49

Игра на покер: Кога Путин ще се откаже от войната в Украйна

24 февруари 2022 г. в 5 ч. сутринта Русия нападна Украйна, наричайки кървавото и жестоко деяние „военна операция“. Новината изненада и ужаси света, или поне по-голямата част от него.

Почти една година по-късно дори временното прекратяване на огъня изглежда трудно постижимо.

Инвазията на Русия в Украйна вкара Европа в най-голямата ѝ сухопътна война след Втората световна война и разпали конфликт, отнел живота на хиляди, разселил милиони, унищожил украински градове и нанесъл щети на световната икономика.

Въпреки предупрежденията на американското разузнаване в навечерието на 24 февруари, много представители на европейските и украинските власти не вярваха, че това ще се случи. Смятаха го за твърде голяма лъжица за руската армия. Путин, който навърши 70 години през октомври (м.г.), обаче бе разгневен от коварния завой (според него) на Украйна на Запад и така нареди инвазия, която нарече "специална военна операция".

Целта му бе да изкорени прекомерното и потенциално опасно западно влияние, което виждаше в регион, някога попадащ в сферата на господство на Москва, и да ускори неизбежното - според него - историческо преминаване към многополюсен свят. Когато през септември обяви анексирането на четири украински области, частично контролирани от неговите войски - ход, обявен от Запада за незаконен, желанието му да разшири Русия, и без това най-голямата държава в света по територия.

Както стана ясно, Крим не му стигна.

Къде са корените на войната

Войната не възникна току-така. Конфликтът между Москва и Киев има по-дълбоки корени в историята, трупани десетилетия.

Аргументите, които днес привежда руският президент Владимир Путин, се опират далеч назад в миналото, още в Средновековието, когато части от днешна Русия и от днешна Украйна влизат в пределите на могъщата Киевска Рус. Тъкмо оттам Путин черпи убеждението си, че става дума за „един народ“, към който той причислява и хората в Беларус.

Господарят на Кремъл удобно пропуска да споменава обаче, че руснаците и украинците невинаги са се движили по общ път, в резултат от което са възникнали два езика и две култури - близки, но и различни.

Пукнатините в историята

През декември 1991 г. Украйна, Русия и Беларус взеха решение за разпускане на СССР, като Москва разчиташе, че ще запази влиянието си посредством така наречената Общност на независимите държави (ОНД) и чрез доставките на евтин газ. Случи се обаче нещо съвсем друго. В крайна сметка Русия и Беларус създадоха обща съюзна държава, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си към Запада.

Кремъл се дразнеше от това, но нека не забравяме, че от Съветския съюз Украйна наследи една почти милионна армия и третия в света арсенал от ядрено оръжие.

От ракетите Киев се отказа и ги предаде на Русия в замяна на гаранции за сигурността на Украйна и на икономическа помощ.

По онова време Западът не отвръщаше на чувствата на Украйна с взаимност и не възнамеряваше да я интегрира в своите структури, така че реакцията на Москва изглеждаше сдържана.

Между двете страни нямаше престрелки – ако не броим изстрелите във въздуха, произведени по време на един инцидент през 1992 г., когато военен кораб от Черноморския флот внезапно издигна украински флаг и отплува от Севастопол към Одеса.

През първото постсъветско десетилетие Русия беше икономически слаба, а чеченските войни изсмукваха всичките ѝ ресурси. В крайна сметка през 1997 година бе подписан договор, с който се раздели Черноморският флот, а Русия призна границите на Украйна, включващи и Крим.

2003-2013: началото на разпада на постсъветската дружба

Първата голяма дипломатическа криза между Москва и Киев избухна при управлението на президента Владимир Путин. През есента на 2003 година Русия внезапно започна да строи дига в Керченския проток (който свързва Черно и Азовско море) в посока към украинския остров Тузла. Киев прие това като опит да се променят границите. В крайна сметка конфликтът бе решен след лична среща между двамата президенти. Строителството бе прекратено, но гръмко оповестената дружба между двете страни видимо се пропука.

На президентските избори в Украйна през 2004 година Русия активно поддържаше Виктор Янукович, но „Оранжевата революция“ препъна Янукович по пътя му към президентството.

За държавен глава бе избран прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа предизвика обрат в политиката на Руската федерация. Кремъл обяви, че няма да допусне онова, което официална Москва нарича „цветни революции“ - за тях оттогава насам Путин обвинява Запада. По време на управлението на Юшченко Русия на два пъти затвори газовото кранче на Украйна, с което прекъсна и транзита на газ за Европа.

За да разберем днешната ситуация, трябва най-вече да си припомним едно ключово събитие от 2008 година.

На срещата на върха между държавите от НАТО в Букурещ президентът на САЩ Джордж У. Буш се опита да включи Украйна и Грузия в плана за подготовка за членство. Путин категорично възрази, с което Москва даде да се разбере, че не признава изцяло суверенитета на Украйна. В резултат от това Германия и Франция блокираха плана на американците. На двете постсъветски републики Украйна и Грузия беше обещана перспектива за присъединяване към НАТО, но без дата.

След като стана ясно, че няма толкова бързо да получи гаранции за сигурност от Северноатлантическия съюз, Украйна се ориентира към икономическо сближаване с ЕС. Русия започна да оказва силен натиск срещу тази тенденция, а през 2013 година президентът Янукович (който все пак беше избран през 2010) се подчини на този натиск и заяви, че прекратява подготовката за подписване на споразумение с Брюксел. Решението му предизвика протести в Украйна, които го принудиха през 2014-та да избяга в Русия, припомня DW.

2014-2021: анексирането на Крим и войната в Донбас

В Киев възникна вакуум на властта и Русия анексира Крим през март 2014. Това беше повратният момент, началото на една необявена война. Успоредно с това руските и местните военизирани структури дадоха тласък на сепаратизма в Донбас. Там възникнаха двете така наречени „народни републики“ на Луганск и Донецк, чието ръководство поеха пристигащи от Русия мъже в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира прекалено бавно. Там изчакаха президентските избори в края на май и едва тогава реагираха с широко използване на военна сила, което нарекоха „антитерористична операция“.

В началото на юни 2014 новоизбраният украински президент Петро Порошенко за пръв път се срещна с руския си колега Путин при посредничеството на лидерите на Франция и Германия. Роди се така нареченият „нормандийски формат“. През лятото украинските въоръжени сили сериозно притиснаха сепаратистите, после обаче - според обяснението на Киев - Русия въведе в Донбас свои войски. Москва опровергава това твърдение. Войната по всички фронтове в Донбас беше прекратена с подписаното в Минск споразумение за спиране на огъня. Но това споразумение бързо беше нарушено.

Започна позиционна война, която се води и до днес. В началото на 2015 година сепаратистите преминаха в настъпление. Киев отново обвини Русия, че праща военни сили без опознавателни знаци, а Москва отново отхвърли обвинението. Украинските сили изгубиха една важна стратегическа позиция, след което се стигна до споразумението „Минск-2“, подписано отново с посредничеството на Франция и Германия. То важи и до днес като най-важен документ за прекратяване на конфликта, но нито една от неговите точки не е изпълнена изцяло. За което воюващите страни се обвиняват една друга.

Пробив за последен път можеше да се постигне праз лятото и есента на 2019 г., когато двете страни се уговориха да оттеглят войските си от няколко участъка от фронта. Но оттам насетне повече срещи в „нормандийския формат“ така и не се проведоха. Русия отказва преки контакти с украинския президент Володимир Зеленски, защото го обвинява в неизпълнение на „Минск-2“.

През 2021 г. Русия на два пъти струпа войски по границата с Украйна, а през декември президентът Владимир Путин за пръв път ултимативно заяви на САЩ и НАТО, че Украйна и други постсъветски държави не могат да влизат в НАТО и не бива да получават военна помощ. Алиансът отхвърли това настояване на Путин.

Кога Путин ще се откаже от Украйна?

Отговорът се крие във времевата линия на войната - концепция, известна сред изследователите на възпирането като "сянката на бъдещето". Тъй като "тридневната война" на Путин се проточи в седмици и месеци, всяка от страните трябваше да формулира дългосрочен план. След някои първоначални колебания Западът в крайна сметка възприе класическата, учебникарска стратегия на постепенна ескалация.

Ескалирането на военната помощ от малки противотанкови устройства до артилерия, от системи за противоракетна отбрана "Пейтриът" до танкове е стратегия за сигнализиране, подобна на постепенното увеличаване на залога, за да се покаже силна ръка в покера. Пресичайки една след друга "червените линии" на Русия, САЩ и техните съюзници изпращат послание за решимостта си да предоставят на Украйна подкрепата, от която тя се нуждае, за да отблъсне руската инвазия. Идеята е, че ако Русия вярва, че в крайна сметка няма да може да постигне военните си цели, то най-добрият й отговор би бил да намали загубите си сега, вместо да продължава да води война, която не може да спечели.

По този начин висшестоящи от САЩ и ЕС искат да принудят Путин да започне мирни преговори.

Игра на покер, в която Русия не се отказва

Путин и неговите елити не играят на една и съща маса като западните лидери. От гледна точка на Русия сегашните ѝ противници на Запад са само моментни проблясъци по пътя ѝ към постигане на военните ѝ цели. След две години президентът на САЩ Джо Байдън може вече да не е там, за да гарантира единството на Запада в подкрепата му за Украйна. Това се разглежда като едното предимство на Путин.

Другото е под формата на свобода на действие в политиката. Без да е длъжен да се отчита пред обществеността, която понася основната част от финансовите разходи за войната, диапазонът на политиката на Путин се определя от конкуриращите се интереси в малкия му вътрешен кръг. А този предимно военен и разузнавателен елит е напълно съгласен с войната. Някои от тези елити настояват за по-нататъшна ескалация, като например пълна военна мобилизация на руското общество. 

За Украйна това означава, че Русия няма да отстъпи. Дори ако прогони всички руски войници от земята си, агресията на Русия няма да приключи. Русия ще продължи да предявява претенции към територията на Украйна и ще ги подкрепя със заплахи, периодични изстрелвания на ракети и гранични сблъсъци.

При наличието на агресор, неподдаващ се на международен или вътрешен натиск, слабият мир, подкрепен от модерна система за противоракетна отбрана и военни от световна класа в готовност, може би е най-добрият резултат, на който Украйна може да се надява.

Според Олга Чиж, единственият начин, по който Украйна може да постигне траен мир, е да натрупа най-големите оръжия, които може да намери.

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
22 коментара
ГЮРО МИХАЙЛОВ

ГЮРО МИХАЙЛОВ

24.01.2023 | 14:43

На пост.

Отговори
5 2
Сянката на детството

Сянката на детството

24.01.2023 | 14:32

Бедност, незначителност, дребен ръст. Оттам и безсмислената, но обяснима страст към величие и победи. За поколенията ще остане образът му, гол до кръста, яхнал жребец, позиращ за снимка. Величествен. Извън кадър - стълбичката с която се е изкачил до седлото.

Отговори
9 5
путин е ВЕЛИК

путин е ВЕЛИК

24.01.2023 | 14:22

Освобождава Европа от руснаците

Отговори
10 6
ГЮРО

ГЮРО

24.01.2023 | 14:22

За времето на СВО до ден днешен РВС са унищожили всичката съветска техника и голяма част от доставената след март 2022 г. За последните 10 дни са унищожени около 100 танка и друга бронирана техника. Към 24.01.2023 г. унищожената техника е: https://photo.iarex.ru/insimgs/202304/2868b4268875.jpg.

Отговори
1 7
тогава

тогава

24.01.2023 | 14:02

когато бг шорошоядите спрат да плюят по Путин и Русия!

Отговори
7 7
ГЮРО

ГЮРО

24.01.2023 | 13:52

Днес само невежествени смехории около СВО. Отново неизвестен аФФтор. Нека ТОЯ се опита да си представи какво ще стане, ако Русия направи няколко бази в Мексико и започне да въоръжава и обучава мексиканската армия. ФАЩовете колко дни биха ги изтърпели? А умереният Путин ги изтърпя 8 години, правейки огромна грешка, като допусна натовски и американски бази на 300 км от Москва. За мене това е престъпно нехайство. Сега за тади мекушавост и нерешителност ще плащат с живота си хиляди руски мъже. Но няма как Русия да се откаже от защитата на националните си интереси. Това не е слугинска България, която е управлявана от козяшкото посолство като последна пропаднала колония.

Отговори
8 8
Киро

Киро

24.01.2023 | 14:59

Матушката ти не е САЩ, бе копейка.

Отговори
5 3
Днес 11м. Спец Операция. Бой до Победа над агресора

Днес 11м. Спец Операция. Бой до Победа над агресора

24.01.2023 | 15:23

Шизофашиста Путлер Сатаната ! Слава Украiне !

Отговори
6 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?