Евала! В тази европейска държава работната седмица става 4 дни

IG Metall, най-голямата синдикална организация в Германия, предложи 4-дневна работна седмица в опит да предпази страната от масови съкращения. В същото време партията на Левицата призовава по-кратката работна седмица да бъде въведена за постоянно, пише money.bg.

Възможно ли е това?

Пандемията промени всекидневния ни живот. И една от най-големите трансформации бе в начина, по който работим. В пика на здравната криза множество хора се преместиха от офиса вкъщи и много от тях все още работят от дома.

Опитвайки се да начертаят път за излизане от кризата, синдикати и политици мислият за бъдещето и как да защитят работните места, пише The Local.

Наскоро IG Metall, който представлява работещи в големите автомобилни производители като BMW, Audi и Porsche, предложи работна седмица от 28 часа. Председателят Йорг Хофман заяви, че по-кратката работна седмица ще бъде "отговорът на структурните промени в сектори като автомобилната индустрия".

"С това можем да спасим работните места", посочи той. Автомобилната индустрия в Германия преминава през значителни промени заради похода към електромобилност.

В същото време Левицата в Германия предлага 30-часова работна седмица за всички работещи в страната.

Има дребни разлики в детайлите между двете предложения, но основната им идея е една - и тя резонира с германците, които смятат, че 40-часовата работна седмица е твърде дълга през 2020 г., коментира Spiegel.

Днес много повече германци работят на непълен работен ден. В началото на 90-те съотношението между работещите на пълен и непълен работен ден бе 8:2, а сега е 6:4.

Експерти твърдят, че промяната ще е добра не само за отделните работещи, но и за цялото общество. По-кратката работна седмица ще бъде полезна за родителите, особено за жените.

Работата на непълен работен ден означава по-ниска заплата и има отрицателен ефект върху пенсията и финансовата независимост.

Колкото и подобни да звучат на първо време, подходът при двете предложения е различен: IG е пионер в намаляването на работните часове.

35-часовата работна седмица е в сила в индустрията от 90-те години, а през 2018 г. синдикатите успяха да постигнат споразумение, според което множество служители имат право на 28-часова работна седмица, при определени условия и с по-ниска заплата. Но и в двата случая ставаше въпрос за подобряване на баланса между професионалния и личния живот.

Този път обаче председателят на синдикалната организация смята, че подобен ход би бил полезен за справяне с криза, която е специфична за сектора и не зависи от коронавируса: структурните промени.

Походът към електрическа мобилност вече доведе до съкращения и ще заплаши още много работни места през следващите години, тъй като производството на електромобили изисква много по-малко човешки труд.

Заради това Хофман иска да разпредели намалената работа на същия брой служители. Така той не настоява за общо намаляване на работната седмица, но за "възможност за компаниите" в следващата обща рамка за трудовите договори да избегнат съкращение на работни места. Така 4-дневната работна седмица ще бъде въведена само при общо съгласие на работодателя и синдикатите.

Заплатите също ще бъдат намалени заедно с работните часове.

По-рано миналата седмица министърът на труда Хубертус Хайл от социалдемократическата партия заяви, че идеята на синдикатите е добра и може да помогне за справяне с кризата.

Какво е предложението на Левицата?

Левицата настоява за общо намаление на работната седмица до 30 часа за всички работещи на пълен работен ден в Германия.

Предложението е част от пакет мерки, свързан с дигитализацията, който говори и за облагане на дигиталните компании и защита на личните данни на потребителите.

Докато другите искания са описани в детайли, това за 30-часова работна седмица се съдържа в едно изречение, като мотивът е "да се позволи на всички да спечелят от повишената продуктивност".

Твърдението се базира на две предпоставки:

- Дигитализацията ще направи човешкият труд ненужен, като така общото количество извършена работа в икономика ще бъде по-малка. В същото време продуктивността ѝ ще се увеличи, като така обществото ще просперира.

- Оставащата работа може да бъде разпределена поравно на германците, за да бъдат избегнати отрицателни последици: разделение на обществото между тези с работа и високи додходи и безработни без надежда за такава.

Възможно ли е това?

Проблемът е, че почти всички експерти по пазара на труда не смятат, че в дългосрочен план дигитализация ще доведе до по-малко работа.

"Ако инвестираме в преквалификация, безработицата ще продължи да намаляват дори и при прогрес на дигитализацията", посочва Енцо Вебер, Institute for Employment Research.

Има и нещо друго: икономистите са категорични, че идеята, че определено количество работа може да бъде разделено за създаването или заличаването на работни места, е заблуда.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?