Следвайте ни

Италианското бреме може да ни премаже

viber icon

Новината за понижения кредитен рейтинг на Италия не бива да потъне нечута сред валящите кризисни съобщения за еврото. Подобно нещо би било фатална грешка с необозрими последици, смята Бернд Рийгерт в своя коментар, цитиран от Дойче Веле.
Standard and Poor’s понижи кредитния рейтинг на Италия. Акционерите губят доверие към силно задлъжнялата страна, която години наред трупаше дългове, без да се осмели да предприеме радикална терапия под формата на структурни реформи. Италия ли ще е следващият кандидат за спасение в еврозоната?

 Схемата на потъването е позната

От доста време насам се повтаря все един и същ сценарий. Първоначално политиците омаловажават сериозността на положението. След това разходите за държавните облигации скачат неимоверно. Едва тогава се гласуват някакви мерки за икономии, а след това рейтинговите агенции понижават оценките за страната. Акционерите губят доверие към държавата, лихвите по държавните облигации стават непоносимо високи. В резултат на всичко това политиците заявяват, че не могат да се справят сами и са принудени да търсят закрилата на спасителния чадър на еврозоната. По същия начин се развиха нещата в Гърция, Ирландия и Португалия. Сега на ред е Италия. Дали всичко отново ще протече по познатата схема? По отношение на Италия има няколко съществени разлики. Тамошните дългове в размер на близо 1900 милиарда евро са многократно по-високи от задълженията, натрупани в Гърция, Ирландия и Португалия. Това означава, че спасителният чадър на страните от еврозоната няма да бъде достатъчно голям, за да предпази Италия от държавен банкрут. По-важното е, че този път не бива да се стига до спасителна акция за закъсалата страна. Все още италианският премиер има шанс чрез действителни икономии, реформаторски програми и предвидима политика да обърне кормилото и да спечели отново доверието на пазарите. Но какво прави Берлускони? Той атакува рейтинговата агенция, вместо да търси вината там, където тя наистина се намира. При това и МВФ прогнозира допълнително свиване на конюнктурата в Италия.
Берлускони, който постоянно отлага реформите и е по-известен със сексуалните си афери, отколкото с последователна политика, е част от проблема. За да излезе от кризата, Италия има нужда от ново дееспособно правителство, което веднага да се захване с мерките за икономии и преструктуриране. Ако такова правителство не дойде, Италия ще е следващият кандидат за спасителния чадър.
Впрочем в Гърция, Ирландия и Португалия се стигна до правителствени промени в хода на кризата. Не би било логично тъкмо Италия да направи изключение.

 Време е за радикални мерки

Понастоящем Европейската централна банка задържа Италия на повърхността с масивно изкупуване на държавни облигации. След като дълговете на една значително по-малка икономика като гръцката докараха еврозоната на ръба на отчаянието, можем да си представим какво ще се случи, ако Италия също легне болна. И още нещо: еврозоната трябва решително да противодейства на всички спекулации, насочени срещу отделни страни-членки. Не го ли направи, самата тя ще затъне в проблеми.
Американски политици, икономисти, банкери и мениджъри говорят не случайно за края на еврото. Със съответни облози срещу Италия, Испания или Франция се печелят добри пари на международните финансови пазари. “Горещата есен” за страните от еврозоната тепърва предстои.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай