Следвайте ни

Д-р Валтер Файхтингер: Ако иска да бъде световна сила, ЕС трябва да има собствена армия

viber icon

 РАЗГОВАРЯ  БОЙЧО ДАМЯНОВ, ВИЕНА

О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA. Интервюто беше направено, преди да стане ясно, че САЩ смятат да се откажат от санкции срещу газопровода "Северен поток 2". 

 

ЕС трябва да излезе от зависимостта на САЩ и да играе самостоятелна роля в света 

Пандемията показа, че общите усилия на страните от Евросъюза са по-ефикасни 

За да не бъдем залети от бежанци, трябва да подобрим ситуацията по места, за да не бягат хората

 

- Минаха прословутите 100 дни от встъпването на новата американска администрация в длъжност. Какво ново във външната политика на САЩ? 

- За генерални изводи е още рано, но едно вече е ясно - тя отново се връща към определени линии, анализи и оценки отпреди периода на Тръмп. Което все пак е нещо, тъй като внася известна предвидимост в поведението на САЩ, а това е важно в международните отношения, особено за големите актьори като Китай и Русия. То намалява страховете, особено в областта на военната сигурност, и понижава действието на „дилемата за сигурност“, която гласи, че от другия се очаква най-лошото, и това води до надпревара във въоръжаването. 

- Байдън предложи на Путин среща на високо равнище, която е напът да се осъществи. 

- Това е положителна стъпка, непосредствените срещи и разговори са незаменими, те дават възможности да се уточняват подробности, да се установяват лични отношения. Надявам се да настъпи по-голяма яснота във външната и отбранителната политика в света.

- Каква ще е ползата за Европа?  

- Би била доста значителна, тъй като Европа е изцяло зависима от САЩ в рамките на НАТО и в редица други области. Желанието на САЩ е да трансформират тази зависимост в т.нар. партньорство, което ще рече повече разходи за отбраната. Това бе оповестено още от Обама, Тръмп го потвърди доста категорично и сега

ще бъде продължено и от Байдън, само че опаковано в по-учтиви думи.

САЩ вече не са в състояние да носят военните издръжки на Европа и настояват тя да си ги поеме и ЕС започва все по-отчетливо да го разбира.

Ако иска светът да я възприема като дееспособна сила, Европа ще трябва да инвестира повече в отбраната. 

- Този въпрос се дискутира от години, но не се ли забави ЕС с изграждането на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС)? 

- Съгласен съм, че отдавна се дискутира, но не съм съгласен, че се забавя. В рамките на ОВППС вече са постигнати много неща, но поради сложните процедури на съгласуване не се виждат така добре. Продължаваме

да водим дискусията дали европейските съединения да бъдат извън и отделно от НАТО.

Според мен Европа трябва да има свои войски и те да обслужват нейните интереси, а когато реши, може да участва с тях на партньорски начала в НАТО. И това е въпрос, по който сега се работи и е в сложен процес на съгласуване, за да се постигне съвместно военно планиране, независимо от Вашингтон и от НАТО. Днес САЩ се концентрират изцяло върху азиатския и западнотихоокеанския регион. Това означава, че са принудени да намалят своето военно присъствие в Европа, за да освободят сили за други места.

- По въпроса за създаване на собствени европейски сили обаче все още няма единно мнение в ЕС?

- Париж е запален привърженик на тази позиция, Германия засега не се е определила така еднозначно, но и там вече са наясно, че Бундесверът трябва да бъде по-добре оборудван и Германия да прояви заедно с Франция и с някои други по-големи европейски страни по-голяма инициатива и самостоятелност. Но това става само ако имаме и съответните отбранителни възможности, които да ни гарантират стратегическа автономност.

- Китай има амбицията да бъде световна сила. Как се отразява днешната  външна политика на Пекин върху европейската сигурност?  

- Гореща тема! В Европа се преплитат интересите на всички големи световни актьори. Въпро​сът е каква да бъде позицията на Европа. Както САЩ, така и Китай се опитва да я привлече и да <210> наложи своите норми и интереси. Официален Китай поставя Европа пред избора „САЩ или нас ​- ако искате да сте в лагера на победителите, елате при нас“. Но имаме и трета възможност ​- нито А нито Б, а собствена позиция, за която ни е необходима по​-голяма военна сила. Тогава ЕС ще може да играе самостоятелна роля в света и да решава кога да подкрепи САЩ, кога Китай, кога Русия и кога да остане неутрален. Три са базовите елементи, които трябва да притежава един геополитически актьор - икономическа, политическа и военна сила.

- Възможно ли е ЕС да се освободи от зависимостта на САЩ? Това би било съвсем ново и непознато за нас състояние.

- Да, това е голям завой, но не и чак толкова ново нещо. Французите от много години се опитват, но досега никой ни ги приемаше сериозно, а днес просто настъпи времето за това. Ако все още имаме възможност да се изправим, то тя трябва да се използва. Надеждата ми е, че от една страна, прозрението вече е настъпило, от друга страна, и събитията отвън, които подсилват тази необходимост.

- Какво е нужно на ЕС, за да се еманципира и заеме по-престижно място в световната политика?

​- Ние твърде дълго последните 60 години по време и след Студената война минавахме между капките. Възползвахме се от военния щит на САЩ, отдавайки им в замяна част от суверените си. Това ни позволи да съкращаваме разходите за отбрана и да увеличаваме разходите за социални нужди. Но това време свърши. Проблемът в ЕС е, че всичко при нас става по-бавно, защото

имаме 27 готвачи, които готвят манджата, а някои дори и плюят в казана.

На страните с едно централно правителство им е много по-лесно. Но в някои отношения това е и наше преимущество - много от нашите решения са по-добре премислени и с по-добри резултати. 

Но има и едно предизвикателство - ЕС може да се превърне във водеща световна сила, тъй като притежаваме най-съвременни технологии и ноу-хау, имаме голям научен потенциал и производствени мощности.  В тази област ЕС може да се обедини и специализира и това ще даде тласък за решаване на задачите и във външната и отбранителна политика.  

- Как повлияха пандемията и ограничителните мерки върху процесите в ЕС? 

- Пандемията показа колко важна е ролята на ЕС. Преди година отделните страни въведоха различни строги ограничителни мерки - затвориха границите, забраниха вноса на определени стоки и т.н. И стана ясно, че всичко това не помага, и започнаха да се замислят, че здравеопазването може да бъде успешно единствено в общоевропейски мащаб. Започна да нараства значението на по-централизираната европейска политика, особено при закупуването и разпределението на ваксините, също и при разработването на програмата за възстановяване, обезпечена с огромни финансови средства. Това са позитивни процеси, които задълбочават сближаването на страните от ЕС и създават предпоставки за нови импулси за по-нататъшен ръст и развитие.

- Ще се възобновят ли след преодоляването на пандемията и отварянето на границите отново бежанските потоци към Европа и как ще се отрази това на нейната сигурност?  

- За съжаление, не очаквам някакви сериозни подобрения в сравнение с преди година-две, защото условията са същите. Във всички райони, от които се отправят емигрантските потоци, продължават да горят огнища на напрежение, на нестабилност, на заплахи. Бушуват въоръжени конфликти и войни. Не са се променили и икономическите причини, в т.ч. и влошаването на климата, особено в района, южно от Сахара.

- Не трябва ли да предприемем нещо? 

- Първо и най-важно, трябва да бъдат осъществени мерки на място, това означава да се подобрят условията на живот, за да отпаднат причините, заради които бежанците напускат своите родни места. Второ, да усъвършенстваме механизмите за контрол, за да управляваме този процес в интерес на страните от ЕС, което означава да даваме убежище, но в ограничени размери, така че да не бъдем наводнени. 

Трябва да подобрим сътрудничеството не само в рамките на ЕС, но и със страни като Турция, Либия. Ние знаем от кои страни идват най-много емигранти - това са Афганистан, Сирия, от която напоследък потокът сериозно намалява, Либия, като транзитна страна за бежанците от района, южно от Сахара. С повечето от тези страни вече имаме съглашения за сътрудничество. Смисълът им е да се подобрява ситуацията по места и хората да не са принудени да бягат. Това е главната, приоритетната, най-важната мярка за намаляване на емиграцията. 

Трябва да се научим да реагираме преди събитията, а не да се мъчим да оправяме последиците. 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?