Следвайте ни

Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан: Армения окупира 20% от нашата територия

viber icon

Дългогодишният конфликт между Ереван и Баку  заради контролираната от етнически арменци азербайджанска територия Нагорни Карабах се поднови на 27 септември тази година.

 Страните се обвиняват за ескалация на конфликта, съобщава се за стотици жертви и ранени.  В Армения и Азербайджан е въведено военно положение. 

Баку твърди, че вторият по големина град в Азербайджан - Гянджа, е обстрелван от арменски ракети.

Според Ереван столицата на Нагорни Карабах Степанакерт, където над 99 процента от населението са потомствени арменци, е атакувана от Азербайджан и хората масово бягат.

На 10 октомври в Москва беше договорено прекратяване на огъня, но Ереван и Баку се обвиняват в нарушението му. 

Възобновеният конфликт е най-смъртоносният, откакто през 1994 г. беше въведено прекратяване на огъня, за да се сложи край на продължителна война, довела до настоящото статукво - Армения да контролира Нагорни Карабах, наричан от Ереван и Арцах, въпреки че територията е международнопризната като част от Азербайджан.

Конфликтът е част от по-широката борба за влияние в Кавказ между Русия и Турция, според експерти от института IFIMES.

 

- Г-жо Гурбанова, между Армения и Азербайджан съществува конфликт още от началото на XX век. Това не е ли твърде дълъг период? Смятате ли, че някога двете държави ще успеят да съжителстват в разбирателство?

- Нека започнем с едно важно уточнение. Армения нарича създаденото от нея формирование на територията на Азербайджан „Нагорно-Карабахска република“ или алтернативно „Република Арцах“. Официалното наименование на тази област е регион Нагорни Карабах на Азербайджан.

Конфликтът е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения, която през 1988 г.

започна войната и окупира около 20% от територията на страната ми

(регион Нагорни Карабах и седем съседни области, където никога не са живели арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

Ние бяхме в процеса на преговори от 1992 г. насам. И през тези почти 30 години беше постигнат почти нулев напредък на масата за преговори. Никакво придобиване на територия със сила никога няма да бъде признато от международната общност за законно.

- Какво трябва да се промени, за да се достигне този бленуван мир?

- Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера S/RES/822 (1993 г.), S/RES/853 (1993 г.), S/RES/874 (1993 г.) и S/RES/884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, създадена чрез подобни действия. Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. относно случая на Чирагов и др. срещу Армения.

Азербайджан има най-голям интерес от разрешаването на конфликта. Първата стъпка ще бъде да се осигури незабавно, пълно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от района на Нагорни Карабах и други окупирани територии на Азербайджан, последвано от безопасното и достойно връщане на насилствено изселеното азербайджанско население по домовете и имотите им в тези територии.

Следващият етап ще бъде разработването и определянето на статута на самоуправление за населението на региона Нагорни Карабах в рамките на Азербайджан. Такъв статут трябва да осигури мирно съжителство на арменската и азербайджанската общности в региона в рамките на законен и демократичен процес.

- Военните действия започнаха на 27 септември, а обвиненията са двустранни – Армения казва, че Азербайджан атакува пръв и обратното. Къде е истината?

- Около 06:00 часа, на 27 септември 2020 г., въоръжените сили на Армения грубо нарушиха режима на прекратяване на огъня. Използвайки оръдия с голям калибър, минохвъргачки и артилерия започват интензивна атака срещу позициите на въоръжените сили на Азербайджан по фронтовата линия, както и селата Гапанлъ от Тертерски район, Чираглъ и Орта Гаравенд от Агдамски район, Алханлъ и Шюкюрбейли от Физулински район и Джоджук Мерджанлъ от Джабраилски район. Бомбардирането от арменските въоръжени сили на гъсто населени райони и обекти, разположени по линията на съприкосновение, е преднамерено и целенасочено.  

Азербайджан многократно предупреждава международната общност, че Армения се готви за нов акт на агресия и война. Азербайджан многократно е заявявал, че продължаващата военна агресия на Армения срещу Азербайджан и присъствието на въоръжените сили на Армения в окупираните територии на Азербайджан остават значителна заплаха за регионалния мир и сигурност. 

- Кой все пак има полза от тази война?

- Тази стъпка на арменската страна е част от поредица от провокации срещу Азербайджан. Възползвайки се от пандемията, арменският министър-председател Никол Пашинян усърдно хиперболизира рисковете от азербайджанския фактор, преориентирайки общественото внимание към военната тема.

Бих искала да ви напомня, че няколко дни преди нападението на арменските въоръжени сили срещу Азербайджан съд в Ереван взема решение да арестува председателя на най-голямата опозиционна партия в страната.

Съдиите са подложени на натиск и изнудване, а журналисти, опозиционни активисти и политически опоненти са арестувани от деспотичния режим. Арменският журналист и политик Мгер Егиазарян почива в затвора през януари 2019 г. в резултат на гладна стачка.

- В момента Азербайджан се намира във военно положение. Колко са жертвите – и цивилни, и на военни, от началото на атаките до сега?

- Значителни щети са нанесени на частните и публичните имоти и инфраструктура. Към днешна дата са убити 41 цивилни, включително две деца. 207 цивилни са тежко ранени. Унищожени са 148 граждански обекта и 1185 къщи.

Веднага след временното хуманитарно прекратяване на огъня, договорено на 10 октомври, Армения от своята територия Варденис удари втория по големина град в Азербайджан - Гянджа с балистични ракети със среден обсег в 2 часа рано сутринта, за да увеличи броя на цивилните жертви. В резултат на ракетното нападение, са убити 9 цивилни, повечето от тях деца, и са ранени критично 34 души.

Бих искала да припомня, че в годишния доклад на Gallup (Галъп) за глобалното състояние на емоциите за 2018 г. и най-скоро през 2019 г. е установено, че 45% от хората в Армения са изпитали "много гняв вчера", което е най-високият показател, регистриран навсякъде по света от 143 страни.

- А инфраструктурните разрухи?

- Въоръжените сили на Армения не само целенасочено се насочват към цивилни лица и съоръжения на протежение на фронтовата линия, но и атакуват гражданска инфраструктура далеч от района на операциите. Това е демонстрирано с изстрелването на две ракети със среден обсег на действие от 300 километра в региони Хъзъ и Абшерон, голям брой касетни ракети "Смерч" във втория по големина град в страната Гянджа, и 3 ракети в град Мингечевир, където се намират водохранилище и електроцентралата. В същото време безсъвестно арменско ръководство се опита да бомбардира трансрегионалните тръбопроводи, доставящи енергийни ресурси за Европейския съюз (включително България) и мултимодалния транспортен коридор Изток-Запад, преминаващ през Азербайджан (и България). Както е известно, през 2021 г. България ще получи 1 млрд. куб. метра газ от газовото находище „Шах Дениз" в Азербайджан, което осигури 1/3 от газовите потребности на България. 

- От края на войната през 1994 г., представители на правителствата на Армения и Азербайджан провеждат мирни преговори с посредничеството на Минската група на ОССЕ относно спорния статут на региона. Как вървят преговорите към днешна дата, взимайки под внимание последните седмици?

- На първото допълнително заседание на Съвета на министрите на външните работи на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ, от 1 януари 1995 г. ОССЕ) в Хелзинки на 24 март 1992 г. е взето решение да се свика конференция относно арменско-азербайджанския конфликт в Нагорни Карабах, която осигури форум за преговори, основани на принципите, задължения и разпоредбите на СССЕ. На срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на СССЕ в Будапеща на 5-6 декември 1994 г. е решено в рамките на СССЕ да бъде създадена институцията на съпредседателите на Минската конференция, която да координира всички усилия за медиация. В решението от срещата на върха в Будапеща на съпредседателите на Минската конференция е дадена задача да постигнат политическо споразумение, което да премахне основните последици от конфликта и да позволи свикването на Минската конференция. 

Според мен дейността на Минската група е отлично описана от президента на Република Азербайджан г-н Илхам Алиев: „В продължение на почти 30 години преговорите се провеждат в рамките на Минската група и накрая Армения парализира преговорния процес, като редовно извършва военни провокации. Всъщност Армения напълно игнорира нормите на международното право и извършва престъпление. Съпредседателите на Минската група обаче не ги спират. Изявленията на Минската група нямат конкретен адресат."

Противно на всякакви очаквания на международната общност, сегашното ръководство на Армения, още от първите дни след поемане на властта, избра да продължи анексионистката политика на своите предшественици. Армения публично се отказа да следва логиката и разбиранията, които са в основата на преговорния процес, воден от Минската група в продължение на години, които предвиждат поетапно оттегляне на военните ѝ сили от окупираните територии на Азербайджан и по този начин подкопаване на преговорите. Както заяви президентът на Азербайджан г-н Илхам Алиев, „тези политически опорочени и вредни изявления не оставят място за преговори“.

Вместо това, Армения е приела военна доктрина и стратегия за национална сигурност под ръководството на Никол Пашинян, която предвижда концепцията за „нова война за нови територии“ и определя стратегическата цел на страната в преговорния процес с намерение да защити резултатите от войната. Заедно с усилената и разширена незаконна дейност в окупираните територии на Азербайджан, включително незаконното преместване на етнически арменци от Близкия изток към завзетите земи, сегашното ръководство на Армения на практика доказа, че провежда анексионистка политика и използва преговорите под ръководството на Минската група на ОССЕ за тази цел.

- Има ли натиск от страна на НАТО за прекратяване на военните действия?

- НАТО винаги е подкрепяло териториалната цялост на Азербайджан. Това беше особено подчертавано на всички срещи на върха на алианса и отразено в съответните декларации. С оглед на продължаващата военна офанзива на Армения, Азербайджан призовава международната общност, включително НАТО, по-специално Минската група на ОССЕ и нейните съпредседатели да върнат Армения към здравия разум и да настояват тази страна да се въздържа от нова агресия.

- Получавате упреци, че имате военната подкрепа на Турция?

- За нас Турция е силен съюзник и партньор. Ние сме много благодарни на турското правителство, президент и народ за изразената в техните изявления позиция. Но Турция по никакъв друг начин не участва в този конфликт.

Всички слухове, разпространявани от арменската страна относно участието на Турция в конфликта, са провокативни, както се казва на съвременен език това е фейк нюз. Няма доказателства за участието на Турция в конфликта и от това няма нужда. Азербайджанската армия е достатъчно подготвена да осигури отбраната на своя народ и своята територия.

Ние водим тази борба сами. Нашият основен доставчик на оръжия не е Турция. И вероятно всички знаят това. Така че, фактът, че купуваме съвременно турско оборудване, включително военни дронове, не следва да притеснява никого. Турция по никакъв друг начин не е замесена в конфликта.

Но Армения получава оръжия безвъзмездно. Ние плащаме за въоръжаване, а Армения ги получава безплатно. Бившият президент на Армения Серж Саркисян на пресконференция през август тази година заяви, че „от 2010 г. до април 2018 г. на Армения са предоставени безплатно 50 хил. тона оръжия и ракети „Искандер“, „Точка-У“ и други оръжия не са включени в този списък“. В същото време хиляда тона оръжия и ракетни системи са доставени на Армения през юли-август 2020 г., веднага, след юлска провокация. В момента под прикритието на хуманитарна помощ, хиляди тонове оръжия се транспортират с граждански самолети. Азербайджан призова Международната организация за гражданска авиация да разследва въпроса и да предприеме съответните мерки. По тази причина ще бъде правилно да зададете този въпрос на арменската страна.

Турция е доверен член на Минската група на ОССЕ и ние сме благодарни на Турция за нейната позиция, която съответства на позицията на Съвета за сигурност на ООН, отразена в неговите резолюции S/RES/822, S/RES/853, S/RES/874 и S/RES/884 от 1993 г.

- Как се съчетава такъв политически и военен конфликт със световна пандемия? 

- В условия, когато на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН се води общия дебат и светът се бори с пандемията от COVID-19, военното и политическото ръководство на Армения прибягва до поредната военна авантюра и провокация. По такъв начин, ръководството на Армения  още веднъж демонстрира грубо пренебрегване на международното право, Устава на ООН и международната общност. Тази стъпка на арменската страна е част от поредица от провокации срещу Азербайджан. Възползвайки се от пандемията, арменският министър-председател Никол Пашинян усърдно хиперболизира рисковете от азербайджанския фактор, преориентирайки общественото внимание към военната тема.

- Армения и Азербайджан все пак подписаха примирие. Това началото на края на конфликта ли е?

- Въпреки постигнатото споразумение по време на срещата на външните министри на Република Азербайджан и Република Армения в Москва с посредничеството на Руската федерация, за спазване на хуманитарно прекратяване на огъня от 12:00 ч. на 10 октомври 2020 г., арменските въоръжени сили продължават грубо да нарушават споразумението.

Веднага след установяването на хуманитарно прекратяване на огъня арменските въоръжени сили стреляха по районите на Агдам и Тертер в Азербайджан. Няколко часа по-късно арменските въоръжени сили се опитаха да атакуват в посока Хадрут и Джабраил. 

Медицински специалист е бил сериозно ранен в резултат на стрелба от арменските въоръжени сили на санитарно-медицински автомобил, ясно обозначен с бяло знаме, който е събирал телата на арменски войници в района на Суговушан. Вече Ви информирах за ракетното нападение от страна на арменските сили срещу азербайджанския град Гянджа.

Обстрелът на цивилни и градове от арменските въоръжени сили след споразумението за хуманитарно примирие е друг ярък пример за варварство и показва, че призивите за прекратяване на огъня на арменското ръководство са лицемерие. Умишлената стрелба на Армения по цивилни, домове, граждански обекти и медицински персонал като част от агресивната ѝ политика срещу Азербайджан за пореден път демонстрира пренебрежението на страната към основните норми и принципи на международното право, включително международното хуманитарно право и Женевските конвенции, както и че явно нарушава своите задължения и е далеч от принципите на хуманизма.

Азербайджан призовава международната общност да предприеме решителни стъпки, за да принуди страната агресор Армения да изпълни задълженията си по международното право.

- Как виждате бъдещето на Нагорни Карабах? 

- В съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН оттеглянето на всички въоръжени сили на Армения от окупираните територии на Азербайджан и прекратяването на окупацията е ключово условие за мир в региона и законно искане на азербайджанския народ. Обяваването на временно прекратяване на огъня между Азербайджан и Армения за хуманитарни цели е по същество последният шанс за окупиращата държава да продължи преговори и да изтегли арменските войски от окупираните територии на Азербайджан. В отличие от митичните предположения на арменската страна, позицията на азербайджанската страна се основава на нормите и принципите на международното право, 4 резолюции (S / RES / 822, S / RES / 853, S / RES / 874 и S / RES / 884) на Съвета за сигурност на ООН, приети през 1993 г., на Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки и документите и решенията на тази организация, приети с консенсус (включително от Република Армения). Припомняме, че контранастъплението, започнато от азербайджанските въоръжени сили на 27 септември 2020 г., се извършва в международните граници на Азербайджан и има за цел да защити суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан, да осигури безопасността на цивилното население и да предотврати нова арменска агресия. Контранастъплението се извършва в рамките на правото на самозащита и в пълно съответствие с международното хуманитарно право, в съответствие с член 51 от Устава на ООН.  

Надяваме се, че Република Армения, добросъвестно, в съответствие със своите задължения по международното право, ще изтегли своите въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан, като по този начин ще допринесе за военна и политическа стабилност в региона. По този начин, регионът Нагорни Карабах в Азербайджан, за разлика от сегашната ситуация, ще бъде символ на мир, просперитет и стабилност в региона на Южен Кавказ. В противен случай при всички случаи Азербайджан ще освободи своите международно признати земи и ще възстанови териториалната си цялост! Победоносната азербайджанска армия вече е освободила няколко населени места. Според мен президентът Илхам Алиев даде добър отговор на този въпрос в интервю за руския телевизионен канал РБК: „Ще върнем нашите бежанци по домовете им. Можете да си представите радостта на тези хора, радостта на жителите на региони Джабраил, Физули, Тертер, Хадрут, които ще се върнат в земите си след около 30 години. Хората, които ще живеят там, ще участват в строителството. Те ще получават заплата, за да възстановят домовете си. Там ще се върне животът, там ще се върне детският смях “.

 

 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

браво на арменците

браво на арменците

16.10.2020 | 10:35

Журналистическата практика изисква да се дава думата и на двете страни. Очевидно вестника добре се подкупва от петродолари, за да се дава думата само на масови убийци които първи започнаха масови убийства-погроми още в 90 те години на арменци. А сега като видяха че 10 млн. азер-турци (добре въоръжени), 80 млн. турци и ислямски терористи от цял свят не могат да се справят, надават вой. Внимавайте като пишете, защото Турция не крие своите намерения за следващите страни. Направо си публикува карти на които е изобразена бъдещата Турция.

Отговори
1 2
Браво на азерите!

Браво на азерите!

16.10.2020 | 11:11

A читателската етика изисква да кажеш, че е дадена думата и на арменския посланик, в съседна отделна статия. И да не бяхте нападали първи на 27-ми септември сутринта Азербайджански градове и села!

Отговори
3 3

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?