Чехия надви ЕС, по-бедните плащат по-малко за намаляване на вредните газове

Лидерите на Европейския съюз се съгласиха да предложат отстъпка на Чехия по ключова част от Лисабонския договор, за да бъде премахнато едно от последните препятствия пред влизането в сила на документа, съобщиха световните медии. Преговорите относно точния текст на отстъпката бяха приключени миналата нощ, предизвиквайки спонтанна радост и ръкопляскания на държавните и правителствените ръководители на ЕС.

Евроскептичният чешки президент Вацлав Клаус настояваше за отстъпка от частта за фундаменталните права като условие той да подпише договора.

Чешкият президент настоява за изключването на Чехия от Европейската харта за фундаменталните права поради опасения, че германски граждани може да предявят претенции към имоти на територията на днешна Чехия, които са им били отнети след Втората световна война по силата на декретите Бенеш.

Клаус бе категоричен, че Чехия трябва да се присъедини към съществуващата отстъпка за Великобритания и Полша. Австрия, Германия и Унгария, които имат граждани, изгонени от Чехословакия, първоначално изразиха възражения, но след това бе постигнато споразумение.

Лидерите на страните - членки на ЕС, които са на двудневна среща в Брюксел, се съгласиха на споразумение, имащо за цел да спечели чешката подкрепа за Лисабонския договор, разчиствайки основната пречка пред ратификацията на документа.

Чешкият президент Вацлав Клаус е останал доволен от поправката, съобщи премиерът на страната Ян Фишер. Фишер коментира още, че страната му може да ратифицира Лисабонския договор до края на годината, ако текстът получи одобрението на конституционния съд на страната следващата седмица. Ако това стане, договорът може да влезе в сила до края на годината.

Пътят към ратифицирането е свободен, коментира и шведският премиер Фредрик Рейнфелт, чиято страна в момента държи ротационното председателство на ЕС.

Същевременно стана ясно, че надеждите на Тони Блеър да стане първият президент на Европа намаляха. Великобритания призна, че шансовете му за успех отслабват, след като дясноцентристките европейски лидери дадоха да се разбере, че постът трябва да заеме техен човек. Блеър получи подкрепата на британския премиер Гордън Браун, но не и на френския президент Никола Саркози и на германския канцлер Ангела Меркел, чието мнение за избора ще бъде решаващо.

За първи президент на ЕС да бъде избрана жена, призова междувременно председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, цитиран от АП. Според Бузек това е въпрос на равенство, на солидарност и на баланс.

Председателят на Европейския парламент изненада с това изявление, защото сред считаните за най-сериозни претенденти няма жена. Досега официални номинации за поста, който се създава с Лисабонския договор, са на бившия премиер на Великобритания - Тони Блеър и на министър-председателя на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

УСПЕХ

По-бедните държави в ЕС, сред които и България, извоюваха да плащат по-малко за намаляване на емисиите вредни газове в развиващите се страни. Това е важен резултат от завършилата в Брюксел среща на върха на ЕС. ЕК предлага Евросъюзът да плаща по 15 милиарда евро годишно в продължение на 7 години, но централно- и източноевропейски страни се противопоставиха на отредения им дял и сумата не беше одобрена.