1553

Година след земетресението в Измир спасените разказват за ужаса от първо лице

Измина една година от едно от най-смъртоносните земетресения последните десетилетия, ударило Измир. Във фаталния трус отпреди година, третата по големина турска провинция, разположена на брега на Егейско море, загуби 117 души при мощното земетресение с магнитуд 6,6. Бедствието не беше нищо необичайно за страна, склонна към опустошителни земетресения, но за Измир беше безпрецедентно.

„Децата на Фатма Аладаг, сега наричат ​​срутилия им се дом в Измир, кв. Байраклъ - „пясъчна къща“. Това е кварталът, който пострада най-много от земетресението, чийто епицентър беше край бреговете на град Сеферихисар. Той пък беше засегнат от цунами след бедствието. Аладаг прекара четири часа и половина под развалините на апартамента им, с трите си деца на възраст между 2 и 4 години и 8-годишната дъщеря на съседа си. Всички бяха спасени от пожарникари, които трескаво изкопаха отломките.

Тя си припомни как 4-годишният ѝ син Юсуф и 6-годишната дъщеря Зехра не можеха да помръднат дори сантиметър с часове. „Бях отчаяна. Опитах се да им повиша морала, като пеехме песни заедно. Намерих една кукла сред отломки и я дадох на дъщеря си, за да я занимава. Пропълзях и намерих друга играчка, която да дам на сина си“, каза тя пред медиите за часовете си прекарани под развалините. 

36-годишната жена казва, че децата й все още са травмирани от инцидента и че във всяка къща, която посещават след земетресението, питат дали има някакви „пукнатини“.

Семейството загуби всичко в дома си на първия етаж и се премести при роднини, преди да намери нов дом. „Благодарна съм, че сме живи. Получихме психиатрична подкрепа след бедствието, но децата ми не могат да спят добре оттогава. Те все още се страхуват, когато чуят трясък или силен шум. Страхуват се да чуят шум от строителни обекти. Никога не съм се връщала в квартала.  Искам да се преместя на някое място, колкото е възможно по-далеч от там“, казва тя. Аладаг смята, че е щастлива, че е имала работещ мобилен телефон и е стигнала до екипите за спешна помощ при първото си обаждане.

„Мислех да грабна децата и да избягам в началото, когато усетихме първите трусове, но не помня какво се случи след това. Дъщерята на съседката ни Мерве си спомни, че сме седнали на дивана и сме се прегърнали и тавана е паднал върху нас. Бяхме хванати в капан между дивана и килера, но това ни спаси от смъртта”, спомня си тя.

Гюнай Йозишък е сред оцелелите след земетресението. 16-годишното момче беше и сред първите спасени след десет часа изпод развалините на апартамента си в седеметажна сграда. Йозишък претърпя операции на краката си и прекара два месеца в болница за лечение. Той беше прикован на легло в продължение на месеци, като по-нататъшната терапия възстанови здравето му.

Сега живее с баба си в квартал Кемалпаша в Измир, но гимназистът казва, че не си спомня много за земетресението. „Винаги си мислех, че ще бъда спасен, докато съм под развалините. Имах постоянен страх от смъртта, преди да чуя гласа на спасителите“, каза той в интервю за Анадолската агенция (AA). „Изумен“ как е прекарал толкова много време под срутената сграда. „След като ме спасиха, се уплаших, че няма да мога да ходя отново. Когато започнах да ходя отново, се почувствах като бебе, което се учи да ходи. Това, което ме поддържаше жив, винаги е било да не губя надеждата си“, казва той.

Днес повечето оцелели живеят във временни къщи или са се преместили при своите роднини. В събота първата партида къщи, построени от държавата за оцелели, бе предадена на собствениците им.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?