Следвайте ни

Развенчан е митът за най-страшната епидемия в човешката история

Международна група учени разкри, че последиците от чумната пандемия през 541-750 г. вероятно не са били толкова тежки, колкото се е смятало по-рано, съобщава сайтът "EurekAlert".  До това заключение се е стигнало след анализа на древни документи, геноми на причинителите на заболяването, погребани жертви на чумата и други исторически източници.

Проучванията са били съсредоточени върху периода от късната Античност (300-800 г. от н.е.), през който са се случили важни събития като падането на Западната Римска империя и разпространението на исляма.

Съществува хипотеза, че чумната пандемия е повлияла на историята на Европа и Близкия Изток.   Изводът на учените е, че заболяването не е убило десетки милиони хора. Започналите преди епидемията различни тенденции като развитието на селскостопанското производство, например, продължава и след избухването на чумата. Не са открити и никакви промени в начина, по който са били погребани хората, въпреки че друга пандемия, известна като Черната смърт (1346-1353) се е отразила на погребалните традиции. 

Избухналата през 541 г. чумна епидемия по времето на император Юстиниан I се разпространила бързо в Азия, Северна Африка и Европа. Според историческите извори, тогава в Константинопол всеки ден са умирали по около 10 000 човека. 

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?