Край на Първата световна война, дадохме 83 000 жертви

България мобилизира 1 милион и 200 хиляди души

В 11-ия час на 11-ия ден на 11-ия месец на 1918 година официално настъпва краят на Първата световна война. Този кървав конфликт отне живота на 10 милиона души и изтри от картата на света четири големи империи - Руската, Османската, Германската и Австро-Унгарската. Няма българско семейство, което да не е загубило човек в тази касапница. Българските жертви са 83 000 души. В разгара на войната Царство България мобилизира невижданите никога след това 1 милион и 200 хиляди души.


Германия подписва примирието в Компиен. Датата 11 ноември е национален празник във Франция. В много страни го наричат Деня на паметта или Деня на ветераните. Германия никога не е празнувала този измамен ден. Най-близката до нея дата - 16 ноември, е Ден за национален траур.

Въпреки че примирието започва в 11 часа на 11 ноември, в този последен ден загиват 2738 души. Това показва как съюзниците от Антантата не искат да намалят напрежението на войната до последния момент. Французинът Огюстен Требушон е последната жертва в нея. Пронизан е от германски куршум в 10.50 часа, докато отива да съобщи на бойните си другари, които тъкмо преминават реката Мьоз, че след началото на примирието ще им бъде сервирана топла супа.

България първа подписва примирието и излиза от войната. Това става през октомври след войнишкото въстание. По-късно командващият балканския театър на бойните действия Аугуст фон Мекензен ще ни обвини, че заради нас Германия е загубила войната. Няма нищо вярно в това. Страните от Централния съюз решават да сложат оръжие, след като президентът на Съединените щати Удроу Уилсън публикува своите 14 точки за мир. В тях е казано ясно, че ще бъде спазен принципът за самоопределение и няма да бъдат откъсвани територии от загубилите войната.

Но нищо от това не е спазено - Франция е най-големият поддръжник на идеята, че Германия и България трябва да бъдат жестоко наказани. В бъдещия Версайски мирен договор от двете страни ще бъдат отнети територии с преобладаващо тяхно население. Уилсън не знае, че между спечелилите войната има тайни договори. Според тях Италия трябва да получи населения основно с австрийци Тирол и полуостров Истрия, на който живеят хървати и словенци.

Същата тайна договорка има и между Франция и Великобритания за подялба на германските колонии и османските владения. На 29 октомври в Германия избухва бунт на моряците от военното пристанище Вилхелмсхафен, в страната е обявена република. На 9 ноември кайзер Вилхелм Втори подписва абдикацията си. Същият ден Макс фон Баден предава правомощията си на канцлер на социалдемократа Фридрих Еберт. Така се ражда митът за ножа в гърба, забит в армията от страна на социалдемократите.

Същия ден фронтовата линия е пресечена от пет автомобила. Водач на делегацията е Матиас Ерцбергер. Тя е заведена на тайно място, където е частният влак на френския маршал Фердинанд Фош. След това става ясно, че това е в гората до Компиен.

Още тогава Франция показва своята отмъстителност, която е лишена от каквато и да било далновидност. Фош настоява немците да подпишат 34 клаузи, за да има примирие. Сред тях са:

-      Незабавна евакуация от Люксембург, Белгия и Франция. Германия трябва да напусне Елзас и Лотарингия - област, заселена с немци, която е спечелена от Франция през войната от 1871 година.

-      Подписалата примирието Германия трябва веднага да предаде 5000 оръдия, 25 000 картечници, 3000 минохвъргачки, 1700 самолета, 5000 локомотива и 150 000 вагона. Трябва да даде на победителите и 5000 камиона.

-      Страната, подмамена да подпише примирието, трябва веднага да освободи западния бряг на река Рейн и да отдръпне войските си на 30 километра от източния.

-      Денонсиране на подписаните вече споразумения за капитулация с Русия и Румъния. От Германия се иска да се оттегли и от руските земи в района на Балтийско море, които е окупирала след Брест-Литовския мир.

Почитаме примирието с шотландски гайди

С благословията на Българската православна църква освен с камбанен звън благодарност за края на войната ще бъде изразена и с молебен за мир. Той ще се състои на 11 ноември в 11:30 часа в столичния храм "Света Мина". С подкрепата на посолството на Великобритания почит към загиналите във войните ще бъде отдадена и на британските военни гробове на Централните софийски гробища. По инициатива на британския Колеж по гайдарство на 11 ноември в 6 часа сутринта гайдари ще изсвирят два пъти мелодията към песента "Битката приключи" (Battles o’er). Инициативата е международна, а у нас мелодията ще бъдат изпълнена от трима гайдари от шотландската гайдарска група у нас.

Посолствата на Великобритания, Ирландия, Германия, Италия и Франция в България утре също ще отдадат почит на загиналите с годишна възпоменателна церемония на територията на своите военни гробове на Централните софийски гробища. Всяка година на този ден британците носят на реверите си алени макове.

Още търсят безследно изчезнали

100 години след края на Първата голяма война продължава издирването и идентифицирането на загинали войници. Все още над 200 хиляди души се водят безследно изчезнали. В Източна Франция, в района на Вердюн, съдебният лекар Бруно Фремонт изследва останките на войник, убит от шрапнел в битката при Вердюн. Той не може да бъде разпознат, защото липсва идентификационният му номер.

В своя статия "Ройтерс" разказва как в продължение на месеци Фремонт търси улики за самоличността на войника, чиито останки са открити през март от работници, ремонтиращи път. ДНК тестът е безполезен в такива случаи, в които няма възможност за сравнение с роднини.

Век след края на войната президентът Еманюел Макрон ще почете годишнината. Ще присъстват световни лидери, включително президентът на САЩ Доналд Тръмп и германският канцлер Ангела Меркел.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?