Следвайте ни

Австрийски експерт: Кой държи ключа за Нагорни Карабах и какво ще се случи в Беларус

viber icon

Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността. В продължение на десет години (1990 – 2000) е военен министър на Австрия. В момента е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES), почетен президент на Политическата академия на Австрийската народна партия.

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена

- Г-н Фаслабенд, как бихте оценили ситуацията в Беларус, където протестите срещу президента Лукашенко не спират? 

-Ситуацията е сложна и противоречива, сблъскват се множество противоположни обстоятелства. През март се състояха преговори между Путин и Лукашенко за по-нататъшно задълбочаване на съюза между Русия и Белорус, но те бяха безрезултатни. За руския президент това щеше да бъде допълнителен плюс. Но Лукашенко се противопостави. Бях убеден, че това ще има последици за него, особено след референдума в Русия, от който Путин излезе с укрепнали позиции, при това точно преди президентските избори в Белорус. Не бива да подценяваме не само широките икономически връзки, но и силното медийно влияние на Русия върху белоруското население.

Ясно беше, че се набелязва изменение в съотношението на силите във властта. Лукашенко очакваше това и реагира, като отстрани всички популярни опозиционни ръководители, в това число и тези, които се ползваха с подкрепата на Русия. Но беше късно, процесът беше твърде напреднал и вече имаше изграден широк опозиционен фронт срещу него, в който влизаха и сили, които не бяха близки на Москва.

-  Какво е положението на Лукашенко днес?
- От една страна, е притиснат и е принуден да внася промени в конституцията и да се договаря с Путин, за да получи неговата поддръжка. От друга страна, опозиционното движение придоби твърде силна и независима собствена динамика извън влиянието на Москва. 

Затова е трудно да се предскаже точно какъв ще бъде краят на всичко това

Със сигурност може да се каже, че в създалата се днес ситуация Лукашенко е губещият. Опозицията засега се справя умно, тя фиксира своите искания единствено срещу фигурата на Лукашенко, а не срещу сътрудничеството с Русия или за сближаване с ЕС или каквото и да било друго.

- Какво би могло да бъде решението на кризата в Беларус?
- Навярно ще има един преходен период, в който ще се създадат предпоставки за формирането на временно правителство с поддръжката и във взаимодействие с Русия. То може да включва както близка на Москва опозиция, така и представители на новия сегмент, който се появи неотдавна. 

- Как гледат на всичко това Германия, Франция, Брюксел?
- Засега по-активни са съседните страни – Полша, Литва. И това е разбираемо, те непосредствено граничат. Но за Москва е важно какво мислят в Берлин и Париж, а не във Варшава и Вилнюс, разбира се, и в Брюксел.

-Прибалтийските страни са лека категория, но Полша сега и много активна, както и преди това в Украйна? 
-Това е характерно за поляците, те имат разни претенции на основата на разни исторически граници и спомени. Бих искал специално обаче да подчертая, че влиянието на Полша върху общоевропейската външна политика, в това число и по отношение на Русия, е твърде ограничено.

- Вие не смятате, че Германия или Брюксел по някакъв начин са делегирали на Полша или на която и да била друга източноевропейска страна определени външнополитически поръчения или задачи?

-Това е изключено. Може нещо от хуманитарен характер или подобно, но не и по същество. В случая с Белорус Полша има очаквания и претенции на историческа основа, за разлика от останалите страни от ЕС.

Германия и Франция са заинтересовани управлението на Лукашенко да се смени с по-демократичен тип и по-предсказуема система на държавно ръководство. Мисля, че това съвпада и с желанието на Москва.

Берлин и Париж много ясно разбират колко силно Минск икономически е обвързан с Русия, но не само – също и в обществен, в културно-исторически и в много други аспекти. Те не искат Москва да помисли, че Западът се стреми да изтръгне Белорус от нейните традиционни връзки и среда и да я обвърже с ЕС. Това със сигурност не е тяхното намерение. Точно обратното, на тях им е неизгодно и те не искат да разрушат съществуващата днес цялостна политическа констелация в Европа.

- Вие говорите за Европа, а как гледат на всичко това САЩ?
- В САЩ съотношението на силите вече не е предишното. Не споря, че там има тази или онази инициатива в подобен план, но това вече няма решаващо значение. Такива отделни опити или напъни няма да повлияят фундаментално на събитията в Белорус.

- Да погледнем и към друга гореща международна точка - Нагорни Карабах. Как оценявате събитията там?
- Този конфликт трябва да се разглежда на три нива. Първо – местно, което се прояви с военния сблъсък между Азербайджан и Армения. Второ – регионално и трето – глобално.

Трудно е да се определи точната причина защо именно сега избухна този замразен вече 30 години конфликт. Дали заради влошилата се икономическа ситуация в Азербайджан и възможното понижаване на авторитета на президента Алиев, дали заради това, че през последните години силно се измени съотношението на военните сили, около три пъти в полза на Баку. В крайна сметка задържането на сблъсъка стана невъзможно. 

- Какво се крие на второто регионално ниво на този конфликт?

- Там се сблъскаха интересите на четири регионални сили – Русия, Иран, Турция, ще добавя и Израел. 

За Москва най-важното е да утвърждава своето влияние в този важен за нея район. И тя засега добре се справя с тази задача – от една страна, има военна база в Армения, а сега вече и в Нагорни Карабах, от друга страна – оръжейни доставки за Азербайджан. Едновременно и с двете страни е в тясно икономическо сътрудничество в рамката на ЕврАзЭс. И двете са далеч от прозападната ориентация на Грузия. Като заключение мога да кажа, че този конфликт засили господстващото положение на Русия в района.

Към същото се стреми и Турция – да засили своето доминиране, участвайки на страната на Азербайджан, и да постави под съмнение ролята на Русия. 

- Турция отдавна се старае да засилва влиянието си в района на Кавказ и Средна Азия, доколко успява да го постигне?

- Тя се запъти натам още преди тридесет години, с разпада на СССР, но възможностите ѝ са ограничени.

- А каква е ролята на Иран?
- Той има обща граница и с Армения, и с Азербайджан. И е един от малкото добронамерени съседи на Ереван. За него стокообменът с Армения е изключително важен, като се има предвид режимът на санкции, наложен му от Запада. 

-Откъде накъде и Израел се появи в пъзела?

- Той днес се появи по-осезателно на сцената, но винаги се е стремял да проникне в Азербайджан, за да прокарва своята антииранска политика. С нарастването на азербайджанската военна сила намаляват възможностите и влиянието на Техеран. Израел работи за дистанциране на Азербайджан от Иран и на Турция от Русия, при това оставяйки Турция да вади кестените от огъня.

- Какво е глобалното измерение на войната за Нагорни Карабах?

- Там се търкат интересите на САЩ, Русия, Китай иЕвропейския съюз. Москва се стреми да съхрани своята доминираща роля в района, това е ясно. Освен всичко друго, за нея е важно изграждането на коридора Север – Юг, който да осигури свободно придвижване през Азербайджан и Армения за Иран.

Китай е силно заинтересуван да създаде разклонение на коридора Изток – Запад, което да не минава през Русия, и да е независим от нейните транспортни и транзитни услуги. Това за ЕС също би било от полза – да получи пряк път до Средна Азия. Въпреки че за Европа това не е чак толкова съществено, тя, колкото и странно да изглежда, няма стратегически планове по този въпрос. САЩ, в зависимост от ситуацията, ту са за, ту са против. Най-важното за американците е да развалят сделката с руските СС-400 за Турция. Затова САЩ гледат положително на турската дружба с Баку и биха се радвали на възможно изостряне на руско-турските отношения. 

- Как се променя ролята на Турция като глобален играч?

- В три района на света тя е в опозиция с Русия – Северен Ирак, Сирия и Либия. В Триполи тя успя да победи поддържаната от Русия армия на Хафтар благодарение на преимуществото в дронове. То се превърна в ключов фактор и в карабахската операция, особено в планинските местности. 

В същото време Русия е ангажирана в няколко конфликта – Сирия, Либия, Украйна. Сега и Белорус ѝ виси на шията. Това позволи на Турция да демонстрира по-голямо самочувствие в карабахския конфликт.

- Как оценявате поведението на Русия в този конфликт?

- Много умело,което трябваше да се и очаква. Русия успя да задържи и Азербайджан, и Армения на една линия и да влезе в ролята на арбитър. Тя няма намерение да променя подхода си спрямо двете враждуващи страни. 

- Армения обаче изглежда в много по-слаба позиция от Азербайджан?

- Това не е най-същественото. То дори засилва функцията на Русия като нейна защитна сила. Пашинян се опита да заиграе, използвайки съглашението за сътрудничество между Армения и Европейския съюз. Но нито една страна от ЕС не изрази готовност и няма намерение да помогне или защити Армения. И сега на арменците им стана ясно на кого могат да разчитат. Те получиха хубав урок от Запада, че никой оттам няма да им помогне. 

Впрочем същото важи и за Азербайджан. Него сега го очаква подобен урок. Да,  сега разчита на Турция, но докога тя ще има сили и интерес да го поддържа? Ердоган може да ги захвърли във всеки момент. А ЕС и САЩ няма да заемат страната на Баку. 

Какъв е изводът: ако искате да живеете в безопасност, не ви остава нищо друго, освен да се надявате на Русия да възстанови и обезпечи мира и стабилността в района.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?