3906

Лов на съкровища: Роботи обслужват подводни археологически изследвания

Подводни роботи, произвеждани в Турция, се използват за морска археология, за бреговата охрана и при проучвания за природен газ и нефт.

Докато гигантските роботи се използват в проучвания за нефт и природен газ на кораби, предимно в Средиземно море, по-малки роботи се използват в подводни археологически изображения и проучвания при разкопки, както и подводни проучвания на командването на бреговата охрана и морска полиция.

АА

Наскоро беше проведено проучване за приложение на два робота, наречени Демре и Финике, които се използват в изследванията на морската археология на университета Акдениз в Анталия. Подводните дълбини бяха изследвани с роботи, спуснати в Средиземно море в район край курорта Кемер, в окръг Анталия.

АА

Бертан Тезкан, генерален мениджър на компанията, която произвежда роботите, заяви, че 70-80 процента от тези устройства са местно производство.

Това са безпилотни подводници с различни размери. Ние произвеждаме различни видове роботи, от малки размери до 100 метра, с тегло от 15-20 килограма до 3-4 тона и способни да се гмуркат на дълбочина до 2000 метра. Техните области на използване са археологически и геоложки изследвания, провеждани от университети, както и за малки спасителни дейности. Правим и големи роботи, които работят на 2000-3000 метра дълбочина.

АА

Направихме специални малки роботи за бреговата охрана и морската полиция. Големите се използват от Турската питролна компания. В момента има големи роботи на изследователските ни кораби Фатих, Кануни и Абдулхамид Хан. Те работят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата на 2200 метра дължина. Има пилоти над водата, те ги изваждат от водата на всеки 8-9 дни, поддържат ги и ги връщат обратно във водата. Този тип устройства правят всичко, което водолазите не могат да направят под 20 метра. Ние сме една от може би 5 или 6 компании в света, които произвеждат всякакви размери на тези роботи“, отбеляза той.

АА

Тезджан спомена, че на изследователския кораб по археология на университета Акдениз, където работят двата робота Демре и Финике, има много устройства, които могат да слязат на дълбочина от 300-500 метра.

АА

Всеки робот има камера и сензор за определен ъгъл. На дъното има още един сензор, който показва колко е навътре в морето. Отзад има още една камера и има светлина. Има и 6 електрически мотора. Благодарение на тези електрически двигатели можете да извършвате 360 градусови движения. Роботите имат много функции и тежат само 45-50 килограма. Те са изключително полезни при бреговата охрана и полицията. Нашите модели започват от 100 метра и варират от 300, 600, 1000 и 3000.“

Тезджан допълни, че са използвали сонарни устройства на изследователския кораб за морска археология, ръководителят на отдела за опазване и възстановяване на културното наследство на университета Акдениз, доцент Хакан Ониз подчерта, че са успели да сканират морето до дълбочина от 500 метра и да направят изображения с тези сонарни устройства.

АА

Той каза, че все още не са започнали цялостни изследвания, но припомни че не е възможно хората да се гмуркат на дълбочина от 400-500 метра, за където се смята, че се намират някои антични останки.

„С подводните роботи разбираме дали тези руини наистина са таходки или не, и ако са, да ги изкопаем с най-съвременна техника.

АА

През последните 2 години имаме подводни роботи на нашите изследователски кораби. Те са в състояние да извадят артефакти от морето. В момента две държави в света изпълняват проекти за научно гмуркане с помощта на подводни роботи“, отбеляза Йониз.

АА

Той посочи, че учените по света следват международните компании за лов на съкровища в използването на подводни роботи.

„Днес, за съжаление, няколко компании извършват незаконни разкопки на дълбочина от 1000-2000 метра в международни води, понякога сключвайки споразумения с други държави. Искаме да провеждаме изследвания в много дълбоки води и, когато е необходимо, да извършваме разкопки с подводни роботи. Подготовката ни за това продължава“, добави той.

АА

Йониз припомни, че Турция има приблизително 8 500 километра брегова линия. "До сега сме документирали 367 археологически корабокрушения. Сред тях е корабокрушението от средната бронзова епоха в район Кумлука, Анталия, считано за най-старото корабокрушение в света. Това е на приблизително 3500-3600 години.

АА

Надявам се, че ще имаме възможност да ги разкрием и да изложим тези останки от корабокрушенията в Средиземноморския подводен археологически музей, планиран да бъде построен в курорта Кемер.

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?