Как американците крадат невидимия В-2 от нацисти

Самолетът, който бомбардира Сърбия, е точно копие на модела на братя Хортен, създаден през 1944 година

Росен САРЪМОВ

Братята Валтер и Реймар Хортен създадоха една от легендите на Втората световна война - първия боен самолет, който представлява едно летящо крило с два реактивни двигателя - Но 229. След това надраскаха чертежи и изготвиха макет за първият германски трансконтинентален бомбардировач Но 18.


И двата дизайна са толкова авангардни, че десетилетия по-късно, с появяването в края на 80-те години на миналия век на В-2 на Нортроп Груман, светът се сети за тях. Американският стратегически бомбардировач В-2 е почти идеално копие на Но 18.

Той е създаден да е неуловим за радарите на противника и така да може да навлиза дълбоко в чуждата територия, без да бъде засечен.

През 1942 година началникът на Луфтвафе райхсмаршал Херман Гьоринг лансира идеята, че трябва да бъде създаден нов вид бомбардировач, който да може да излита от Берлин, да бомбардира Ню Йорк и другите големи градове на Източното крайбрежие на Щатите и да се връща необезпокоявано у дома. Проектът е наречен America Bomber.

В надпреварата за утвърждаването на печеливш проект са поканени всички големи германски авиостроителни компании - Месершмит, Хайнкел, Юнкерс и Арадо. Към тях съвсем очаквано се присъединяват и двамата братя Валтер и Реймар Хортен.

Още от 30-те години като млади членове на Хитлер Югенд, те конструрират напълно различен вид самолети. Към проекта America Bomber е поканен да участва и концернът БМВ. Той ще конструира турбореактивните двигатели за бъдещия супербомбардировач.

Има и един нов, непознат за участниците елемент в този сложен пъзел. В пълна секретност, под ръководството на Вернер Хайзенберг, вече работи екип от физици, които трябва да създадат атомна бомба. Те са тръгнали по напълно погрешен път, ала всичко това ще стане ясно едва след войната.

В почти всички научнофантастични книги като “Мъжът от високия замък” на Филип К. Дик и “Фатерланд” на Робърт Харис, които разглеждат алтернативната история, при която Германия печели войната, се споменава един и същ сценарий за изваждането на Щатите от нея. Това е атомна бомбардировка над Ню Йорк.

В едната книга Америка подписва примирие с Германия, а в другата тя е окупирана чак до Скалистите планини. Плановете на Германското върховно командване са не просто пускане на бомби по Пето авеню и Уолстрийт, а поставяне на Щатите на колене със смайващ по силата си удар.

Още през 1937 години двамата братя показват първото си безмоторно летящо крило. Това е глайдерът Но 7. Сега е експонат в германския Авиомузей. Хортен са поощрени от Луфтвафе, но засега авангардните им идеи за боен самолет, който прилича повече на бумеранг, са оставени да почакат.

През 1942 година братята показват прототипа на реактивния двумоторен Но 229, който е със същата форма. Самолетът е изграден почти изцяло от дърво и въглеродни части.

Това го прави много труден за откриване от новото оръжие срещу вражески самолети - радара. Британцитне първи го изобретяват и го използват срещу Луфтвафе в битката за Британия. Затова и тя е загубена с над 1000 свалени немски самолета.

Летящото крило Но 229 на Валтер и Реймар свежда откриваемостта му от радарите с 37 %. Така техният бомбардировач може да бъде засечен на 8 минути полет от Лондон. Преди това британците са откривали немските машини 18 минути по-рано - време достатъчно да бъде организирана ефективна отбрана.

Братя Хортен показват три прототипа на самолета си - V1, V2 и V3. От Луфтвафе са много доволни и ги награждават с 500 000 райхсмарки. Самолетът обаче не влиза в масово производство.

За проекта America Bomber Хортен показват чертежи и макет на ново, още по-голямо летящо крило. Става въпрос за стратегически бомбардировач с размах на крилете 45 метра, който се задвижва от шест двигателя BMW 003A или осем Junker Jumo 004B.

Машината има трима души екипаж, които са в специална херметическа кабина. Тя може да излети от Берлин, да достигне Ню Йорк и да пусне бомбите си. Германците са планирали това да е техният самолет Енола Гей.

Плановете на Гьоринг са атомната бомба да е готова до края на 1945-а, а бомбардировката над Голямата ябълка да се осъществи в първите дни на 1946-а. До това време трябва да бъде разработен и изпитан и самият самолет.

Специални компютърни модели от последните години показват, че откриването и прихващането на Но 18 с техниката от онези години би било трудно или дори невъзможно. Гьоринг е възхитен от проекта, но поръчва на братята да започнат работа по него съвместно с Юнкерс и Месершмит.

Двамата Хортен се съгласяват с изключителна неохота. Месершмит предлагат към съществуващия дизайн да бъде добавен и един каучуков вертикален стабилизатор.

Предвидено е производството на самолета да започне в специални хангари под 10-метрови бетонни покриви. Те са недосегаеми за противниковите бомбардировки. Краят на войната обаче наближава, а ресурсите на Германия са на изчерпване. Проектът така и не е задвижен и остава само на хартия.



След войната: Реймар бяга в Аржентина, Валтер остава във ФРГ

По-големият от братята Хортен - Валтер, е роден през 1913 година. По-малкият Реймар - през 1915. През 30-те години и те заобикалят заробващите ограничения на Версайския договор. Създават частни авиационни клубове и конструкторски бюра.

Братята се учат при талантливия авиодизайнер Александер Липиш. Те пълнят къщата на родителите си с безмоторни самолети в пълен размер. Първият им глайдер полита през 1933-а. По същото време и двамата Хортен са членове на Хитлер Югенд.

През 1939 година те се записват в армията като пилоти. Валтер участва в битката за Британия като ескорт на легендарния ас Адолф Галанд (над 440 доказани въздушни победи и върл антинацист). Той сваля 7 британски самолета.

Третият им брат - Волфрам, е убит в боевете край Дюнкерк.

След това Хортен са извикани като консултанти по аеронавтика. Самолетът им Но 229 достига шеметната скорост от 800 км/ч.

След войната Реймар Хортен емигрира в Аржентина. Там си строи
голямо ранчо и продължава да конструира самолети на принципа летящо крило. Така се ражда проектът на въздушен транспортен самолет “Наранхеро” за експорт на портокали. Начинанието на Реймар е неуспешно. Той умира на 79 г. в ранчото си през 1994 година.

Валтер остава в Германия и става част от въздушното командване на Федералната република след войната. Доживява Обединението на Германия и умира през 1998 в Берлин.

С 10 тона бомби: Arado атакува Ню Йорк

В America Bomber участва и компанията Арадо. Тя предлага нещо подобно на самолета на братята Хортен. Разработката е Arado E.555. Те също си поставят задача да се прелети от Берлин до Източните щати и обратно с поне 10 тона бомби.

Самолетът представлява пречупено под ъгъл летящо крило, което има и два опашни стабилизатора. В херметичната кабина има място за трима души, които трябва да летят 25 часа.

Отбраната на бомбардировача се извършва от няколко командвани дистанционно въртящи се картечни кули. Arado E.555 също е приет с въодушевление, а след това е изоставен и напълно забравен, защото в един момент е счетен за прекалено екстравагантен проект./ Пазарджишка Марица

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?