2374

Християни и мюсюлмани носят ценни дарове в Желязната църква СНИМКИ

Пловдивчани имат ключова роля в ремонта на храма, подкрепата идва от Гражданския клуб и е истинска мисия за покойния вече Лука Станчев

Кирилицата се нареди до иконостаса в Желязната църква в Истанбул. Това стана навръх 24 май - дарител е строителят Турхут Исмаил. Мюсюлманинът, който реставрира редица стари християнски храмове у нас, дари уникално платно. То е изработено от сарашка телешка кожа и върху него са изобразени буквите от глаголицата и кирилицата. За целта е използвана техниката на старите българи, позната от Плиска.

„В изработването на това платно не сме влагали нищо от модерните материали. Само четирите елемента в природата - огън, вода, въздух и пръст (земя), които се смесват така, че да ни върнат 13 века назад", казва Турхут Исмаил.  

Желязната църква е най-красивият християнски храм в цяла Турция. И един от основните символи на българската православна общност в Истанбул. Историята ѝ започва в далечната 1849 г., когато влиятелният османски държавник - българинът княз Стефан Богориди, дарява за българските църковни нужди три постройки на самия бряг на Златният рог - една дървена и две каменни. Те се намират в квартал „Фенер“, близо до седалището на Вселенската патриаршия. В онова време имотът на Богориди е мястото на ръководена от български владика църковна общност в Цариград. Мястото е регламентирано като община на отделна народностна общност - българската, и е

истински просветен център, с училище и печатница.

Именно тук през 1860 г. Иларион Макариополски, по време на литургия, не споменава името на гръцкия патриарх и така провъзгласява отделянето на Българската църква от Патриаршията. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом. Реалният строеж започва десетилетия по-късно, когато България вече се е отделила в трибутарно княжество. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 г.

Вдигната върху песъчлив и податлив терен, църквата е решена изцяло от сглобяеми железни плоскости. Те тежат общо 500 тона, а самата конструкция е изработена в Австро-Унгария от фирмата „Рудолф Филип Ваагнер". Дървен е само иконостасът. Това е решението на проектанта - османският архитект с арменски произход Ховсеп Азнавур.

Въпреки желязната направа, църквата е издържана в оригинален български стил. И днес тя поразява със своята елегантност и лекота.

Годините минават, но храмът си остава изконно място за българите, при това в сърцето на вечния Истанбул.

На 7 януари 2018 г. Желязната църква засия в пълния си блясък след 7-годишен ремонт. Той бе финансиран от Истанбулската голяма община - общата му стойност е около 16 млн. турски лири, или около 7 млн. лева. Арх. Фикрие Булнмаз от Турция ръководи екипа, който извърши  реконструкцията. В интервю пред „Марица“ преди време дамата призна, че задачата е била голямо предизвикателство за нея. От самото начало тя знаела, че

в света има само една Желязна църква.

„За мен тя беше нещо ново, което тепърва трябваше да разгадая. Ето, например иконостасът - той е изработен от злато и идва от Русия. Основите на олтара са от дърво. Носещата система е от желязо и мрамор и е докарана от Русия. Олтарът и оригиналните 6 камбани са също от Русия. Куполът е от цинк. Два от старите му елементи сме запазили нарочно, за да напомнят за състоянието, от което започна самата реставрация. Това, което е уникално в тази църква обаче, е конструкцията - тя е сглобявана в Австрия, като различни нейни части са пристигали в Истанбул по вода. След реставрацията, ние, от екипа, ѝ даваме поне още век и половина живот“, твърди арх. Фикрие Булнмаз. За реставрацията обаче съдейства и българската държава.

Пловдив също ​дава своя малък, но значим принос

в ремонта на перлата на Златния рог. Подкрепата идва от Гражданския клуб и е истинска мисия за пловдивчанина Лука Станчев. Мисията на покойния вече будител започва още в началото на 70-те години на миналия век. Тогава Лука Станчев започва дейности по спасяването на вече рушащия се храм. През 90-те дава началото на нова кампания, в която се включват много негови приятели - д-р Иван Чомаков, Тодор Петков, Жорж Трак и др. Те помагат да се реставрират 40 икони от иконостаса на църквата. С активното участие на Гражданския клуб е позлатен и куполът на църквата. Това се случва през 2010 г. , а в събирането на средства за ремонта помагат много бизнесмени, художници, общественици, граждани - патриоти от Пловдив. Инициативата е знакова по рода си и дори Вселенският патриарх Вартоломей благославя начинанието.

Аязмото в двора блести с уникална мозайка

Мозаичната чешма-фонтан в двора на „Свети Стефан“ бликна, за да радва и християни, и мюсюлмани. Фината мозайка около водата помага на вярващите да разпознаят в нея аязмото от храма. Чешмата е дело на скулптора Жорж Трак - пловдивчанина, който вече близо 20 години стопанисва „insitu” - античната римска подова мозайка от III-IV век в сграда „Ейрене” в своя Културен център „Тракарт“.

Всъщност чешмата в двора на Желязната църква е точно копие на бронзовата чешма в центъра на Пловдив, която също е изработена от Жорж Трак.

Преди време Лука Станчев създава музея в Екзархията

Част от мисията на пловдивчанина Лука Станчев е да съдейства и за създаването на музей в сградата на бившата Екзархия в Истанбул. С цел да се набират средства, той дарява 1000 литографии и 1000 сувенирни икони. По негова инициатива се оформя и поддържа прекрасният зелен парк около сградите.

Домът на Българската екзархия се намира в сърцето на многоликия Истанбул - в квартал „Шишли“. Придвижваме се по колоритните му улички, където ни посреща микс от малки заведения, лукс и скъпи бутици. Непристъпните ѝ порти с нищо не подсказват за изненадите, които ни очакват. Красиво оформен, дворът ни посреща с уханието на пролетта. В наши дни Домът на Екзархията с новата църква „Св. Иван Рилски“ се е превърнал в средище на българската общност. Сградата, която навремето принадлежала на арменски паша, е закупена за нуждите на Екзархията през 1907 г. През 2015 г. тя е ремонтирана изцяло. Така е съхранен и кабинетът на екзарх Йосиф.

„Преди броени дни издадохме книгата „Българите - забравената общност на стария Истанбул“ - с тези думи ни посреща Васил Лязе. Той е председател на ръководството на църковното настоятелство на Българската екзархия в Истанбул. Книгата е рядък шедьовър, който дава ценна информация за българската общност, която от години живее в многомилионния Истанбул. Наброявали над 5000 през XIX век, днес българите с Истанбул са едва 500, казва Лязе. Книгата е част от изданието на Истанбулската голяма община „Цветовете на Истанбул“. Тя е публикувана със средства от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет и е една от малкото, броящи се на пръсти, книги за истанбулските българи.

„За българите Истанбул бе не само важен политически и културен център, а също и един вид модел за подражание. Израз на това е фактът, че - за разлика от другите общности, които наричат Истанбул „Градът на Константин“ (Константинопол), единствено българите го наричат „Цариград“, име, което има смисъла на „Град на царете“, четем в ценното издание, чиито автор е Саро Дадян.

Заслугата на Стефан Богориди

„Османската власт, която виждаше, че съществува конфликт между българите и Вселенската патриаршия, а също, че българите започват да сменят вярата си, реши да намери решение на проблема. С подкрепата на Високата порта начело на Сдружението на българската общност застана Стефан Богориди, който бе близък на султана. Роден през 1770 г. в Котел със светското име Стойко Стойков, Богориди бе българин по произход, но в същото време бе известна личност и сред управляващата върхушка на знатните гърци, наричани фанариоти.

Назначен от Високата порта на отговорни длъжности, между които бяха: управител на княжество Самос, съветник на султан Махмуд Втори и на султан Абдулмеджид, Богориди е популярна личност сред гръцката общност и участва в ръководството на Патриаршията. …Има силни връзки и с османските висши управници, с подкрепата на Мустафа Решид паша поема ръководството на Българското настоятелство и полага усилия за построяването на българска църква“, четем в новата книга на Саро Дадян.

Снимка: Стара снимка на българската църква „Свети Стефан“ от книгата „Българите - забравената общност на стария Истанбул“

Божидар Савов:  Всевиждащото око на входа е ясен масонски знак

Всевиждащото Око на Бог, Звездата на Давид (Давидов щит), наричана още масонска, и масонски кръстове върху капителите могат да се видят в църквата „Свети Стефан“. Каква масонска символика крие Желязната църква и откъде идва тя - питаме историка Божидар Савов.

- Г-н Савов, какви масонски символи и знаци могат да се видят в „Свети Стефан“?

- Да, те присъстват осезаемо в Желязната църква и в това няма нищо смущаващо. Защо ли - защото масонската символика, макар и строго специфична, е универсална. Геометрията присъства и в архитектурния проект за храма и е преплетена умело в оформлението му. Това за запознатите и посветените е видимо в многото геометрични елементи, вградени в стените на църквата.

Само че в случая с църквата „Свети Стефан” трябва да вземем под внимание още един факт - архитектът Ховен Азнавур, създател на този шедьовър, е син на масон и най-вероятно също е бил масон във Великия Ориент на Франция. Пример за това е желязната верига, символизираща в масонството Братското единство. Тя може да се види в храма.

- А откъде идва тук Давидовият щит (Звездата на Давид), който символизира единството на духа и материята?

- Шестоъгълната звезда е древен символ, който обикновено се свързва с юдеизма. Ала той присъства и в масонството, но и в християнството. Среща се и в Индия.

Присъствието му в желязната църква се дължи и на чисто прагматичния факт, че храмът е изграден в един от еврейските квартали на Истанбул. Стремежът на българите към църковна независимост се е ползвал от симпатията на живеещите в столицата на Османската империя евреи и арменци. Символът има космическо и духовно измерение.

- Интересно е и Всевиждащото око на Бог, изобразено в триъгълник. Каква е неговата роля в храма?

- Всевиждащото око е също универсален символ, който погрешно се свързва единствено с масонството. Той често може да бъде забелязан в много православни християнски храмове. Това за християните е Всевиждащото око на Бог, а за масоните Окото на Великия Архитект на Вселената. Присъствието му на входа на Желязната църква е свързано ясно с масонството, защото триъгълникът с окото се вписва в две окръжности, символизиращи Слънцето и Луната, мъжкото и женско начало. Така, макар и разделени, те присъстват композиционно в масонските храмове.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Christy Walton

Christy Walton

06.06.2022 | 01:12

Здравейте, търсите ли заем за консолидиране на дълга, необезпечени заеми, бизнес заеми, ипотечни заеми, заеми за автомобили, студентски заеми, лични заеми, рисков капитал и т.н.! Аз съм частен кредитор, предоставям заеми на фирми и физически лица с ниски и разумни лихви от 2%. Изпратете имейл до: [email protected]

Отговори
0 1
Богдан Попов

Богдан Попов

05.06.2022 | 19:11

Хвала на мюсумани и хриситияни за задружната работа и помощта за Желязната Цьрква в Истамбул. Това е признак че можем да живеем заедно без да се караме но не може да се забрави за кланетата на бьлгарите само по причина че не са искали по принуда да стават мюсумани.

Отговори
4 0
Не бива да забравяме историята си

Не бива да забравяме историята си

05.06.2022 | 19:46

Но не бива настоящето и бъдещето да се определят единствено от нея. Особено когато имаме шанса да изградим отношения на добросъседство и човечност.

Отговори
8 0

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?