Следвайте ни

Развенчан е митът за най-страшната епидемия в човешката история

viber icon

Международна група учени разкри, че последиците от чумната пандемия през 541-750 г. вероятно не са били толкова тежки, колкото се е смятало по-рано, съобщава сайтът "EurekAlert".  До това заключение се е стигнало след анализа на древни документи, геноми на причинителите на заболяването, погребани жертви на чумата и други исторически източници.

Проучванията са били съсредоточени върху периода от късната Античност (300-800 г. от н.е.), през който са се случили важни събития като падането на Западната Римска империя и разпространението на исляма.

Съществува хипотеза, че чумната пандемия е повлияла на историята на Европа и Близкия Изток.   Изводът на учените е, че заболяването не е убило десетки милиони хора. Започналите преди епидемията различни тенденции като развитието на селскостопанското производство, например, продължава и след избухването на чумата. Не са открити и никакви промени в начина, по който са били погребани хората, въпреки че друга пандемия, известна като Черната смърт (1346-1353) се е отразила на погребалните традиции. 

Избухналата през 541 г. чумна епидемия по времето на император Юстиниан I се разпространила бързо в Азия, Северна Африка и Европа. Според историческите извори, тогава в Константинопол всеки ден са умирали по около 10 000 човека. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?