Следвайте ни

Как се раздържави Източна Европа

В Румъния разследват над 750 приватизационни сделки

viber icon

Приватизацията е една от най-важните промени в страните от бившия социалистически блок след краха на плановото стопанство и изцяло държавната собственост в леката и тежката промишленост. Загубата на икономическата война със Запада доведе до бързо раздържавяване на активите, национализирани десетилетия преди това. Приватизацията обаче протече по различни начини и с различен ефект в отделните страни от Източна Европа. Представяме ви 3 модела на разпродажба на активите, за да се убедим, че идеален вариант в този процес не съществува.  

Лика-прилика с Румъния

Големият проблем за приватизацията в Румъния и привличането на инвеститори се оказва лошият имидж на румънската държава, свързвана обикновено с корупция и политическа нестабилност. След финализирането на споразумението с Международния валутен фонд за заем в размер на 20 млрд. евро през 2010 година правителството се ангажира в рамките на второто предпазно споразумение да продаде дялове в серия държавни компании с цел увеличаване на ефективността и намаляване на бюджетния дефицит.

Букурещ не определя прогнозни приходи от приватизацията, а програмата е забавена заради опасенията от загуба на работни места и некоректни сделки, ощетяващи обществото. 

В Румъния, както и в България, процесът тръгва с огромно закъснение. Освен това хората бързо губят интерес, защото малко от компаниите, раздържавени в първата вълна на масовата приватизация в средата на 90-те години, са донесли печалба на инвестиралите в тях.

В масовата приватизация са включени 5000 компании, като близо 1300 от тях се озовават в ситуация на банкрут само няколко години след сделките. Други 2337 фирми са пожелали да станат непублични или дори дружества с ограничена отговорност. Така опитът приватизацията да даде право на гражданите да закупят част от държавната собственост претърпява неуспех.

Банкрутът на голяма част от дружествата се обяснява с лошото им управление, липсата на достъп до инвестиции, морално остарялата база, неефективното и неконкурентно производство. В същото време в страната все по-голяма скорост набира секторът на услугите, който постепенно измества доминиращата доскоро индустрия.

В периода от 1993 до 2005 година Румъния изостава сериозно в сравнение със страни като Полша и Русия в продажбата на държавните активи. Така страната не успява да укрепи държавните финанси и да привлече инвестиции и чужд опит в умиращите местни индустрии. Държавният сектор в северната ни съседка е като воденичен камък на шията за румънската икономика със своите 1,2 милиона служители, или близо една трета от общата работна сила към 2010 година.

Към момента в Румъния се разследват близо 750 приватизационни сделки, като специализираният съд в страната вече гледа някои от тях.

В Сърбия се учат в движение

В западната ни съседка приватизацията е на ход в момента. 30 години след разпадането на Югославия в Белград все още има много заводи и фабрики с мажоритарно държавно участие. За приватизацията в Сърбия е валидно правилото „учим се бавно“, като в началото процесите се случват практически безконтролно.

Ударното начало на раздържавяването започва в края на 1999 година, но само 11 години по късно правителството в страната отменя почти 30 процента от всички приватизационни сделки поради корупция или лошо управление. Въпреки това системата остава уязвима за злоупотреби.

В рязък контраст с други бивши комунистически страни, като например Полша, Сърбия бавно въвежда практиката миналото на купувачите да се проверява, така че престъпници да не могат да се възползват от продажбата на държавни предприятия. И макар процесът там да стартира трудно и съмнително, днес системата им за контрол върху сделките с държавата работи.

Към началото на 2019 година Сърбия е анулирала 1029 от общо 3281 приватизационни сделки, тъй като новите собственици са спрели производството, източили са активите и не са платили на работниците. Това е в резултат на промени в закона за приватизацията в страната, направен през 2012 година. Според него отпада всякакъв давностен срок, при който може да се търси отговорност от купувача, ако не е изпълнил условията в договора. 

През 2018 г​. бяха и последните големи приватизационни сделки в Сърбия. Правителство продаде 41,74% от капитала на Komercijalna banka ad, както и близо 11% от IFC Capitalization Fund. Сделките донесоха близо 350 мил. евро в страната. През 2015 година пък беше последната масова приватизация, при която бяха продадени държавните дялове в над 450 предприятия.

Полша не се отклони от целта

Един от добрите примери за успешно извършена приватизация е Полша. Правителството на Мазовецки започва икономическата реформа, а политическата партия, която той създава, през 1993 г., отива на избори с девиза "Първо икономиката", който наподобява известния слоган на Бил Клинтън "Икономиката, глупако!".

В средата на 90-те Полша е изправена пред подобен на българския проблем - големите предприятия губят сигурните клиенти от "братските социалистически страни" и трябва да се преориентират към други пазари. Така през 1995 година близо 60% от гражданите в страната смятат, че е по-добре да не се приватизират предприятия.

Полското правителство обаче проявява далновидност и фаворитизира мощните чуждестранни инвеститори, които участват в приватизацията. Така много от предприятията са продадени на големи западноевропейски и американски концерни, което ги изправи на крака благодарение на огромните инвестиции в техника и технологии.

Положителният ефект от приватизацията в Полша е, че там не се развива класа на олигарсите, което е съществен проблем в други страни от региона. Обикновено олигарсите се опитват да влияят на политиката, за да се грижат първо за своите интереси. А Полша се превръща в страна на малкия и среден бизнес. Между 1995 и 2010 година там са приватизирани над 7500 дружества.

Добрият пример е активната роля на правителството в следприватизационния процес. Във всички договори за продажба на бившите държавни заводи и фабрики има клауза, според която купувачът се задължава да направи определени преки инвестиции. В същото време банките отпускат преференциални кредити за новоприватизираните бизнеси. Всичко това се прави, за да може фабриките да продължат своя живот и да не се превърнат в скрап.

Днес Полша изнася стоки на обща стойност над 200 милиарда евро годишно, от които почти една трета отива в Германия. В страната се запазва преимуществото на износа над вноса, което е нетипично за страните от бившия социалистически блок, и гарантират стабилен растеж на полската икономика и повишаване на доходите.

 

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Иванова

17.02.2020 | 16:40

Браво, че най-после, след толкова години, споделихте с читателите на в. Марица тази тъй-ценна информация!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?