Бедността в Джакарта прати хората на бунището

Депото Бантар Гебан е едно от най-големите в света, с големина над 200 футболни игрища

Джакарта е столицата на азиатската страна Индонезия, която се слави с прекомерно натоварения си трафик, голямата мръсотия и многото народ. Макар държавата да не е силно засегната от пандемията, бедността си е на лице. 

Най-бедните хора в Джакарта работят на бунището, което наподобява цяла планина от боклуци, достигаща височина от 15 етажна сграда. Депото Бантар Гебан е едно от най-големите в света, с големина над 200 футболни игрища, приемащо 7000 тона отпадъци на ден.

Колекторите на боклук използват закачен метален инструмент, наречен „ганко“, за да прехвърлят предмети над главата си в големи кошници от ратан, закачени на гърба им. Често отпадъците се сортират с голи ръце. Миризмата е нетърпима, но това е само една от опасностите на работното им място. Докато търсят изхвърлена дървесина, картон пластмаса и всичко, което може да се рециклира, работниците трябва да внимават и за булдозерите, разпределящи отпадъците на постоянно нарастващо плато. Свлачищата също са постоянни.

За разпределянето на целия дневен боклук са нужни 24 часа. В един типичен индонезийски ден, хиляди камиони с боклук се редят в основата на депото, за да изхвърлят товара си. След това багерите пренасят отпадъците до върха на бунището. 

Около планината от отпадъци са се появили много села. Индонезийските власти твърдят, че около 6000 души пребивават близо до депото, като изкарват прехраната си от боклука. Според местните жители броят е много повече – близо 20 000. 

Често срещана гледка е как малки деца, на не повече от 5 години, търсят годен за употреба боклук заедно с родителите си. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?