Следвайте ни

"Политико": Войната в Афганистан в числа

viber icon

След инвазията през 2001 г. след атентатите на 11 септември, колосалната цена е платена в живота на десетки хиляди цивилни и бойци. Това мрачно счетоводство пада върху повече от 30 страни по света, като най -голямата тежест се понася от самия афганистански народq mrte ?HKEI.

Боевете също разселиха милиони и струват скъпо във финансово отношение, като трилиони долари отиват за военни разходи и помощи. След като афганистанската война вече приключи и талибаните изцяло контролират страната, е възможно да се започне отчитане на въздействието на конфликта върху Афганистан и извън него.

Вашингтон похарчи над 2,6 трилиона долара за афганистанския конфликт. Това число не включва бъдещите лихви по военни заеми, нито бъдещите разходи за подпомагане на ветерани. Освен това САЩ и съюзниците им също допринесоха за международни фондове и институции, работещи в Афганистан, но - поне за САЩ - тези дарения бледнеят в сравнение с военните разходи, поддържани през годините.

Действителните финансови разходи на войната са трудни за установяване за повечето европейски страни, но Обединеното кралство е похарчило около 21 милиарда лири от 2001 до 2014 г. - по-нови оценки не са налични.

Човешките загуби - за афганистанците, за работещите в неправителствени организации и репортери, за войниците и техните семейства - са неизмерими. Оценки за жертви като пряк резултат от войната съществуват, но те говорят много малко за косвените разходи на конфликта: бедност, глад, психични заболявания и въздействия върху здравето и благосъстоянието през целия живот.

Сред коалиционните сили американският военен персонал и контрагентите претърпяха най -голям брой жертви, а британските войници дадоха по-голям брой загинаха от другите европейски държави.

Самите афганистанци обаче са платили още по -висока цена. Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет наскоро нарече Афганистан „едно от най -смъртоносните места в света“ за цивилните.

Над 50 000 цивилни жертви, включително ранени и смъртни случаи, са регистрирани от 2009 г., когато мисията на ООН в Афганистан започна да води статистика. През последните няколко години се наблюдава спад, но тъй като насилието отново избухна в края на 2020 г. и през 2021 г., жертвите сред цивилните отново нараснаха.

Изправени пред насилие и постоянна заплаха за живота си, много афганистанци напуснаха домовете си, за да се преместят в по -безопасни части на страната или в чужбина.

Над 3 милиона души са били вътрешно разселени поради конфликта в края на 2020 г. ООН изчислява, че през първите седем месеца на годината над половин милион души са били принудително разселени. Повече от половината от тях са деца.

Освен това през 2020 г. в света имаше близо 2,6 милиона афганистански бежанци. Числото се отнася само за тези, на които е предоставена международна закрила, но изключва мигрантите без документи или тези, които са се заселили в чужбина по икономически причини и са избрали да не искат или не са получили убежище .

Падането на Кабул в ръцете на талибаните подпали дебата за миграцията в Европа, като някои политици предупредиха за нова „миграционна криза“ като тази, предизвикана от войната в Сирия през 2015 г. И все пак съседните страни, особено Иран и Пакистан, са тези, които приеха повечето търсещи убежище афганистанци.

В момента Пакистан приема 1,4 милиона афганистански бежанци, а още 780 000 са в Иран, според данни на ООН. Други оценки обаче показват, че двете страни са заедно дом на около 5 милиона афганистанци.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-сериозният замърсител на въздуха в Пловдив?