Д-р Валтер Файхтингер: Киев рискува, като отлага преговорите, Западът не смогва да помага с още оръжие
- 15:20, 23.12.2022
- 1157
- 4
БОЙЧО ДАМЯНОВ,
ВИЕНА
О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния Виенски център за стратегически анализи CSA. Той коментира развоя на войната в Украйна и съотношението на силите в момента.
Европа не очакваше война и няма достатъчно натрупани запаси от оръжие
Косово за сетен път показва колко опасни са замразените конфликти
Точката на кулминацията на войната в Украйна ще настъпи в началото на лятото
- Как оценявате днешната картина на военните действия в Украйна и свързаната с тях геополитическа обстановка?
- В момента нито една от воюващите страни не е в състояние да осъществи някакъв особен пробив. Те са сериозно изчерпани, нужни са им нови попълнения от военна техника, боеприпаси, войници и т.н. Забелязваме, че преди около два месеца Русия премина на „двойна стратегия“. От една страна, с нанасянето на ракетни удари деморализира Украйна, а от друга страна, укрепва своите отбранителни възможности в новозавоюваните територии. И това е по цялата линия на фронта, с малки изключения, имам предвид боевете около и за Бахмут (Артьомовск). Там се водят ожесточени сражения с много загинали и разрушения, но те не са решаващи за изхода на войната. Мисля, че днес и двете страни се опитват да създадат най-благоприятни предпоставки за зимния период, когато земята ще замръзне и ще настъпят по-добри условия за придвижване на техниката за настъпателни операции.
- Споменахте, че ресурсите са на изчерпване. Напоследък официални лица от ЕС, САЩ и НАТО заявиха, че военната помощ за Украйна намалява, тъй като в самите западни страни запасите се изчерпват и стават дефицит.
- Това наистина е така, защото европейските страни от дълги години насам не се готвеха и не планираха воденето на конвенционални войни. Ние просто ги бяхме изключили и ги считахме за невъзможни. Днес НАТО няма достатъчно запаси от артилерия, ракети, танкове и други видове бронетехника.
- Военната промишленост не би ли могла да увеличи производството и да попълни загубите и запасите?
- Оръжейните концерни биха могли да увеличат производството, на това не е така просто. Нека се поставим на мястото на директора на такъв концерн, който днес получава нови и нови поръчки за големи количества модерна, скъпа техника. В момента липсват необходимите производствени мощности, през последните тридесет години те са били сведени до минимум. Концернът трябва да обсъди въпроса дали да разшири мощностите, да направи скъпоструващи инвестиции за ново оборудване, рискувайки, че след 2-3 години всичко това ще се окаже излишно и ненужно и ще увисне на шията му и ще се чуди къде да го дене. Затова Западът не е в състояние да реагира мигновено на идващите от Киев все нови и нови искания за тежка артилерия, бронетехника и боеприпаси. Западът и в бъдеще ще предоставя военна помощ, но не в такива количества.
- Значи ли това, че Киев скоро ще бъде принуден да започне преговори?
- Рано или късно времето да се седне зад масата на преговорите ще настъпи, това е ясно на всички. Въпросът е кога. Днес това е малко вероятно. Опитът ни от други конфликти показва, че когато започнат преговорите, този, който е установил контрол над определени територии, никога не ги отстъпва обратно. Затова украинците трябва добре да помислят кога да започнат преговори за примирие. Защото тогава ще бъде много трудно, бих казал невъзможно, да получат обратно завоюваните от Русия територии. Не е в интерес на Киев да отказва и да отлага започването на преговорния процес.
- Украйна доскоро на висок глас говореше за своите победи. Нейните ръководители заявиха, че ще си върнат не само Донбас, но и Крим.
- Мисля, че тези заявления бяха неразумни и недопустими. Навярно, от гледна точка на пропагандата и за успокояване на населението, това може да е и полезно, но за бъдещите преговори е вредно. Такава позиция не дава възможности за маневри. По този начин Киев сам си стеснява периметъра. Нека да видим какво ще успеят да завоюват през следващите дни и седмици киевските власти, което до им осигури пространство в бъдещите преговори. Днес Киев не разполага с особено изгодни позиции. Вярно е, че се разменят пленници, водят се разговори с МАГАТЕ по Запорожката АЕЦ, осъществява се сделката за зърното, но това са само три малки светлинки на фона на бушуващия конфликт.
- Ако страните в конфликта могат да се договорят за дребни неща, то биха могли и за по-големи?
- Има канали за връзка, има и готови чакащи посредници като Турция и ООН. Но според мен тепърва предстои още по-силно военно противопоставяне, когато ще бъде достигната „точката на кулминацията“, както е прието да се нарича. Това е моментът, в който става ясно коя от двете страни е по-силна на бойното поле. Може би това ще настъпи през пролетта или в началото на лятото.
- Как оценявате заявленията на САЩ да предоставят на Киев ракети с по-голям радиус на действие, с които да могат да поразяват градове и други цели на територията на самата Русия?
- Оправдават го с това, че Киев трябва да се отбранява, като атакува цели на територията на противника. Това е политическото, а не международноправното измерение. Странно би било, ако САЩ заявят, че поддържат Украйна, но не <210> окажат необходимата военнотехническа помощ с оръжия, боеприпаси и противовъздушна отбрана.
- Няма ли опасност конфликтът да ескалира и да се разрасне, като влязат в действие по-модерни и по-мощни американски оръжейни системи?
- Те и досега предоставяха на украинците свои ракетни системи, сега наистина снеха едно от ограниченията и новите оръжия ще бъдат с по-голям радиус, т.е. по-далекобойни, не до 60 км, а до 300 км.
- Как оценявате изключително активната военно-политическа роля на Полша в този конфликт?
- Тя е съседна страна, още повече е и много антируски настроена, поради което силно симпатизира на Киев. Поляците твърдят, че след като превземе Украйна, Русия ще се нахвърли върху страната им. Антируските чувства ги карат активно да поддържат Киев с оръжия и доброволци, позовавайки се на това, че по този начин укрепват своята собствена безопасност.
- Може би имат предвид, че част от територията на Западна Украйна преди Втората световна война е била полска.
- Засега по този въпрос на официално равнище не съм забелязал напрежения между Варшава и Киев. Но ако се появи, то би било много опасно и би имало фатални последици.
- Напоследък сериозно се изостри военното напрежение в Косово. Според вас има ли това някаква връзка със събитията в Украйна?
- През всичките тези години Северно Косово беше и си остава нерешен проблем, където ту настъпваше затишие, ту се появяваха по-остри фази като днешната. Русия няма отношение и намеса в тези събития. Сърбия също няма особен интерес в изострянето на конфликта, тъй като това влияе отрицателно на сближаването и интегрирането <210> в ЕС. Навярно сръбският президент Вучич ще се опита да реши нещата по дипломатически път. Косово за сетен път показва колко опасни са замразените конфликти. Те могат в продължение на дълго време да дестабилизират мира и сигурността на съответния регион. Виждаме как с помощта на етническата ненавист може да се трови сигурността в Европа.
- Може би САЩ, които практически контролират Косово, се опитват да забавят развитието на ЕС?
- До неотдавна да, но сега, след започването на военните действия в Украйна, едва ли САЩ са заинтересовани в обтягане на отношенията с Евросъюза. Нужен им е не слаб, а силен съюзник в лицето на ЕС, тъй като до болка ги притискат и тревожат голям брой проблеми в Азия. Ако ЕС потъне в противоречия и отслабне, ще им с наложи по-силно да се намесват в Украйна. Искам правилно да ме разберете, говоря тук за политическия порядък, установен между САЩ и ЕС, а не за стоково-пазарните и финансовите отношения.
- А как ще се справи ЕС с невиждания ръст на цените на енергоносителите?
- Това е изключително тежко натоварване както за стопанската дейност, а оттам и за държавата, така и за населението. Напоследък се забелязва известно успокояване, навярно в резултат на диверсификацията на доставчиците, но това ще ни струва доста скъпо.
- Очаквате ли европейската икономика да тръгне нагоре?
- Не веднага, но мисля, че след 2024 г. напрежението ще спадне. За това ще спомогне и утихването на военните действия между Украйна и Русия, което ще ни даде възможност да обезпечим нормално нашите енергийни потребности. Това ще бъде труден преговорен и логистичен процес. От друга страна, днешната енергийна криза ще даде силен тласък да се търсят нови източници на възобновяеми енергии, за което се кълнем от 10-15 години, но много бавно се придвижваме. Сега ще сме принудени да го направим по-бързо, за да излезем от тази ситуация.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни



