Следвайте ни

Двама мюсюлмани държат 828 г. ключа за църквата над Божия гроб

Пандемията промени най-святото за християните място, но не и пазителите му

viber icon

Автор Оля Ал-Ахмед

Пандемията от коронавирус вероятно ще прекъсне една вековна традиция за Рождество. Всяка година в този ден пред вратите на храма "Възкресение Господне" в Ерусалим настава стълпотворение. Макар тържествената литургия да е вечерта във Витлеем - родното място на Иисус Христос, празничната служба на Божи гроб събира много повече вярващи. Площадът отвън е като Вавилонската кула. Говори се на десетки езици, но въпреки това всички се разбират.

Щракат фотоапарати, жужат камери. В личен план моментът е исторически. Не всеки ден се идва на Божи гроб и се става хаджия. Събитието трябва да се увековечи. За поколенията и семейната хроника. Ако коварният вирус не беше затворил граници и отменил полети, около 50 000 поклонници вероятно щяха да прекрачат прага на Светото място за коледните празници. Първо те целуват мраморната плоча, върху която Спасителят е бил положен и помазан, след като е свален от кръста. Тя е съвсем близо до вратата. След това тълпата тръгва надясно, за да изкачи стълбите до скалата, разцепила се, когато Исус е издъхнал. Камъкът е в специална стая, под него се съхраняват частици от кръста.

И най-накрая множеството се отправя към най-святото място за всички християни - параклиса, под който е Гробът Господен

 Хаджиите, които няколко години подред идват тук, вероятно вече познават добре един мъж, който доста се отличава от пъстрата тълпа. За разлика от останалите туристи той е облечен в делови костюм, с вратовръзка, гладко избръснат и забързан. Малките добре оформени мустачки и строга прическа му придават вид на чиновник, който за малко е отскочил от офиса, за да свърши нещо спешно. Мъжът ловко се провира сред множеството, пресича площада и влиза в някое от околните магазинчета за сувенири. Всички го познават и посрещат с почит. После отново се връща и потъва в храма. По всичко личи, че отдавна е тук и познава Светото място като собствената си къща. Това, което още отличава този 67-годишен мъж от останалите поклонници, е, че пристъпвайки прага на свещената обител, той не се кръсти. Защото е мюсюлманин. Религията обаче не е пречка този човек да бъде твърде важен за християните. Защото Уаджийх Нусейбе е пазителят на ключа на Божи гроб. И всяка сутрин става много рано, за да отвори вратата, към която гледат с благоволение и копнеж пропътувалите хиляди километри вярващи от всички точки на земята.

Още по-любопитното е, че Нусейбе получава ключа от друг палестинец - Адиб Джудех,

който пък има грижата всяка вечер да затвори дървената порта на църквата на Божи гроб. Така двамата араби по ирония на съдбата имат мисията да бдят над свещеното място за християните. Самият ключ е дълъг 30 сантиметра, изработен е от чугун и тежи четвърт килограм  Той е триъгълен в единия край, квадратен в другия.и се смята, че е на 500 години. Преди толкова се счупил старият ключ.

Традицията мюсюлмани да се грижат за църквата над Божи гроб тръгва още от 1192 година, твърдят историците. Тогава Салах ад-Дин, известен в западния свят повече като Саладин, султан на сарацините в Сирия и Египет, поверява контрола над главния вход на храма на две живеещи в съседство мюсюлмански семейства. Едното е отговорно за ключа, а другото е блюстител на църковните порти.

Решението е повече от разумно, защото разправиите между Римо-католическата църква и православните църкви на Гърция, Армения, Египет, Етиопия и Сирия под покрива на Божи гроб не спират и досега.

Нусейбе обаче твърди, че фамилията му е натоварена да съхранява ключа за храма още по-отдавна. Самият той изпълнява важната мисия повече от тридесет години, след като отменил баща си. Той пък наследил ключа от своя баща. И така, докато се стигне до онзи далечен пра-прадядо на Уаджийх, на когото още през VII век е предоставено правото да отваря храмовите врати. Корените на неговото семейство са от Саудитска Арабия. През 622 година прадедите на Уаджийх спасили Мохамед, който бягал от Мека в Медина. Това се споменава и в старите книги. Арабите пазят разказа за това как мюсюлманското семейство е получило правото да съхранява християнската светиня. През 638 г. православният патриарх Софроний се обърнал към Омар ибн Хатаба - втория пророк след Мохамед, с молба да посочи човек за важната мисия. Тогава пророкът посочил фамилията Нусейбе.

Така искал да се отблагодари за проявена храброст

Във времето, когато повечето били езичници, една жена - Умм Омр ал Ансара, заедно със своите деца, проповядвала вярата в Аллаха. Веднъж тя изпратила единия от синовете си в съседен град при човек, който се самообявил за пророк. Момчето се усъмнило в думите на самозванеца и в очите му казало: "Ти си лъжец". Това му коствало живота. След смъртта на брат си другият син на Ансара тръгнал към Ерусалим. Тогава градът се намирал под властта на Омар ибн Хатаба. В знак на благодарност към пришълеца - далечен прадядо на Нусейбе, му била поверена длъжността пазител на ключа. И до днес той се предава по наследство от поколение на поколение.

 

Халиф се моли на полето, за да спаси храма

Край Божи гроб често се разказва и друга история за толерантност между мюсюлмани и християни. След като Омар ибн ал-Хаттаб, владетел на огромния Арабски халифат, завзел Ерусалим след двегодишна обсада, патриарх Софроний го поканил в Божи гроб. Показал му християнските светини и му предложил да се включи в тържествената молитва. Омар обаче отказал. ”Ако се моля тук, църквата трябва да се превърне в джамия”, казал владетелят. Затова излязъл навън и се молил на земята. На това място построили дървено минаре. Днес вече каменнатта джамия се издига на метри от Божи гроб. Сочат я като символ на толерантността между различните религии и пример за съвременниците.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?