Русия.
Освен това на САЩ им е нужен посредник в днешната напрегната военно-политическа обстановка и Турция е единственият реален мост между Русия и Запада - тя е член на НАТО, но не е в ЕС.

- Ниският курс на турската лира би трябвало да прави износа изгоден за турските производители?
- По принцип да, но не винаги. Една инфлация от 70% изяжда моментално всички преимущества от ниския курс. 

- Как бихте оценили мястото на Вишеградската група в днешните условия?
- Икономически погледнато въпросните страни (Полша, Унгария, Чехия, Словакия) представляват един значителен икономически блок, те като група са най-големия търговски партньор на Германия, доста по-напред от Китай, САЩ или Франция. Те са центърът, сърцето на европейската индустрия. Особено трите по-малки страни са силно отворени и зависими от международната търговия и всички процеси, които стават по света се стоварват незабавно върху тях. Въпреки спадналия напоследък растеж, макроикономически и четирите са достатъчно стабилни 

- Унгария напоследък е силно обезпокоена за своето бъдеще?
- Да, по-интересни са политическите процеси. Оформилият се до неотдавна съюз между Полша и Унгария в момента се разцепва. Двете стани имат фундаментално противоположни подходи към Русия. Напоследък Полша е лидер на ЕС по отношение на антируската политика и отбраната. Тя е обезпокоена от трите милиона украински бежанци, които се намират на нейна територия и са доста сериозен разход и натоварване за полската икономика. Ще мине доста време докато се интегрират на полския пазар на труда, много от тях са жени и деца.

- Какво е отражението на украинската военна операция върху Китай?
- Днес китайската икономика е в много слаба форма, най-слабата за последните 25 години, но не в резултат на  събитията в Украйна. Китай успя да премине през предишните кризи доста успешно. Днешната криза е далеч по-трудна, отчасти заради по-строгата ковид  политика, която включва отцепване и затваряне на цели градове, области, пристанища, отчасти заради високата инфлация и нарушените веригата в снабдяването. Китайският финансов сектор страда от висока задлъжнялост на пазара на недвижимите имоти и на падането на ликвидността в експортния сектор след намаляване на търсене в останалите части на света.
Появи се и една благоприятна възможност - Китай получи достъп до руски енергоносители и суровини на много изгодни цени. Същото се отнася и за Индия. Русия също се възползва от възможностите на Китай и двете страни установиха дългосрочно, широкомащабно и перспективно икономическо сътрудничество.

- В такъв случай Китай би трябвало сравнително скоро да преодолее настоящата криза?
- Това, което най-много притеснява Китай са САЩ. Сериозните търговски напрежения започнаха при президента Донлад Тръмп, но продължиха и при Джо Байдън. САЩ много внимателно следят на какво разстояние Китай се приближава до Русия и ако той отиде твърде далече в помощта си към нея САЩ ще наложат санкции и срещу Китай. Той в много отношения е свръхсила, но глобалната финансова система е изцяло под контрола на Запада и конкретно на САЩ. Ако някой поиска да се отскубне от долара, единствената алтернатива е еврото. Русия се опита и независимо от това половината от активите на централна ѝ банка бяха блокирани и замразени. 
По този начин ръководения от САЩ Запад показа, че продължава да държи под пълен контрол световната финансова система. От една страна, Китай заради печалбите, е заинтересован да помага на Русия, от друга страна, ще трябва да внимава да не отива твърде далече за да не влиза в конфликт със САЩ. В крайна сметка всичко това ще ускори конкуренцията и противоречията между САЩ и Китай, които са в основата на действителния сблъсък в света днес, а противоречието ЕС - Русия е само подсюжет в главния спектакъл.

Действителният конфликт, който предстои да се разрешава през следващите десетилетия в света е този между САЩ и Китай. Като световна търговска сила Китай е изцяло интегриран в световната финансова система на долара и това е неговата най-уязвима точка. 

- САЩ обаче също зависят от китайския внос?
- Да, това прави нещата още по-интересни, тъй като икономиките на двете страни са силно интегрирани. 
Ако си припомним епохата след Втората световна война и икономическото съревнование между САЩ и СССР, то премина в съвсем други условия. Търговско-икономическите контакти между двете свръхдържави бяха незначителни. 
Днес имаме остър военно-икономически конфликт между САЩ и Китай, който се проявява и в политическата сфера. Икономическите среди във Вашингтон са сериозна обезпокоени и тези страхове се появиха далеч преди Тръмп. Антикитайският фронт в САЩ е много по-широк и се подхранва от небезпочвените твърдения, че китайците крадат нашите работни места, нашите технологии, нарушават международните правила за собственост, авторското право, патентната защита и т.н. Това засилва антагонизма, но едновременно с това интеграцията вече е станала толкова дълбока, че стотици американски фирми са зависими от вноса на китайски компоненти и детайли. 

- Как може да бъде решено това противоречие?
- Засега напрежението ще нараства .

- Всъщност американските концерни създадоха Китай като индустриален и търговски гигант за да извличат по-високи печалби, а сега се самосъжаляват и имат претенции към него?
- В САЩ вече го отчитат като своя грешка. Можете да го прочетете в много от техни специализирани анализи и изследвания: „Унищожихме своята работническа класа, своята средна класа, своята индустриална база“.  Наричат го „китайския шок“, който предизвика сериозна политическа реакция. Нейно проявление бе избирането на Тръмп през 2017 г., но в действителност е много повече от Тръмп. Има го и в лагера на Байдън. Затова напрежението с Китай ще продължава да се засилва и да става все по-драматично, докато един ден двете страни се отделят една от друга.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Спокоен

Спокоен

14.06.2022 | 05:55

Поредният "полезен иди0т" (по В.В.Ленин).

Отговори
2 0

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?