Следвайте ни

Експертите след адския трус в Измир: Не дали, а кога ще ни удари пак

viber icon

Броят на жертвите при земетресението в Измир продължава да се увеличава повече от две седмици след бедствието, докато национално проучване разкрива шокиращи подробности на готовността за земетресение в цялата страна. 

Докато Турция продължава да страда от раните си от опустошителното земетресение в Измир, което удари града на 30 октомври, броят на жертвите при бедствието се увеличи до 116, след като още една жена почина от раните си в болница. 

Земетресението рани повече от 1000 души, събори десетки и направи стотици сгради неизползваеми в третия по големина град в страната. Десетки хиляди граждани на Измир бяха принудени да се подслонят в палаткови лагери оставяйки цялата си покъщнина под срутените сгради. 

Докато Измир се опитва да се съвземе от шока на бедствието, властите се ангажираха да направят повече, за да се подготвят за бъдещи земетресения. Бедствието засили осведомеността и поднови страховете за това кога Истанбул може да бъде ударен от подобен силен трус. Експертите предупреждават, че въпросът не е дали, а кога ще се случи това.

Ново социологическо проучване разкри, че макар турците да са наясно със земетресения, остава много да се направи по отношение на готовността.

Анкетата, проведена онлайн с 2054 души разкри, че по-голямата част от хората в Турция разчитат на експерти, които говорят по телевизията за това какво да правят по време и след земетресението.

Според анкетата 44% от участниците са заявили, че се вслушват в експерти по телевизията, докато 37% са изследвали какво да правят сами. Само 13% са участвали в реални уроци по готовност за земетресение, а 6% са заявили, че нямат идея какво да правят, когато се случи бедствие.

Според проучването 42% заявяват, че не са провеждани тестове за устойчивост на земетресения в домовете им, а 38% казват, че не знаят дали са правени такива. Само 18% заявяват, че къщите им са сертифицирани срещу земетресения, докато 2% отговарят, че сградите им не са издържливи на земетресения.

След земетресението в Гьолкюк през 1999 г., при което загинаха над 17 000, Турция преработи своите строителни норми и въведе много по-строги разпоредби, за да направи новите сгради устойчиви на земетресение.

Експертите многократно предупреждават през последните две десетилетия, че изработването на конструкции, устойчиви на земетресения, е най-важното, като твърдят, че информираността или готовността нямат голямо значение, ако сграда се срути по време на бедствието.

Докато новото строителство след земетресението в Гьолкюк беше щателно инспектирано за земетресение, Турция все още има милиони сгради отпреди 1999 г. и усилията за тяхното укрепване или възстановяване са бавни.

След земетресението в Измир инспекторите установиха, че много от сградите, които са се срутили, са или построени по стари разпоредби, или тяхната структурна цялост е силно отслабена поради неразрешени модификации след завършването им.

Друг регламент, въведен от правителството след бедствието в Гьолкюк, беше въвеждането на задължителна застраховка срещу земетресение.

Издадена от турския застрахователен фонд за катастрофи (DASK), полицата плаща средства за възстановяване на разрушена къща, а не на пазарна стойност. Дори в градове като Истанбул, където апартамент от 100 кв. м. може да струва 1 милион лири (130 000 долара), собствениците на жилища трябва да платят само около 250 лири (32 долара) за застраховката.

Но въпреки че са направени задължителни и имат достъпни цени, проучването показва, че 50% от участниците в проучването са заявили, че нямат застраховка срещу земетресение.

Друга важна тема при бедствия е освобождаването на телефонни и интернет линии. Това беше засвидетелствано за пореден път по време на земетресението в Измир, когато няколко оцелели използваха мобилните си телефони, за да алармират властите за тяхното положение и така бяха успешно спасени. 

Изглежда обаче, че съветите са напразни, тъй като 50% от участниците в проучването са заявили, че ще се обадят на роднините си веднага след земетресение.

Само 27% са заявили, че ще използват текстови съобщения - методът, предложен от властите, за да поддържат линиите отворени.

Михаел Гушев

Михаел Гушев

Кореспондент на "Марица" в Турция

Михаел Гушев е завършил ЕГ "Г. Кирков" в Пловдив с френски език и ПУ "П. Хилендарски" със специалност "Математика и информатика". Работил е във в. "Глас", а от 1995 г. работи във в. "Марица". От 2001 г. е кореспондент на вестника в Турция. Владее перфектно френски, английски, турски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Цццц

Цццц

15.11.2020 | 20:09

Върнете църквата Света София на християните или ще има мор голям. Сега се започва земетръси, пожари, наводнения.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?