Как византийците празнували Коледа в Константинопол СНИМКИ

През четвърти век след Христа римляните изоставят класическите езически богове и приемат християнството. Това означава замяна на старите празненства с нови християнски тържества.

Като оригинален бастион на християнското православие, съвременните гръцки културни и религиозни практики се дължат много на Източната Римска империя, историографски известна като Византийската империя.

За съжаление има недостиг на източници за това, както обикновените византийци отбелязват раждането на Христос. Въпреки това разкази за коледните тържества на императора са достъпни за историците.

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който приема християнството. Десетилетие по-късно става официална религия на Римската империя.

Освен това Константин премества столицата на империята от Рим във Византия и преименува града на Константинопол, днесен Истанбул. Римската империя е окончателно разделена между Изтока и Запада през 395 г. след смъртта на Теодосий I.

Източната Римска империя надживя Западната, която се разпадна през 5 век. От този момент нататък много историци наричат ​​​​Източната Римска империя Византийска империя.

Именно във Византийската империя са разработени доктрините, естетиката и практиките на православната вяра.

За Византийската империя Великден и Успение Богородично са били много по-значими събития в християнския календар, но византийските коледни тържества, провеждани от императорския двор, също са били пищни.

Няколко свидетели на тези тържества са оставили писмени разкази. Един разказ се появява в Произведенията на Лютпранд от Кремона. Кремона е италиански епископ и историк, изпратен като дипломат в Константинопол през 10 век.

Кремона е поканен лично от византийския император да празнува Коледа, заедно с други чуждестранни дипломати и императорски придворни. В своя разказ Кремона споделя, че коледните тържества са се състояли в дворец, наречен „Decanneacubita“, което означава „Къщата на деветнадесетте дивана“.

Там императорът и неговите гости се излегнали на дивани, за да ядат в стар римски стил. Коледните тържества са пищни. Кремона съобщава, че „всичко се сервира в съда, не от сребро, а от злато“.

Италианският дипломат е станал свидетел на кулминацията с десерта, поднесен по много необичаен начин. 4 или 5 мъже спуснали „три златни купи с плодове, покрити с лилав плат“ до гостите през дупки в тавана. Всяка купа е прикрепена към „три въжета, покрити с позлатена кожа със златни пръстени“.

Кремона е бил впечатлен от забавленията на императорския коледен празник. Те очевидно са били многобройни, тъй като като италиански дипломат коментира „Що се отнася до всички забавления, които виждате там, би било твърде дълга задача да ги опиша всичките.“

Въпреки това, един спектакъл е поразил Кремона толкова много, че той го е записал. В разказа той описва как се появил мъжът, който балансирал дървения прът на главата върху си, без да използва ръцете си. След това две млади момчета направиха акробатичен номер на този стълб, като по-мъжа продължи да го балансира на главата си.

Коледа, разбира се, преди всичко е религиозен празник и византийският император не е бил освободен от отдаването на почит към Бога. Молитвите са се извършвали или в дворцовия параклис, или в Света София.

Церемония, наречена прокипсис , е описана подробно от византийски писатели като Героге Кодинос и Грегорас. Церемонията по прокипсис се проведе два пъти годишно по време на Богоявление и Коледа.

По време на церемонията в Константинопол „императорът се изправя пред хората от града на специална платформа, осветен от изкуствена светлина и аплодиран с акомпаниращи фамфари и други инструменти“.

Самата платформа се нарича прокипсис и императорът изглежда стоящ на нея сам в празнични дрехи. Той се виждаше до кръста, защото в краката му имаше двама прикрити слуги, които са държали, голям свещеник и меч, които се виждат до него“.