И Англия започва полево изпитване на нова ГМО пшеница

Геномът на зърното е променен с цел да се намали канцерогенното вещество акриламид, което се получава при печенето на хляба

Британският изследователски институт Rothamsted Research, пионер в изследванията на генетично модифицирани култури от 90-те години на миналия век, е получил разрешение от Министерството на земеделието и околната среда на страната да проведе серия от полеви опити с пшеница, чийто геном е променен, съобщава Agropages.com, цитиран от sinor.bg.

Експериментите в Хертфордшир ще бъдат първите полеви опити с генетично модифицирана пшеница чрез CRISPR не само на Британските острови, но и в цяла Европа. Както "Марица" писа, силни политически лобита на Франция и Германия седят зад концепцията за одобрението на отглеждането на ГМО зърно - предимно ГМО царевица, ГМО пшеница (френска) и ГМО соя. Подкрепата от Германия е във връзка с немските концерни, специализирани в производството на агрохимия (предимно глифозат) за ГМО растения. Отглеждането на ГМО зърно е силно подкрепено също от Португалия и Испания.

Генът на пшеницата чрез CRISPR е променен така, че да намали нивата на естествено срещащата се аминокиселина аспарагин, която при печене или препичане на хляб се превръща в канцерогенното вещество акриламид.

 "Откакто беше открит през 2002 г., акриламидът се превърна в много сериозен проблем за производителите на храни. Той причинява рак при гризачи и се счита за "вероятно канцерогенен" за хората. Той се съдържа в хляба и нивата му се увеличават значително, ако хлябът е препечен, но също така присъства в други пшенични продукти и в много растителни продукти, които се пекат, пържат или препичат, включително чипс и други закуски, пържени картофи", казва ръководителят на проекта професор Найджъл Халфорд.

Според изследователите нивата на аспарагин в пшеницата могат да бъдат значително намалени, без да се нарушава качеството на зърното. Това ще бъде от полза за потребителите, тъй като ще намали количеството на акриламид в храната им, и за хранителната промишленост, тъй като ще им позволи да спазват разпоредбите относно наличието на акриламид в техните продукти.

Но това е дългосрочната цел на проекта. Друга цел е да се оцени представянето на пшеничните растения при полски условия и да се измери концентрацията на аспарагин в зърното, произведено при полски условия.

Проектът ще се изпълнява в продължение на пет години, т.е. до 2026 г. ГМ пшеницата ще бъде отглеждана заедно с пшеница, в която синтезът на аспарагин е бил прекъснат чрез традиционния метод на химически предизвикана мутация.  Този метод се използва широко в селекцията на растенията от средата на 20-и век, но не е толкова целенасочен като CRISPR и води до случайни мутации в целия геном.

За разлика от тях, CRISPR прави малки промени в целевия ген, в този случай за да го премахне. Първоначално процесът включва генетична модификация за въвеждане на гените, необходими за процеса CRISPR, в растението.

Въпреки разликите между CRISPR и генното модифициране, модифицираните растения понастоящем се третират по същия начин като генно модифицирани съгласно разпоредбите на ЕС, което на практика блокира използването на технологията, която получава официално одобрение в много други части на света.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?