3906

Конфликт на високи обороти: НАТО решава дали да стреля по руски дронове

В нощта срещу неделя два румънски изтребителя F-16 се излетели, за да наблюдават нахлулия дрон. Обаче това едва ли е било възможно да го свалят - по правни причини

 

 

Когато в нощта срещу неделя Русия атакува цели в южната част на украинската Одеска област, поне един дрон навлезе и в румънското въздушно пространство. Това не беше първият подобен инцидент. Особено в близост до редовно бомбардираните украинските пристанища на река Дунав, които се намират директно на границата с натовската държава Румъния, руски ракети вече няколко пъти са попадали на румънска територия, пише dir.bg.

 
Този път обаче нарушението на въздушното пространство беше по-сериозно. Дронът измина общо 75 км над делтата на река Дунав, която принадлежи на Румъния, преди да се върне на украинска територия. Министерството на отбраната в Букурещ потвърди инцидента. В понеделник отломки от друг дрон бяха открити и близо до Периправа, румънско гранично село на северния ръкав на Дунав.

Големи правни пречки

Инцидентите подхранват дебата за това как да се процедира с руските нарушения на въздушното пространство. Експерти по сигурността, както и опозицията, призовават да се намалят пречките за сваляне на дронове.

В нощта срещу неделя два румънски изтребителя F-16 се излетели, за да наблюдават нахлулия дрон. Обаче това едва ли е било възможно да го свалят - по правни причини.

Всъщност румънските закони поставят строги ограничения. От една страна, безпилотните летателни апарати, дори и да са въоръжени, не се считат за снаряди, а за въздухоплавателни средства. Преди да се издаде заповед за свалянето им, трябва да се спазва строг протокол. Наред с другото, трябва да се осъществи контакт с пилота на навлезлия самолет с молба незабавно да напусне въздушното пространство. Известно е обаче, че дистанционно управляемите дронове нямат пилоти, поне не в традиционния смисъл на думата.

По принцип армията е упълномощена да участва в бойни операции само ако преди това е обявено състояние на война, обсадно положение или извънредно положение. В мирно време оръжията могат да се използват само на полигони за обучение. Началникът на Генералния щаб на Румъния Георгита Влад заяви още през февруари, че ще трябва да се изменят общо четири закона, за да се създаде основа за сваляне на нахлуващите дронове.

Правителството очаква нови инциденти

Кандидатът за президент на прозападната опозиционна партия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони обвинява правителството, че пренебрегва необходимостта от действия. Румъния се управлява от голяма коалиция на социалисти и консерватори, която има комфортно мнозинство в парламента. В края на годината ще се проведат парламентарни и президентски избори.

Социалистическият премиер Марсел Чолаку, който също се кандидатира за президент, реагира успокоително. Ако дронът беше насочен към цел в Румъния, е щяло да бъдат предприети действия. Страната щяла да се подготви и за следващи инциденти. След прибирането на зърнената реколта в Украйна атаките срещу украинските пристанища на Дунав отново ще да се увеличат.

За експерта по сигурността Юлиан Фота това е неприемливо отношение. Ако Румъния не сваля руските дронове, тя ще създаде имидж на слабост. Бившият държавен секретар пише във Facebook, че Румъния не може да си позволи да се държи така срещу Русия. Фота смята, че твърдото разграничение между мир и военно положение е фундаментално остаряло във времената на хибридна война.

Изпитва ли Русия НАТО?

Дебатът надхвърля границите на Румъния. В неделя руски безпилотен самолет се разби край латвийския град Резекне. Преди това устройството е прелетяло през въздушното пространство на Беларус и е малко вероятно да е могло да достигне целта си в Украйна дори само по географски причини.

Ръководителят на латвийските военновъздушни сили обясни, че дронът не е бил насочен към военна цел и вероятно е паднал случайно на латвийска територия. Въпреки това наблюдателите се питат дали Русия не нарушава въздушното пространство на НАТО умишлено, за да тества червените линии на алианса. Досега НАТО винаги категорично е отказвало да участва в самите бойни действия, за да избегне въвличането си във войната.

Полша е особено настоятелна в призива си за преразглеждане на тази линия. Още през лятото Варшава и Киев сключиха споразумение, което по принцип трябва да позволи на Полша да унищожава руски ракети над украинска територия. Украйна призовава за това от известно време. Отиващият си генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче се изказа против него.

Румъния предоставя системата Patriot на Украйна

Но дебатът продължава. След последните инциденти бившият шведски дипломат Фредрик Веслау например призовава за засилване на противовъздушната отбрана на източния фланг в списание Foreign Policy. Коалиция на желаещите в рамките на алианса трябва да разположи системи за противовъздушна отбрана на границата с Украйна и по този начин да образува защитен щит над фронтовите държави на НАТО, от който биха се възползвали и части от Украйна.

Румъния обаче първо ще укрепи украинската система за противовъздушна отбрана. Миналата седмица парламентът в Букурещ гласува една от двете румънски системи Patriot да бъде предоставена на Украйна. Последните инциденти подчертават, че тази стъпка служи и на румънската сигурност.

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?