Следвайте ни

Комунистически Китай подготвя ново чудо, което ще изуми света

viber icon

По време на посещение в Южен Китай председателят на КНР Си Цзинпин потвърди курса към пазарни реформи и укрепване на връзките със Запада въпреки натиска от страна на САЩ. Ключов момент от турнето бе град Шънчжън, където преди 40 години е създадена специална икономическа зона, станала магнит за чуждестранни капитали. Тази линия ще бъде продължена, макар китайското ръководство да схваща, че международното положение вече не е толкова благоприятно, пише Владимир Скосирев в руското издание "Независимая газета", цитиран от dnes.dir.bg.

Вестник "Жънмин жибао", централен орган на Китайската комунистическа партия (ККП), нарича визитата на Си в южната провинция Гуандун, чийто брутен вътрешен продукт е горе-долу колкото БВП на цяла Русия, инспекционно посещение. С което подчертава, че в Поднебесната империя всички ключови решения се вземат от партията.

А днес главната задача е да бъде продължен бурният растеж на икономиката от последните десетилетия в сегашните условия, когато Западът се мъчи да ограничи международното влияние на КНР.

Си предприе това пътуване в навечерието на пленум на ККП, който ще одобри петгодишен план за 2021-2025 г. и може би ще обяви нови партийни директиви за външната политика. На срещи с жители на Юга генералният секретар на ККП положи усилия да им внуши оптимизъм с думите, че Китай е на път да стане още по-хубав и по-силен. Нищо чудно, че изявленията на лидера се следят и от наблюдатели в чужбина. И с особено внимание - в Хонконг. Защото, както информира агенция Блумбърг, Пекин е разработил наскоро план да обедини Хонконг, Шънчжън и Макао, образувайки глобален технологичен хъб. Хората в бившата британска колония се чудят как този план ще промени живота им.

"Независимая газета" помоли за коментар Александър Ломанов, заместник-директор на Института за световна икономика и международни отношения "Е. М. Примаков" към РАН. Той поясни: "При създаването на специалната икономическа зона в Шънчжън Китай водеше политика, наречена "две глави отвън". Това означаваше Китай да получава от чужбина ресурси, технологии, материали, да обработва всичко това в страната и после да го изнася. Преди 40 години този модел за развитие осигури подем на Шънчжън. А днешното ръководно начало се нарича двойна циркулация. Ако опростим тази формулировка, тя означава: "производството у нас, потреблението - също".

Китай не се отказва от сътрудничеството с външния свят. Но условията вече са други. Първо, в Китай се е разраснала средната класа, заплатите са високи. Днес той не може да се бори за същата ниша - да произвежда най-евтина продукция. Китай вече не води борба с цел да печели максималното от износ на стоки. Второ, международната ситуация е далеч по-сложна. Вътрешният пазар става по-важен за Китай от външния.

От друга страна, Си Цзинпин много иска да изтъкне, че Китай не се затваря, че е отворен за международна търговия. Според експерта то обикаля из Юга най-вече, за да заяви, че преориентирането към вътрешния пазар, вътрешното потребление не означава отказ от принципа за отвореност навън. И какво по-подходящо място за това изявление от Шънчжън?

Колкото до плановете да се формира "зона на големия залив", включваща Хонконг, Шънчжън и Макао, тук става дума не толкова за високи технологии, колкото за желание да се гарантира по-голяма стабилност на Хонконг като финансов център. Той обаче няма да бъде поставен в същото положение като другия китайски мегаполис. Обратното, Пекин има нужда от преходна площадка между Китай и икономиките в Източна и Югоизточна Азия.

"Пекин засили политическия си контрол върху Хонконг. Мисля, че там вече няма да има ексцеси като миналогодишните. Същевременно той ще укрепва всестранно Хонконг като финансов и банков хъб", резюмира Ломанов.

По време на обиколката Си посети компания, произвеждаща електронни компоненти и комуникационно оборудване. Това не е случайно. Както пише "Файненшъл таймс", в момента Китай прави "голям скок" в производството на полупроводници. Знаем, че "големият скок" в производството на стомана и зърно по времето на Мао Цзедун донесе бедствия и дори масов глад.

Органът на британските бизнес среди не предрича подобно нещо и днес. Но според него китайската държава е обещала през идните шест години да отпусне 1,4 трилиона долара за изграждане на високотехнологични промишлени отрасли - от мобилни мрежи до изкуствен интелект. И най-вече за да създаде независима от САЩ индустрия за полупроводници. Баницата, обещана от правителството, е толкова голяма, че тази година са се регистрирали като предприятия за полупроводници 13 000 фирми. А много от тях нямат никакъв опит в тази сфера, защото са се подвизавали преди като доставчици на морски продукти или резервни части за коли.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?