71

Папа Франциск пристига в Турция, заради ключово събитие в християнския свят

Папа Франциск планира да посети Турция следващата година, за да отбележи 1700-годишнината от ключово събитие в християнския свят, обяви Вселенският патриарх Вартоломей, духовният глава на православните християни, чието седалище е в Истанбул.

Патриарх Вартоломей, по време на събитие, проведено в Лисабон, Португалия, на 16 май, заяви, че папа Франциск е изразил желанието си да отбележи годишнината от първия Никейски събор, свикан през 325 г., където изтъкнати религиозни личности са се събрали, за да обсъдят теологичните различия в християнството.

Този икуменически събор беше първият от многото усилия за постигане на консенсус в църквата чрез събрание, представляващо целия християнски свят, което доведе до формулирането на Никейския символ на вярата в днешния квартал Изник, разположен в турската северозападна провинция Бурса.

Първият Никейски събор се е провел през 325 г. в град Никея (днес Изник) по инициатива на император Константин I Велики. Целта му е да разреши разногласията в Църквата, предизвикани от арианството. Съборът осъди учението на александрийския презвитер Арий като ерес и прие "Никейския символ на вярата". Този символ подчертава единосъщността на Исус Христос с Бог-Отец в Светата Троица.

Преди да отиде в Изник, папата планира да посети Истанбул. Вартоломей добави, че е сформирана комисия, която да подготви посещението на висшия духовен водач на католиците.

Ватиканът скоро ще се свърже с турските власти относно детайлите за посещението, заключи Вартоломей. 

Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение. След като император Константин гарантира толерантността към християнството в рамките на Римската империя, епископите от различните седалища започват да се събират на събори, за да решават доктринални въпроси, въпроси на юрисдикцията и на развитието на институцията. Техните решения са общовалидни и абсолютни. Първите 7 събора, които се признават и от източната, и от западната църква, са свикани от императора, който има грижата и за изпълнението на техните решения на територията на империята. 

АА
Започвайки от Третия вселенски събор, доктриналните различия довеждат до неучастие на някои представители от дотогава единната християнска църква. Така някои епископи не участват изобщо или участват, но не приемат решенията. 

Духовниците на Православната църква приемат за легитимни седемте вселенски събора. 
Епископите от Църквата на Изтока участват само в първите два. 
Приемането на авторитета и решенията на съборите е различно сред различните християнски църкви.

Поради споровете по христологични и други теми някои от тях приемат едни събори, а други отхвърлят, което води до разкол (схизма) и появяването на католицизма и източното православие.

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?