Следвайте ни

Световен ефект: COVID-19 промени градовете

Сградите, в които се струпват хиляди хора, остават в миналото

viber icon

Търсейки начин да реагират конструктивно на пандемията COVID-19, много архитекти се обърнаха към това, което умеят най-добре - дизайн и иновации. Новите ограничения, поставени върху обществото, се превърнаха в катализатор за преосмисляне на голяма част от това, което приемаме за даденост в изградената среда. Въпреки че не можем да кажем как точно ще изглежда бъдещето, можем да проучим настоящите тенденции и концепции, които изиграха огромна роля по време на пандемията. Те вероятно ще имат дълготрайно въздействие върху начина, по който се проектират градовете - за тях разказва сайтът за архитектура architizer.com.

Отлив от големите офиси

В световен мащаб хората работят от дома си поради мерките около COVID-19. В централните бизнес квартали големи офис сгради и небостъргачи стоят пусти. Сега, когато работата се извършва предимно дистанционно, вече се преоценява необходимостта от просторни и скъпи офис пространства.

Ето какво заяви изпълнителният директор на Barclays, Джес Стейли пред BBC: „Ще има дългосрочна корекция в нашата стратегия за местоположение. Идеята за поставяне на 7000 души в сградата може да е минало“. Дистанционната работа определено би намалила разходите - така че на хоризонта се задава преосмисляне на офис пространството.

Ролята на автомобила намалява  

Тъй като хората са затворени в домовете си, автомобилът се употребява все по-малко. Улиците са пусти и емисиите на парникови газове са спаднали значително. Ето защо някои градове временно са превърнали своите празни улици в зони за пешеходно движение и колоездене. Според BBC Future, Милано в Италия обяви, че ще преобразува 21,7 мили от улиците си в зони за колоездачите.

Въпреки че тази глобална криза е в ущърб на поминъка на милиони, влиянието на пандемията върху околната среда е положително. Според BBC Future въглеродните емисии от изгарянето на изкопаеми горива се насочват към рекорден 5,5-5,7% годишен спад. Дали тази глобална пандемия е катализаторът за една по-чиста околна среда, остава да видим. Но ситуацията в момента дава изглед за една по-благоприятна за пешеходците среда. Факт!

Нови форми на публичното пространство

Начинът, по който са проектирани обществените пространства, може да се промени в постпандемичния свят, заедно с това как те дават приоритет в градските райони. Тъй като пандемията е превърнала хората в пешеходци на пълен работен ден, обществените пространства са били един от малкото източници на свободно време извън дома. Сам Лубел от Лос Анджелис Таймс твърди, че "в крайна сметка ще отделим повече ресурси, които да ни помогнат да се съберем и да укрепим нашите изпочупени обществени връзки, било то чрез паркове, площади, алеи, читалища или улици, прехвърлени на пешеходци".

Важно е също да помислите как тези пространства могат да бъдат запазени в моменти като пандемията COVID-19. Архитектурната фирма Studio Precht представи идеята си за парк, ориентиран да поддържа социално дистанциране, като същевременно позволява на хората да бъдат на открито. В бъдещи извънредни ситуации паркове като този ще продължат да предлагат места за убежище и спокойствие в градските райони.

Ресторантите на сепарета 

Тъй като ограниченията едно по едно отпадат, ресторантите отново отворят врати. Те предлагат кратък преглед на това как може да се яде след карантината. Някои от тях имат вече задължителните проверки на температурата на входа, а повечето спазват правилата за социално дистанциране. Местата за сядане са ограничени и раздалечени, за да се спази безопасното разстояние един от друг.

Има ограничения за броя хора, които могат да седят заедно на една маса и все още се изискват маски, освен когато се храним. Използването на пластмасови предпазители за разделяне на маси и кабини е често срещано. В един ресторант в Шанхай има машина за дезинфекция на цялото тяло, която дезинфекцира клиентите, преди да влязат. В Пекин пък има дори ресторант, който използва робот, за да доставя храна. Остава да видим колко от тези варианти на дизайна ще останат след края на пандемията.

Модулните конструкции сменят масивното строителство

Пандемията COVID-19 подчерта необходимостта от бързо проектиране и изграждане в извънредни ситуации. Тъй като здравната индустрия продължава да действа, търсенето на болници, карантинни центрове, места за тестване и временни квартири никога не е било толкова високо. А с тях се разви и модулното строителство - процесът, при който сградите се сглобяват чрез сглобяеми модули - става все по-често срещан.

Тази строителна техника е бърза, гъвкава и не толкова разточителна колкото е традиционната сграда. Както се вижда в Ухан, епицентъра на пандемията, градът използва модулна конструкция за две болници: заведението Хуошеншан с 1000 легла и болницата Лайшеншан, построена за около две седмици. Бързият и гъвкав характер на модулната конструкция може да има широко приложение извън медицинската индустрия.

Сградите в старите градове с нов живот

Друг дизайнерски подход, който беше популярен по време на пандемията, е адаптивното повторно използване на съществуващи структури за обслужване за нови цели. Адаптивната повторна употреба е ефективен и устойчив подход за създаване на нови пространства, особено за застаряващи градове. Наред с модулната конструкция, той се оказа много ефективен при създаването на аварийни съоръжения.

Нюйоркският център Javits е преобразуван в болница с 2900 легла, докато конгресният център в Ню Орлиънс и Чикаго McCormick Place са превърнати в 3000 легла. Редица спортни съоръжения също станаха медицински центрове.

Гъвкав дизайн 

Въпреки че не е нова концепция, значението на адаптивността става все по-очевидно по време на тази пандемия. От създаването на аварийни съоръжения за смяна до реорганизацията на дома, който е по-подходящ за отдалечена работа, гъвкавият дизайн се оказа от съществено значение. Австралийската архитектурна фирма Woods Bagot вече гледа към бъдещето със своята AD-APT система. Тя включва поредица от регулируеми стени и екрани, които ще бъдат използвани за сегментиране на апартамент с отворен план в различни специални помещения. Същият подход би могъл да бъде направен и в офис сгради.

Според производител: „Плановете на етажите ще изглеждат различно, те ще бъдат по-гъвкави и разпределението на пространството ще бъде коригирано. Компаниите ще търсят възможност бързо да променят и мащабират работните си места в случай, че подобно нещо трябва да се повтори в бъдеще“.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?