Християни и мюсюлмани носят ценни дарове в Желязната църква СНИМКИ

Кирилицата се нареди до иконостаса в Желязната църква в Истанбул. Това стана навръх 24 май - дарител е строителят Турхут Исмаил. Мюсюлманинът, който реставрира редица стари християнски храмове у нас, дари уникално платно. То е изработено от сарашка телешка кожа и върху него са изобразени буквите от глаголицата и кирилицата. За целта е използвана техниката на старите българи, позната от Плиска.

„В изработването на това платно не сме влагали нищо от модерните материали. Само четирите елемента в природата - огън, вода, въздух и пръст (земя), които се смесват така, че да ни върнат 13 века назад", казва Турхут Исмаил.  

Желязната църква е най-красивият християнски храм в цяла Турция. И един от основните символи на българската православна общност в Истанбул. Историята ѝ започва в далечната 1849 г., когато влиятелният османски държавник - българинът княз Стефан Богориди, дарява за българските църковни нужди три постройки на самия бряг на Златният рог - една дървена и две каменни. Те се намират в квартал „Фенер“, близо до седалището на Вселенската патриаршия. В онова време имотът на Богориди е мястото на ръководена от български владика църковна общност в Цариград. Мястото е регламентирано като община на отделна народностна общност - българската, и е

истински просветен център, с училище и печатница.

Именно тук през 1860 г. Иларион Макариополски, по време на литургия, не споменава името на гръцкия патриарх и така провъзгласява отделянето на Българската църква от Патриаршията. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом. Реалният строеж започва десетилетия по-късно, когато България вече се е отделила в трибутарно княжество. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 г.

Вдигната върху песъчлив и податлив терен, църквата е решена изцяло от сглобяеми железни плоскости. Те тежат общо 500 тона, а самата конструкция е изработена в Австро-Унгария от фирмата „Рудолф Филип Ваагнер". Дървен е само иконостасът. Това е решението на проектанта - османският архитект с арменски произход Ховсеп Азнавур.

Въпреки желязната направа, църквата е издържана в оригинален български стил. И днес тя поразява със своята елегантност и лекота.

Годините минават, но храмът си остава изконно място за българите, при това в сърцето на вечния Истанбул.

На 7 януари 2018 г. Желязната църква засия в пълния си блясък след 7-годишен ремонт. Той бе финансиран от Истанбулската голяма община - общата му стойност е около 16 млн. турски лири, или около 7 млн. лева. Арх. Фикрие Булнмаз от Турция ръководи екипа, който извърши  реконструкцията. В интервю пред „Марица“ преди време дамата призна, че задачата е била голямо предизвикателство за нея. От самото начало тя знаела, че

в света има само една Желязна църква.

„За мен тя беше нещо ново, което тепърва трябваше да разгадая. Ето, например иконостасът - той е изработен от злато и идва от Русия. Основите на олтара са от дърво. Носещата система е от желязо и мрамор и е докарана от Русия. Олтарът и оригиналните 6 камбани са също от Русия. Куполът е от цинк. Два от старите му елементи сме запазили нарочно, за да напомнят за състоянието, от което започна самата реставрация. Това, което е уникално в тази църква обаче, е конструкцията - тя е сглобявана в Австрия, като различни нейни части са пристигали в Истанбул по вода. След реставрацията, ние, от екипа, ѝ даваме поне още век и половина живот“, твърди арх. Фикрие Булнмаз. За реставрацията обаче съдейства и българската държава.

Пловдив също ​дава своя малък, но значим принос

в ремонта на перлата на Златния рог. Подкрепата идва от Гражданския клуб и е истинска мисия за пловдивчанина Лука Станчев. Мисията на покойния вече будител започва още в началото на 70-те години на миналия век. Тогава Лука Станчев започва дейности по спасяването на вече рушащия се храм. През 90-те дава началото на нова кампания, в която се включват много негови приятели - д-р Иван Чомаков, Тодор Петков, Жорж Трак и др. Те помагат да се реставрират 40 икони от иконостаса на църквата. С активното участие на Гражданския клуб е позлатен и куполът на църквата. Това се случва през 2010 г. , а в събирането на средства за ремонта помагат много бизнесмени, художници, общественици, граждани - патриоти от Пловдив. Инициативата е знакова по рода си и дори Вселенският патриарх Вартоломей благославя начинанието.

Аязмото в двора блести с уникална мозайка

Мозаичната чешма-фонтан в двора на „Свети Стефан“ бликна, за да радва и християни, и мюсюлмани. Фината мозайка около водата помага на вярващите да разпознаят в нея аязмото от храма. Чешмата е дело на скулптора Жорж Трак - пловдивчанина, който вече близо 20 години стопанисва „insitu” - античната римска подова мозайка от III-IV век в сграда „Ейрене” в своя Културен център „Тракарт“.

Всъщност чешмата в двора на Желязната църква е точно копие на бронзовата чешма в центъра на Пловдив, която също е изработена от Жорж Трак.

Преди време Лука Станчев създава музея в Екзархията

Част от мисията на пловдивчанина Лука Станчев е да съдейства и за създаването на музей в сградата на бившата Екзархия в Истанбул. С цел да се набират средства, той дарява 1000 литографии и 1000 сувенирни икони. По негова инициатива се оформя и поддържа прекрасният зелен парк около сградите.

Домът на Българската екзархия се намира в сърцето на многоликия Истанбул - в квартал „Шишли“. Придвижваме се по колоритните му улички, където ни посреща микс от малки заведения, лукс и скъпи бутици. Непристъпните ѝ порти с нищо не подсказват за изненадите, които ни очакват. Красиво оформен, дворът ни посреща с уханието на пролетта. В наши дни Домът на Екзархията с новата църква „Св. Иван Рилски“ се е превърнал в средище на българската общност. Сградата, която навремето принадлежала на арменски паша, е закупена за нуждите на Екзархията през 1907 г. През 2015 г. тя е ремонтирана изцяло. Така е съхранен и кабинетът на екзарх Йосиф.

„Преди броени дни издадохме книгата „Българите - забравената общност на стария Истанбул“ - с тези думи ни посреща Васил Лязе. Той е председател на ръководството на църковното настоятелство на Българската екзархия в Истанбул. Книгата е рядък шедьовър, който дава ценна информация за българската общност, която от години живее в многомилионния Истанбул. Наброявали над 5000 през XIX век, днес българите с Истанбул са едва 500, казва Лязе. Книгата е част от изданието на Истанбулската голяма община „Цветовете на Истанбул“. Тя е публикувана със средства от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет и е една от малкото, броящи се на пръсти, книги за истанбулските българи.

„За българите Истанбул бе не само важен политически и културен център, а също и един вид модел за подражание. Израз на това е фактът, че - за разлика от другите общности, които наричат Истанбул „Градът на Константин“ (Константинопол), единствено българите го наричат „Цариград“, име, което има смисъла на „Град на царете“, четем в ценното издание, чиито автор е Саро Дадян.

Заслугата на Стефан Богориди

„Османската власт, която виждаше, че съществува конфликт между българите и Вселенската патриаршия, а също, че българите започват да сменят вярата си, реши да намери решение на проблема. С подкрепата на Високата порта начело на Сдружението на българската общност застана Стефан Богориди, който бе близък на султана. Роден през 1770 г. в Котел със светското име Стойко Стойков, Богориди бе българин по произход, но в същото време бе известна личност и сред управляващата върхушка на знатните гърци, наричани фанариоти.

Назначен от Високата порта на отговорни длъжности, между които бяха: управител на княжество Самос, съветник на султан Махмуд Втори и на султан Абдулмеджид, Богориди е популярна личност сред гръцката общност и участва в ръководството на Патриаршията. …Има силни връзки и с османските висши управници, с подкрепата на Мустафа Решид паша поема ръководството на Българското настоятелство и полага усилия за построяването на българска църква“, четем в новата книга на Саро Дадян.

Снимка: Стара снимка на българската църква „Свети Стефан“ от книгата „Българите - забравената общност на стария Истанбул“

Божидар Савов:  Всевиждащото око на входа е ясен масонски знак

Всевиждащото Око на Бог, Звездата на Давид (Давидов щит), наричана още масонска, и масонски кръстове върху капителите могат да се видят в църквата „Свети Стефан“. Каква масонска символика крие Желязната църква и откъде идва тя - питаме историка Божидар Савов.

- Г-н Савов, какви масонски символи и знаци могат да се видят в „Свети Стефан“?

- Да, те присъстват осезаемо в Желязната църква и в това няма нищо смущаващо. Защо ли - защото масонската символика, макар и строго специфична, е универсална. Геометрията присъства и в архитектурния проект за храма и е преплетена умело в оформлението му. Това за запознатите и посветените е видимо в многото геометрични елементи, вградени в стените на църквата.

Само че в случая с църквата „Свети Стефан” трябва да вземем под внимание още един факт - архитектът Ховен Азнавур, създател на този шедьовър, е син на масон и най-вероятно също е бил масон във Великия Ориент на Франция. Пример за това е желязната верига, символизираща в масонството Братското единство. Тя може да се види в храма.

- А откъде идва тук Давидовият щит (Звездата на Давид), който символизира единството на духа и материята?

- Шестоъгълната звезда е древен символ, който обикновено се свързва с юдеизма. Ала той присъства и в масонството, но и в християнството. Среща се и в Индия.

Присъствието му в желязната църква се дължи и на чисто прагматичния факт, че храмът е изграден в един от еврейските квартали на Истанбул. Стремежът на българите към църковна независимост се е ползвал от симпатията на живеещите в столицата на Османската империя евреи и арменци. Символът има космическо и духовно измерение.

- Интересно е и Всевиждащото око на Бог, изобразено в триъгълник. Каква е неговата роля в храма?

- Всевиждащото око е също универсален символ, който погрешно се свързва единствено с масонството. Той често може да бъде забелязан в много православни християнски храмове. Това за християните е Всевиждащото око на Бог, а за масоните Окото на Великия Архитект на Вселената. Присъствието му на входа на Желязната църква е свързано ясно с масонството, защото триъгълникът с окото се вписва в две окръжности, символизиращи Слънцето и Луната, мъжкото и женско начало. Така, макар и разделени, те присъстват композиционно в масонските храмове.