965

Експерт: Русия е в силната позиция да иска своя зона на безопасност

О .з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността. Президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA. Той коментира напрежението между Русия и НАТО, както и ситуацията в Украйна в интервю, публикувано в standartnews.com.

Бойчо Дамянов, Виена

- Русия настоява да получи от Запада гаранции за своята сигурност. Вече се проведоха преговори в Женева, в Брюксел и Виена. Как бихте оценили ситуацията?

- Доминиращата тема между Русия и Запада днес е Украйна. Главният въпрос е какво да очакваме и как ще завърши всичко това? Напрежението нарасна особено силно през последните месеци и този въпрос вероятно ще ни занимава и през току-що започналата година.

-  Какво иска Русия?

- Руският президент Владимир Путин ясно го каза - гаранции за безопасността на Русия и изтегляне на НАТО от определени територии от Източна Европа. За сега звучи нереалистично, но знаем, че руският лидер е прекрасен анализатор и са му ясни много добре всички обстоятелства. Той изхожда от това, че днешната обстановка е изключително изгодна за Русия по няколко причини. 

Президентският срок започна за Джо Байдън не както му се искаше, той веднага се сблъска с най-сериозни проблеми както в страната, така и на международната арена, най-вече по повод на Китай. Отгоре на всичко и Украйна. Това са два съвършено различни района на напрежение и САЩ разпиляват своите сили ту тук, ту там и не могат да се съсредоточат в главното за тях китайско направление. Към тези две болни точки бих добавил и Европа и ЕС, където САЩ не оставиха у съюзниците си добро впечатление по повод обезпечаването на тяхната безопасност.

Това постави Москва в доста изгодна позиция. Най-важният инструмент, с който разполага Русия е нейната армия. Спомнете си Чечня, Осетия, Крим. Тя с успех демонстрира сила и по отношение на Украйна, още повече, че там вътрешната обстановка е в плачевно състояние, а тя на всичкото отгоре води курс на конфронтация с Русия.

- Какво може да последва от това?

- За Русия днес настъпи съдбоносният час да упражни максимален натиск върху Украйна като се възползва от отслабения Запад. Ще последват дипломатически успехи, които при други условия и при друго съотношение на силите не биха били възможни. 

- Каква роля има руската армията в украинския конфликт?

- В случая тя е средство за постигане на политически цели, не на военни. На Русия не ѝ е нужна военната ескалация. Тя е опасна, може да има непредсказуеми последици. На нея са ѝ нужни политически успехи в преговорите със САЩ и в преговорите с НАТО.

-  Беше впечатляващо, колко бързо Западът се съгласи да започне разговори по исканите от Русия мерките за безопасност.

- Това е похвално, и  по-рано, през деветдесетте години контактите бяха активни, но Западът безсрамно се възползва от отслабналата и безсилна тогава Русия и създаде за нея неприемлива обстановка. Днес Русия има право да заяви, че е против, още повече, че нейните аргументи не са нови. По тези въпроси е по-добре да се говори, отколкото да се стреля. 

- Днес Русия е значително по-силна от деветдесетте и това вероятно прави аргументите ѝ по-силни.

-  Без съмнение, Русия под ръководството на Путин говори от позицията на силата. Тя иска да създаде около себе си, подобна на СССР по-рано, зона на безопасност, в която тя да има правото на глас. Въпросът е, политиката ѝ спрямо тези страни да не е прекалено твърда. Днес освен САЩ и Русия в света вече има и други големи и силни държави.

- През деветдесетте НАТО постепенно опря до руската граница. Прибалтика, Полша и някои други се оказаха в „противниковия“ лагер.

- Днес Русия ги разглежда като възможна буферна зона. Включването на източноевропейците в НАТО рязко влоши безопасността на Москва. Това особено важи за Украйна, Молдова и Грузия, където днешните управляващи продължават напъните към НАТО. През 2014-та Русия направи първата значима стъпка на противодействие и присъедини Крим. 

-  Как си обяснявате тази гореща антируска риторика в Полша и Прибалтика?
- По-рано, в съветско време, те изпълняваха ролята на острие срещу Запада, а днес - обратното. Но всяка ескалация на военното напрежение може да се отрази пагубно на техните територии. Независимо от това, особено след Крим в 2014-та, тези страни започнаха все по-активно да искат чуждестранно военно присъствие на техните територии. Те през ден чукат на вратата на НАТО да им потвърждава, че ще ги защитава в съответствие с член 5-ти на договора.

- Каква е логиката Полша да се чувства несигурна от това, че Крим е присъединен?

- Изключвам възможността Русия да има подобни намерения по отношение на Полша или Прибалтика. Ако Русия има някакви претенции, то това е неприсъдиняването на Украйна към НАТО. 

- Каква е ползата за НАТО от досегашния конфронтационен курс?
- Не виждам абсолютно никаква необходимост или намерение от страна на водещите страни в НАТО да продължават конфронтацията с Русия. Напротив, те дават възможност на Москва да използва Украйна като средство за натиск върху Запада. Гаранциите трябва да бъдат двустранни и Западът също ще постави своите условия. Очаквам диалогът да е конструктивен.

-В Полша и Румъния САЩ разположиха ракети с двойно предназначение, които станаха трън в очите на Русия.

- Да, САЩ осъществиха едностранно разполагане на тези ракети в Полша и Румъния. Русия имаше пълното основание да се почувства заплашена. И тези ракети също трябва да станат част от преговорите. Малко по-късно, като ответна мярка Русия разположи подобни свои ракети в Калининградска област и в Крим. Най-добре е всичко това да бъде занулено. В това виждам позитивното на сегашната руска инициатива - ракети могат да бъдат разположени, но могат и да бъдат и демонтирани.

- Има ли вероятност Литва, Латвия и Естония да излязат от НАТО?

- Не мисля, че НАТО ще се съгласи така бързо на такава стъпка, но да изтегли от там различните свои войскови части и техника - самолети, танкове, ракети и др. би било възможно.

Много е важно да бъде възстановена пълноценната дейност на съществуващите до сега различни платформи за осъществяване на контакти и разговори с оглед недопускане на напрежения и ескалации, такива като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) или Съветът Русия - НАТО. Ако се окажат недостатъчни биха могли да се създадат и други или да се предложат нови механизми и методи за контрол над оръжията. 

- За малки страни като България и Австрия е особено важно да има такива площадки и механизми за да могат да изразят своите опасения и да не оставят всичко да се решава от големите през главите им.

- Един от най-подходящите за целта форуми е ОССЕ и много се надявам всичките тези теми да бъдат обсъдени там. Имаме вече натрупан богат опит през изминалите почти 50 години след Хелзинки 1973 г.

- Като военен, промениха ли съотношението на силите между Москва и Запада новите хиперзвукови ракети, които постъпиха на въоръжение в руската армия?

- Винаги се стремя да гледам с критичен поглед и на Изток и на Запад и да претеглям аргументите. Наистина, Русия разработи хиперзвуковите ракети и вече ги има на въоръжение и те станаха заплаха за Запада. Това промени нещата много бързо на 180 гравдуса. Като цяло, съотношението на силите се измени в полза на Русия, в т.ч. и в резултат на редица други дейности.  Не случайно изведнъж НАТО започна да говори за необходимостта отново да бъдат разположени ракети с малък и среден радиус на действие, които след 1987 бяха ликвидирани на двустранна основа между САЩ и СССР. Разполагането им днес би застрашило сериозно безопасността и на България и на Австрия.

Но освен ракетите, под контрола на Русия са и редица замразени конфликти - Приднестровския, Осетинския, Нагорно-Карабахския, Казахстан. Във всяка една от тези точки се намират руски миротворци и без участието и съгласието на Русия тези конфликти не биха могли да се решат.

- Как бихте оценили външната политиката на нашата съседка Турция?

- С интерес я наблюдавам през последните 10 - 15 години, бих я оценил като неустойчива. Да 2010 година Турция определяше своята външна политика като „безпроблемна“, т.е., че няма никакви спорни въпроси с нито една от своите съседки. След това започнаха военните стълкновения в Сирия и Турция се впусна в активни военни действия срещу ПКК на територията на Сирия. Продължи със същия авантюристичен курс в Либия, ангажира са на страната на Азербайджан срещу Нагорни Карабах и Армения. Днес можем да говорим за милитаризация на турската външна политика. Бих добавил и двойствената ѝ политика към Русия като член на НАТО. Това доведе до замразяване на преговорите с ЕС, които вероятно никога повече няма да бъдат подновени. В Арабския регион същата непоследователност - крачка напред, две назад - появиха се проблеми с Израел, с Египет. Все по-трудно става да се намери смисълът на турската външна политика. Някои твърдят, че била „неоосманска“. Турция създаде нелоша военна промишленост, важен партньор е за САЩ и за Европа в Близкия изток, в Черноморския район, по бежанските потоци от Сирия и Афганистан. Но тя загуби своята предсказуемост в международните дела. В икономиката ѝ се появиха пукнатини, не е ясно доколко стабилна ще се окаже политическата ѝ система след Ердоган. Сегашният полуавторитарен стил силно затруднява взаимоотношенията ѝ с ЕС. За нас е особено важно днес да имаме контакти и разговори с всички политически формирования и фигури в страната. След изборите през 2023-та много неща в Турция може да се променят.  

- Каква е ролята на новосъздадения военен съюз АУКУС?

- Това е опит да се противодейства на Китай и на вече изменилото се не в полза на САЩ съотношение на силите в света и в азиатско-тихоокеанския регион. Това обяснява и изтеглянето на САЩ от Афганистан - за тях той беше тежък топуз, от който трябваше да се освободят за да могат по-добре да се концентрират на китайското направление.  

- Ще може ли АУКУС до спре Китай?
-  Рано е да се каже, за сега се прави опит да се попречи на Китай да доминира напълно в района на Южнокитайско море. Всичките страни в този район са изправени пред сериозна дилема - от една страна, те най-активно сътрудничат с Китай по икономическа линия, от друга страна, те се страхуват да не попаднат под пълна китайска зависимост и се оглеждат, в т.ч. и към САЩ. А САЩ това и чакат, веднага им казаха, че могат да разчитат на тях. Тайван ще стане пробният камък за тези обещания на САЩ.

- Как виждате близкото бъдеще?
- Оптимистично, започват преговори, ще се увеличава доверието. Не е възможно да даваш пълна газ, да летиш срещу една стена и да останеш жив. Това вече стана ясно на всички, остава да се намерят общите точки и решения. Сигурен съм, че през следващите дни ще станем свидетели на доста неща. Даже и да има тук-там отстъпления, те ще са временни.

 

 

 

 

 

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
7 коментара
КАРАИБРАХИМ

КАРАИБРАХИМ

17.01.2022 | 11:08

ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО МОЖЕ ДА ИСКАТЕ С К О Т О В Е Е БЪРЗА И ЛЕКА С М Ъ Р Т . НО, 1 ТРЯБВА ДА МИ ЦЕЛУНЕТЕ БОТУША :)

Отговори
0 1
КАРАИБРАХИМ

КАРАИБРАХИМ

17.01.2022 | 11:06

МОЖЕ БИ ПЪК, ПРАВИЛНО СА Н А Г Ъ З Е Н И ТИЯ ГОВОРЕЩИ С К О Т О В Е ;)

Отговори
0 0
ОЛГА МАШНАЯ

ОЛГА МАШНАЯ

17.01.2022 | 11:03

МАЙКА МИ И БАЩА МИ СЕ ЗАПОЗНАЛИ В "КОЛИ ПОД НАЕМ". БИЛИ КОЛЕГИ. ЕДИН ДЕН ОБАЧЕ Я ВИКНАЛ ДИРЕКТОРА И ПОЧНАЛ ДА С Е Р Е СРЕЩУ БАЩА МИ. - ТОЙ НЕ Е ЗА ТЕБ, ЩЕ СЪЖАЛВЯШ И ЩЕ СИ ИМАШ ПРОБЛЕМИ.... НАЛИ НЕ Е НОРМАЛНО ДИРЕКТОРА НА КОЯТО И ФИРМА ДА Е ДА ТЕ ВИКНЕ И ДА ТИ ГИ С Е Р Е ПОДОБНИ : :) ТА МАЙКА МИ МУ ТЕГЛИЛА СИКТЕРА И СЕ ОМЪЖИЛА :)

Отговори
2 0
ТАТЯНА ШКОЛЬНИК

ТАТЯНА ШКОЛЬНИК

17.01.2022 | 10:45

И ГО КАРАТ ДА ГО БЛИЖЕ, КАТО СЛАДОЛЕД НА КЛЕЧКА :)

Отговори
0 0
ОСМАН БЕГ

ОСМАН БЕГ

17.01.2022 | 10:43

А КАТО ГО ОПРАВАТ ОТЗАД МУ СЕ ИЗЦЪКАТ У З У Р Л А Т А НА ТЪ ПАКА :)

Отговори
0 0
КОЛХОЗНАТА КОЧИНА

КОЛХОЗНАТА КОЧИНА

17.01.2022 | 10:41

Е В ПОЗА - Н А Г Ъ З Е Н ТЪ ПАК!

Отговори
2 0
По мнението на Улянов

По мнението на Улянов

17.01.2022 | 07:05

Поредният "полезен идиот" на кремълска хранилка.

Отговори
4 1

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?