Д-р Самюел Шуберт: Върви се към нов световен ред, а това винаги е с цената на война

Бойчо Дамянов, Виена

Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и е водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ. Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. 

- Прогнозите на Световната банка за тази и следващите години са доста песимистични. Доколко е вероятно те да се сбъднат?

- Не очаквам Европа да колабира през 2023 г., но за съжаление, днес има много непредсказуеми обстоятелства, които могат да завъртят икономиката нагоре или да я дръпнат надолу. На европейския енергиен пазар настъпи някакво равновесие, но остава вероятността да бъдат въведени ограничения за дизелово гориво. Това би имало отрицателни последици през пролетта, когато започва селскостопанската дейност. За страни като Индия и Китай бойкотът на руския дизел в ЕС е добре дошъл, те внасят по-големи количества на по-ниски цени. 

- Защо за руската икономика последиците от европейските санкции не се оказаха толкова ужасяващи? 

- Руската икономика не се срути, не изпадна в бедствено положение. 

Русия продължава да бъде мощна индустриална сила 

Първо, тя е ресурсно напълно обезпечена, второ, тя продължи да развива активни търговски отношения с всички страни, които са заинтересовани от отслабване на доминиращата позиция на САЩ и на колективния Запад. Индия например благодарение на Русия нараства особено силно своята икономическа мощ. И Западът с нищо не е в състояние да я обуздае, още повече че мобилизиращ мотив са и дълбоките рани от колониалното й минало. 

- Доколко западният модел продължава да е привлекателен за страните от Азия и Африка? 

- Връхната точка на своето доминиране САЩ достигнаха някъде в средата на деветдесетте години. Днес те са значително по-слаби и като военна сила, и като привлекателност. Международната система е винаги динамична, властта и надмощието доста бързо се променят. Русия беше почти изчезнала от картата на света, днес тя отново върви нагоре. Същото правят Индия и Китай. Растежът на едни страни неминуемо означава относителен спад на други. Държави, които биха искали да следват западните принципи, навярно и в бъдеще ще се ориентират към тях. Но има такива, които не желаят западния модел и канят Русия да им помогне да се освободят от бившите си колониални господари. Те предпочитат автократичното управление. Западът се заблуждава кардинално, като мисли, че демокрацията може да хване корен навсякъде и че може да бъде универсален модел, още повече наложен отвън.

- Какво бихме могли да очакваме от Германия през следващите години? 

- Тя все още е най-силната икономика в ЕС. Това засега изключва идването на власт на популистки и крайно десни партии. Но Германия минава през фазата на най-сериозна трансформация и се стреми към все по-голяма и активна роля в НАТО. Виждаме го в решението й да изнася оръжие в Украйна. Взривяването на "Северен поток" е огромна крачка напред в откъсването й от Русия. От друга страна, нямам съмнения, че ако се променят нещата, всичко това би могло много бързо да се върне назад. 

- Изпращането на оръжие в Украйна не е ли проблем за Запада? 

- Разликата е, че 

Западът губи само материални ресурси, но не дава човешки жертви.

Човешките жертви ги дават украинците. А Русия унищожава и материални ресурси, и дава човешки жертви. Тя бавно и систематично се обезкървява и Западът се надява това да създаде вътрешни конфликти и разпадане на Русия.

- Все пак рано или късно военните действия в Украйна ще трябва да бъдат прекратени. Какви са възможните сценарии за примирие? 

- За определени групировки по-важна е богатата природна и силно развитата индустриална база в Донбас. За НАТО най-важно е постигането на контрол над стратегически важния Крим. Всички тези противоречия правят постигането на примирие твърде сложно. НАТО и ЕС са убедени, най-вече заради собствените си интереси, че Русия трябва непременно да бъде сломена и победена. Но пък историческата практика показва, че ако Русия бъде силно ударена, тя отново се изправя на крака и тогава за неприятеля става още по-зле.

- По-рано САЩ твърдяха, че техният враг №1 е Китай. Днес това продължава ли да е така? 

- Разбира се, повече от всякога! Може би враг е не съвсем точното понятие - бих казал съперник или конкурент. Същото важи и за Русия. По-рано, до Втората световна война, светът беше многополярен. След 1945 той стана двуполярен - САЩ и СССР. След 1991 г., когато се разпадна СССР, стана еднополярен и остана само западният модел, поддържан от САЩ. Не казвам, че е по-добрият, той просто се задържа по-дълго. Обявиха го за вечен, чухме как демокрацията и индивидуалните човешки права са победили, че всички други култури и общества са лоши, накрая дори обявиха края на историята. 

Настъпи време на нетърпима и невероятна арогантност, 

начело с Клинтън и компания. Но днес съществуващият световен ред вече не отговаря на новите реалности. Страни като Индия искат да станат членки на Съвета за сигурност на ООН. Русия, Китай и Индия отхвърлят установените през последните 30 години от Запада правила и той се чувства несигурен, заплашен. Ако Русия или Китай покажат, че техният модел е по-силен, може би другите ще възприемат руските или китайските норми. За съжаление, всяка смяна на порядъка в света през последните 800 години е била свързана с тежки сблъсъци и опустошителни войни.

- Следващата година в САЩ по това време предстоят президентски избори. Какво да очакваме? 

- Едва ли нещо съществено ще се промени във външната политика. Видяхме, че дори при такава неординарна личност като Доналд Тръмп нищо особено не се случи. Единствено ново беше по-острата и по-твърда позиция спрямо Китай, с което приключи ерата на „отварянето“, започната от Никсън през 1972 г.

- По всичко личи, че световната доминация на САЩ ще бъде съществено намалена. Каква очаквате да бъде тяхната реакция?

- Това би означавало край на световната търговия и глобализацията по сегашните търговски и валутни правила на САЩ и Запада, което ще предизвика драматични икономически последици върху начина на живот на милиарди хора. Дълги години Западът вярваше, че и Китай, и Русия са щастливи да играят по неговите правила. Западът използваше тези правила, за да увековечи своите ценности - многопартийна демокрация, либерални морални идеали, което сериозно вбеси Русия и Китай. Просто трябва да снижим летвата на нашите изисквания към останалите страни. В бъдещия многополярен свят всеки трябва да приеме правната система на другия.

- А ако САЩ откажат?

- Да, това е въпросът на въпросите. По принцип вярвам, че капитализмът може да издържи доста силни натоварвания. Това, което ни показаха Китай и Русия, е, че за да си капиталистически, не е нужно да си либерално-демократичен. Това е заплахата, когато неотворени общества се развиват добре капиталистически. За съжаление, Западът позволи на Китай да се издигне.

- Бих казал, не позволи, а сам го финансира и индустриализира, за да печели от по-ниската себестойност на китайската работна сила? 

- Да, абсолютно сте прав! Насила го тикаше нагоре. Така постъпи и с Русия, обезпечавайки я с чуждестранни инвестиции. Алчността на Запада вкара Китай и Русия в западната икономическа и финансова система, без да си дава сметка за останалата част от тяхната културна система. И това създаде деформации, освободиха се експлозивни сили и напрежения. 

И приключенията на Русия в Украйна са комбинация от всичко това

По-рано в САЩ битуваше мнението, че поставянето  на Китай и Русия под влиянията на световния капиталистически пазар ще инфилтрира техните общества, хората ще възприемат неолибералните ценности и ще променят своята система. Но не се получи. Западът трябва да се научи да възприема Русия като равностоен партньор, а да не гледа на нея отвисоко и да се опитва да я превъзпитава.

Да речем, че сте израснали на Запад, и всички филми, които гледате, са холивудски. Руснаците са най-опасните мафиоти, убиват наляво и надясно невинни хора. Ако това е вашият образ за Русия, вие влизате в един омагьосан кръг, който означава, че те, руснаците, са фундаментално различни от нас, те са лоши и трябва да бъдат подчинени и унищожени от нас. Не мисля, че излизането от този омагьосан кръг ще бъде лесно, защото ние продължаваме да твърдим, че идеалите на неолибералния капитализъм са универсални, и тези, които не ги възприемат, са няколко равнища под нас. Дори в нашето си западно общество неолиберализмът вече не приема консервативните аспекти, счита ги за ретроградни. Градският неолиберал счита хората от селото за непълноценни. Докато съществува това високомерие, светът постоянно ще се намира в опасност.