ЛИЧНОСТИ: Триумф за последния мохикан

Той се изживява като отхвърлен гений. Смята всеки, който не приема възгледите му, за глупак. Това гласи агентурен доклад на комунистическата тайна полиция за тогавашния дисидент и сегашен президент на Чехия Вацлав Клаус. Оттогава са минали десетилетия, но 68-годишният мачо с перфектен мускат си остава един от най-скандалните европейски политици. Стихията му е битката срещу популярни каузи  -  Клаус е яростен критик на движението за околната среда, за когото глобалното затопляне е опасен мит, битката с който заплашва икономическия растеж и ни вкарва в нови робски окови. Мотивира тезата си в скандалната книга "Синя планета в зелени окови". Общите мерки за спасяване на европейските банки за Клаус са безотговорен протекционизъм.

Най-голямата му жлъч обаче е насочена срещу ЕС  -  Клаус го нарича комунистически мастодонт и призова за закриването му през 2005 г. Чешкият президент е явен противник на Лисабонския договор с аргумента, че ще превърне Европа в мастодонт за сметка на суверенитета на 27-те.

Размирник, дисидент, бунтар, непредсказуем грубиян, циничен популист, пълна противоположност на философа мечтател Вацлав Хавел  -  така описват президента, притиснал Европа в ъгъла и принудил я да отстъпи. Икономист по образование, защитник на свободния пазар със солиден стаж на банкер и учен, за привържениците си Клаус е смел, самотен кръстоносец, защитник на свободата, единственият европейски лидер от типа на страховитата Маргарет Тачър. Впрочем снимка на Желязната лейди краси бюрото на Клаус. За разлика от доста свои колеги, критикуващи новата имперска политика на Русия, чешкият президент създава тесни връзки с премиера Владимир Путин.

Самочувствието на Клаус е оправдано  -  смята се, че като бивш финансов министър и премиер има заслуга за мирното разделяне на Чехословакия на две държави през 1993 г. и за превръщането на Чехия в една от най-успешните икономики от бившия съветски блок. Управленческите му идеи обаче не се споделят от голяма част от колегите му в ЕС.

На Клаус не му пука, че управленските му идеи го правят самотен бегач в европейската политика  -  от 1992 г., откакто нежната революция погреба комунизма в Чехия, той е неизбежно на гребена на вълната  -  два пъти премиер, два пъти президент. Популярността му расте, чехите гълтат лекия му популизъм с по-голямо удоволствие от любимата си местна бира. Впрочем единственият човек, от когото се страхува, на когото завижда и когото мрази в еднаква степен, е големият му противник Вацлав Хавел, бившият президент.

Съпротивата докрай срещу Лисабонския договор превърна Клаус в последния мохикан в Европа. Медиите с право му лепнаха прозвището Астерикс  -  по името на комикс героя гал, опълчил се срещу римските легиони на Юлий Цезар. А може би този корав мъж е просто пример как малките могат да въртят големите на пръста си и да печелят изгода от великите им проекти.

Клаус е доказателство, че самочувствието на държавника изобщо не се определя от големината на площта, която управлява. Във всеки случай светът би бил по-добро място за живеене, ако всяка страна си има един такъв размирник, бунтар, вечен трън в петата, като чеха Клаус. Който може да накара дори старата г-жа Европа да заиграе по свирката му.