71

Бъдещето на Китай – мистерия, мъгла, мощ! Ще пробие ли демокрацията в Поднебесната империя?

"Западният човек, който твърди, че разбира Китай със сигурност не разбира Китай!" Тази стара мисъл, споделяна от автори, прекарали време в "Поднебесната империя", се обагря с нови нюанси на актуалност дни преди започващия на 16-и октомври 20-и Конгрес на Китайската комунистическа партия и дни след смъртта на странния слух, че в Пекин е извършен преврат, а президентът Си Дзинпин е поставен под домашен арест, пише dir.bg.

Световните анализатори очакват допълнителна консолидация на власт в ръцете на 69-годишния Си и неизбежно сгъстяване на облаците на геополитическия хоризонт.

Какво ще бъде мястото на огромната и все по-могъща тоталитарна държава в глобалния политически пъзел? Чака ли ни задълбочаваща се конфронтация между Пекин и Вашингтон по въпроса за Тайван, особено след остро критикуваното от властите в Китай скорошно посещение на третия човек в официалната политическа йерархия на САЩ Нанси Пелоси в тихоокеанския остров?

Докъде Пекин е склонен да подкрепя Кремъл

и действията на руския президент Путин в Украйна? До колко са решени в комунистическата държава да отстояват твърдо голямата визия за многополюсен свят, което означава стратегически фокус върху демонтирането на САЩ като глобален икономически, военен и културен хегемон? И дали тази заявка за многополюсен свят не крие в себе си желанието за нова еднополюсна система, но този път с център в Азия?

Има ли каквато и да е било перспектива за някаква форма на демократизация на китайското общество? Как могъщият партиен апарат на върха ще посрещне проблемите с демографската криза, свиването на популацията и структурната слабост на продължаващото настояване за нулев ковид, коствало толкова много икономически възможности, да не говорим за недоволство сред широки сегменти на обществото.

Тези и още множество въпроси за възможностите и проблемите пред гаргантюанската азиатска държава едновременно нямат отговор и имат много отговори. Като никой от тях сигурно не е верен. Повечето мъдри западни анализатори вече са се съгласили, че винаги трябва да се остави подобаващо пространство за силите на мъгливи мистерии и хоризонта на непознатото, когато се говори за "небесния дракон" и неговите движения. Китай си остава загадка.

Писателят и математик Джон Дарбишър, живял в Хонконг в края на културната революция на Мао в Китай, припомня ключов и особено интересен диалог между редактор на английски вестник и кореспондент в древната държава, случил се още през 20-те години на миналия век. Редакторът поръчал на репортера: "Искам простите факти за Китай!". А репортерът отвърнал:

"В Китай нищо не е просто. И няма факти!"

Век по-късно и след своеобразното отваряне на Китай към света - или може би отварянето на света към Китай - "простите факти" са като совите в "Туин Пийкс". Не са това, което изглеждат.

Преди повече от десет години Ричард Макгрегър написа книгата "Партията", в която описва как през 2005-а престижна хонконгска фирма съобщила, че частният сектор вече е моторът на икономическия растеж, и отговаря за над 70% от брутния вътрешен продукт в Китай. Седмица по-късно друга престижна фирма докладвала, че частният сектор изработва не повече от 30% от брутния вътрешен продукт в страната.

Джон Дарбишър пита с намигване към онзи диалог отпреди век:  "Кое от двете е било вярно? Няма факти и нищо не е просто!"


"Китай е голям като пространство и популация, но още повече като време. Единствената световна сила и голяма нация с непрекъсната цивилизационна история от Бронзовата епоха насам. Над три хиляди години един език, едни обичаи и една култура, едни основни религиозни и философски концепции. Помня родители от работническата класа на Китай, които пращат децата си по леглата с фолклорни фрази, препращащи към събития и фигури от XI век преди новата ера. Връзката и близостта на днешните китайци с времената - а и идеите - на Конфуций, например, е нещо, което западните общества не могат да си представят. В Китай има статичност, която е трудна за разбиране отвън", пише още Дарбишър.

Самата идея за време е различна в китайски условия. 
В този смисъл, кога те планират евентуалната си глобална хегемония? Утре? След век? Никога? Кога може Тайван да очаква "военна операция"? И да я очаква ли въобще? Трудно се прави геополитически разрез на плановете на такава древна и различна цивилизация.

И все пак повечето анализатори очакват Си да запази ключовите си постове в Комунистическата партия, Централния военен съвет, и по-скоро символичната титла Президент на Китай. Истинската власт е в ролята му на генерален секретар.

 "Който управлява партията, управлява и Китай"


Дзинпин е водещата политическа фигура в Пекин вече десет години. Все повече хора подозират, че той планира да управлява до живот. Партията има близо 100 милиона членове и е организирана като пирамида. Близо до върха е политбюрото от 25 човека, сред които военни офицери, регионални лидери и важни апаратчици. От тази група се излъчва още по-важно политбюро със седем члена. Те вземат най-значимите решения. А на върха на цялата структура е генералният секретар - Си Дзинпин.

На 16 октомври всички погледи ще са насочени към него. Самият факт, че лишен от всякаква солидна основа слух за неговото премахване успя да завладее социалните мрежи преди броени дни, доказва, че страшно много хора на Запад нямат никаква идея какво се случва в ядрото на комунистическата партия и как точно оперира тази машина, съчетала древни и модерни елементи от грандиозната китайска история плюс черпене от западния опит. Идващият 20-и конгрес едва ли ще даде ясни и лесни отговори за бъдещето на Китай. А то вече е неразривно свързано с бъдещето на нашата цивилизация. И на света. Но никой не е обещавал, че ще е ясно и лесно.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Хазар

Хазар

08.10.2022 | 17:54

Ако ще е демокрация като в България, язък за Китай!

Отговори
1 1
Шорошоядко

Шорошоядко

08.10.2022 | 16:13

то ако питаше едно време дъртите седесари Китай, като комунистически отдавна да е фалирал, а не най-идустриалната държава!

Отговори
1 1

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?