Кои страни успяват да се борят ефективно с COVID-19?
- 13:30, 27.09.2020
- 578
- 1
Осем месеца след като беше обявена глобална спешна здравна ситуация, се забелязва, че страните по света постигат различни резултати в борбата си с пандемията. Резултатите се ръководят от фактори, както в, така и извън контрола на отделните страни, като обаче се наблюдават и някои общи неща, пише Bloomberg в свой анализ.
Подготовката помага
Въпреки че страните са възприели различни стратегии, то те все пак се свеждат до установяване кой е заразен (тестване и проследяване) и минимизиране на риска от разпространение на вируса (изолиране, поставяне под карантина и предприемане на други превантивни мерки). В началото най-ефективно реагираха тези, които са научили трудните уроци от разпространението на острия респираторен синдром SARS през 2003 г. – той, както и най-новия коронавирус, произхождат от Китай.
Тайван например успя да спре предаването на коронавирусната инфекция на местно ниво през април, като въведе ранен здравен скрининг, заедно със задълбочени тестове и проследяване на контактите. В помощ беше и това, че в много азиатски държави използването на медицински маски стана широко разпространено след избухването на SARS.
Ранното тестване е от първостепенно значение
Страните, които бързо въведоха тестове и проследяване през януари - включително Южна Корея и Германия - ограничиха ранните вълни на пандемията. Тестването позволи на политиците да реагират бързо на нарастващата заплаха и убедиха хората в опасността. Ползата от това ранно действие изглежда дълготрайна. Въпреки че и двете страни отново се сблъскаха с нарастващ брой на случаите в края на лятото, изглежда, че те са понижили нивата на вируса до толкова ниски нива през предходните месеци, че до момента са в състояние да се справят спокойно със ситуацията.
За разлика от тях, САЩ и Великобритания бяха смятани от някои експерти само преди година за най-подготвените страни на планетата за пандемия. Нито една от тях не успя обаче да въведе достатъчно високо ниво на тестване в началото, позволявайки на вируса да се разпространи до голяма степен неконтролирано, подкопавайки вярата на някои хора в здравните служители и довеждайки до едни от най-високите нива на смъртност заради Covid на глава от населението в света.
Подкрепа от страна на географското разположение
Островните държави като Исландия и Нова Зеландия успяха да сведат новите потвърдени случаи до минимум, като забраниха туристическите посещения и се изолираха напълно. Географските характеристики също така могат и да създадат предизвикателства. Когато Китай започна да отваря икономиката си през април и май, той трябваше да вземе специални предпазни мерки, за да предотврати разпространението на случаите по границите си със Северна Корея и Русия. В Европа много трансгранични пътувания причиниха първоначалните огнища в много страни и се превърнаха в голямо главоболие за политиците по време на летния ваканционен сезон.
Тактиката със "силната ръка" работи
В анализ от март политологът София Фенър направи заключение, че както авторитарните режими, така и демокрациите могат да постигнат добри резултати - решаващите фактори са дали страните имат значителна физическа инфраструктура, надеждни държавни служители и лидери, които реагират бързо и проактивно.
Китай предизвика известно учудване в световен мащаб, когато заключи десетки милиони хора през януари, за да задържи разпространението на вируса. Усилието проработи и скоро беше приложено и от страни на други континенти. Когато Китай се отвори отново, страната отново изненада - с мерки, които повечето държави досега смятаха за твърде натрапчиви. Например властите използваха данни от правителствени служби, телефонни оператори и историята на пътуванията на гражданите, за да определят нивото им на риск, което определя и тяхната свобода на движение. До лятото тези мерки бяха толкова ефективни, че Ухан, където започна пандемията, отчете само няколко случая от май и много хора смятаха, че прилагането на подобни мерки вече не е необходимо.
По-меките подходи също могат да работят
По-леките ограничителните мерки също успяха. Япония потисна две вълни на вируса без задължителни ограничителни мерки. Вместо това в страна, в която социалната дистанция по принцип не е голяма, обществените комуникационни кампании съветваха гражданите да избягват ситуации, които най-вероятно ще създадат клъстери.
Благодарение на успешната си програма за ранно тестване заедно с доброто проследяване на контактите Германия имаше сравнително толерантни ограничителни мерки за разлика от много от съседите си.
Доверието в правителството помага
Доверието в политиците е от значение в момент, когато гражданите са заляти от новини, научни изследвания (някои от тях лоши) и често противоречиви послания. Страните с по-ниско доверие във властите са особено уязвими за конспиративни теории, които някои коментатори започнаха да наричат „инфодемия“.
Недоверието към правителството в Иран, след като излъга, за да прикрие погрешното сваляне на цивилен самолет на 8 януари, накара гражданите да игнорират указанията да не пътуват по време на Персийската Нова година в края на март. В САЩ тълпи се събраха в столиците на щатите, протестирайки срещу ограничителните мерки на правителството и настоявайки за отваряне на икономиката.
В Латинска Америка двете най-населени страни, Бразилия и Мексико, видяха едни от най-високите нива на смъртност, след като лидерите подцениха рисковете, докато в други държави властите, работещи за ограничаване на вируса, се бореха срещу скептицизма към правителствените мерки.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни