4232

Първа плаваща платформа за производство на газ ще заработи в Черно море

Турция се сдоби с първата си плаваща платформа за производство на природен газ след 51-дневно пътуване от Сингапур. Нейното влизане в експлоатация се очаква да започнат в северната част на страната през следващата година.

Това съоръжение ще удвои настоящия ни добив от газовото находище Сакария в Черно море“, заяви министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар ​​на церемония в окръг Чанаккале.

Текущият добив ще бъде увеличен до 10 млн. куб. м на ден в първия етап, а след това ще се увеличи до 20 млн. куб. м на ден. Така ще бъдат осигурени нуждите от природен газ на още 4,4 млн. домакинства чрез тази платформа, обясни министърът.

Той подчерта, че това не е кораб, а по-скоро промишлено предприятие, предназначено да функционира като производствено съоръжение.

Производствената платформа е с размера приблизително на три футболни игрища, с размери 300 метра дължина и 58 метра ширина, отбеляза Байрактар.

След като премина през Дарданелите, в момента е базирана временно в пристанището в Чанаккале. Платформата ще продължи своя път през Босфора и ще се установи в черноморското пристанище Филиос през следващата година, където е планирано да работи през следващите две десетилетия.

В продължение на 20 години той ще повиши нашето национално производство на енергия с дневно производство от 10-10,5 милиона кубически метра в първата си фаза“, добави Байрактар.

Приблизително 140 служители ще работят ротационно на борда на платформата, денонощно. Още 25 служители ще обслужват съоръжението на сушата.

Отговаряйки на въпроси относно производствената стратегия в Черно море, Байрактар потвърди, че работата по Фаза 1 напредва, като дневното производство надхвърля 6 милиона кубични метра газ.

Освен това той уточни, че първата фаза се очаква да бъде завършена до първото тримесечие на следващата година, като се постигне дневен добив от 10 милиона кубични метра от 12 сондажа, като във фаза 2 тази платформа ще бъде активирана.

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?