Аржентина отблизо: Футбол, танго и вино, Свети Марадона и Меси

Оля Ал-Ахмед

Цял свят видя как световната титла на Меси и компания от Мондиала в Катар хвърлиха милиони аржентинци в транс. Имах щастието да посетя тази прекрасна страна преди няколко години. Но и тогава държавата на Евита Перон, Марадона и папа Франциск живееше в бурния ритъм на футбола и тангото. Наситих се на хубаво вино, вкусна храна, дивях се на цветните квартали и усетих, че в Аржентина хората са щастливи.

Градът на добрите ветрове. Така звучи в превод от испански името на аржентинската столица Буенос Айрес, в която живеят близо три милиона души. И наистина, бризът там е благ и нежен, галещ в магичен ритъм. Всъщност пълното име на града на испански е Ciudad de la Santisima Trinidad y Puerto de Nuestra Senora de Santa Maria de los Buenos Aires, което ще рече град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария на Буенос Айрес. Очарователно и романтично! Какъвто е и самият град, в който се влюбих.

Пристигнах в Буенос Айрес след почти 17-часов полет с едно прекачване. Таксито ме караше към хотела, а шофьорът не млъкваше през целият път - нещо много типично за латиноамериканците. Хотел Urban беше уютен и приветлив, персоналът - много учтив. Без да губя време тръгнах на проучвателна обиколка. Буенос Айрес винаги ми е бил интересен със своята култура, история и архитектура. В квартала Реколета, където отседнах, сградите бяха средно високи, с овални балкони с колони, украсени със статуи, с магазини под всяка кооперация. Тротоарите - с масивни дървета, предимно дъбове и палми, под чиято гъста сянка се приютяват стотици кафенета. Всеки от 50-те квартала в Буенос Айрес е абсолютно различен, и ако запомните архитектурата на своя, няма начин да се загубите. В "Палермо" например, блоковете са високи, с резки геометрични форми, предимно равнобедрени триъгълници, ярко оцветени в различни цветове. В "Сан Телмо" ще видите високи небостъргачи с огледални блестящи стъкла, овални, квадратни и във формата на полукръг. В центъра на столицата ще ви направи впечатление Молива - обелиск на свободата, който е важен исторически обект за аржентинците. Сега цял свят видя как цялото пространство беше превърнато в живо море от ликуващи фенове. 

Внушителната църква "Сан Игнасио", ботаническата и зоологическа градина, както и множеството квартали с тесни улички също са сред забележителностите на града. Изумих се от широките булеварди в Буенос Айрес - с няколко платна във всяка посока и с перфектна настилка. "Девети юли" е един от най- широките в света с общо 18 ленти - по 9 във всяка посока. Сред основните туристически забележителности е главният площад Plaza de Mayo, където се намира президентският дворец Casa Rosada. Важно място не само за правителството и президента, но и за стотици разглезени гълъби, които минувачи и туристи щедро хранят. Прекрасните фонтани и просторната градина на площада ви карат да се чувствате не като пред президентския дворец, а на място за отмора.

По обед всички минават на червено вино и танго

Многобройните кафенета по тротоарите денонощно са пълни с хора. Животът кипи в истинския смисъл на думата. Приятно е, когато виждаш сутрин дами на преклонна възраст с бели рокли или панталони, с къси прически, червило на устните, стилни обеци и гердани и малки чантички, а джентълмените - с костюми, фишута и вестник под мишница. Сядат в кафенетата и с изискан маниер пият сутрешното си кафе, учтиво поздравявайки се един друг и разговаряйки със съседите по маса. Мъжете детайлно обсъждат новините и говорят за футбол и политика, дамите коментират магазините, след което по двойки се уговарят кой концерт ще посетят през уикенда. А сервитьорите тичат напред и назад, носейки кафе след кафе с чаша вода и малък сладкиш. По обед всички минават на червено вино. Тогава улиците оживяват и се превръщат в дансинг. Във всяко кафене, в парковете, в градинките, пред паметниците, на пазарчетата зазвучава ритъмът на тангото! Музиканти свирят на живо или пускат мелодии от преносимите уредби. Млади и стари, бедни и богати, малки и големи, можещи и не можещи, гъвкави и сковани, чужденци и местни - всички танцуват! Във всяка агитка в парковете и кафенетата има по един професионалист, който ви повежда в правилната стъпка - само се отпуснете и ще се слеете с ритъма.
Невероятно преживяване!

"Да благодарим на Диос с радост и веселие"

Преживях го отново и отново, но този път в колоритния квартал Ла Вока, известен с цветните си къщурки от тенекия. Това е мястото, където повечето имигранти от Италия и Испания са се установявали след пристигането си в града. Изумителна красота - всяка тенекиена къщичка е боядисана в поне пет цвята, дори вратите и прозорците са в различни окраски. Убедена съм, че тук никой не страда от депресия или носталгия. Тази щура шарения ни пренася в един напълно различен свят, който може да се отъждестви само с една дума - щастие! Многонационалната тълпа идеално се вписва в шарения пейзаж с мажорно настроение. Художници са пръснали картините си по оградите, на сергии се продават тениски и шапки с лика на революционера Че Гевара, непознати танцуват танго на всеки ъгъл, възрастни жени в красиви шапки продават плетени на една кука дантели, малчугани пробутват лотарийни билети. И навсякъде звучи танго! Имах чувството, че съм на карнавал. Купонът по улиците на Ла Бока не спираше. Попитах един от сервитьорите в най-култовото кафене - Caminitо Havanna, дали не е някакъв празник. Хуан усмихнат ми каза, че "всеки ден от живота ни е празник, защото сме все още тук и затова трябва да благодарим на Диос /Господ/ с веселие, да му покажем, че сме щастливи за неговата щедрост". И така, от кафене на кафене в ритъма на тангото стигнах до родната къща на Диего Марадона и до звездния стадион на футболната легенда, която си отиде .

Изобщо не се учудих, когато ги видях боядисани в ярките багри на синьо и жълто. Многобройните туристи се бутаха за сувенири и тениски с -10, но дори и блъсканицата сякаш беше в ритъм. Ако тогава Марадона вече беше с ореола на светец, сега вече Меси се сочи като пророка на футболното божество.

Love story с жираф и щраус

Уморена от тълпата, реших да си отдъхна във втората по големина зоологическа градина в света. Изключителен ред и дисциплина царят още с влизането в нея. Абсолютно е забранено внасянето на храна отвън, а за да останат доволни и животните, и посетителите, на входа се продават специални разфасовки за различните видове животни и птици. Семействата прекарват в огромния зоопарк по цял ден. Тук има десетки кафенета и ресторанти и полянки, на които посетителите могат да си направят пикник сред животните. Видри, зайци, лами, пернати, както и големи, но безобидни игуани, се разхождат на свобода сред хората. Децата им се радват, галят ги и усещат радостта от докосването до природата. Условията, в които се гледат животните в зоопарка на Буенос Айрес, са като в истински резерват - просторни, огромни помещения, поляни, на които дори не се виждат оградите, големи водни пространства, езера и островчета - петзвезден рай за обитателите. Най-респектиращи са гигантските костенурки на 150 години, които пред очите ми изядоха по няколко килограма моркови, ябълки и зелки.

В зоопарка разказват впечатляваща love story. Преди години докарали щраус, но мястото му още не било ремонтирано. Затова временно го сложили при жирафа, който разполагал с огромна площ. Щраусът и жирафът така се привързали един към друг, че когато гигантското пернато трябвало да отиде в новия си дом, жирафът се поболял и престанал да яде. Щраусът пък издавал неописуеми звуци, които нарушавали покоя на всички животни и те започвали да вият. Това продължило няколко седмици - жирафът в гладна стачка, а щраусът - с истерични крясъци. Гледачите се принудили отново да ги съберат. Така обстановката се укротила, а щраусът и жирафът заживели в прекрасен синхрон.

Роза за Евита Перон

От зоопарка взех такси и казах на шофьора да ме закара до хотел Urban. Веселякът ме погледна в огледалото и попита до кой от всичките, в града са три. Не знаех, че са верига. Зачудих се какво имаше пред хотела и се сетих, че е пред гробищата. "Така кажи - "чика", всички сме натам!" Хареса ми чувството му за хумор. Но е факт, че гробищата в Буенос Айрес са една от основните забележителности. Там училищата водят децата, посещават ги студенти и туристи, за да видят изумителните скулптори, които са истинско произведение на изкуството. Имате усещането, че сте в музей. Направих дълга обиколка по алеите в търсене на гроба на знаменитата Евита Перон, влязла в историята като "закрилницата на безризите". Намерих я, положих роза и докато вървях към изхода, забелязах, че вече се смрачава. Нямаше други хора, загубих се в лабиринта на алеите между паметниците на ангели, личности и униформени, заобиколена от безброй котки със светещи очи. В далечината отново се чуваха звуците на тангото, които ставаха все по-близки и силни. Следвайки ги се озовах на изхода до магазинчето за сувенири и свещи.

Изкуството на стека и рисуваните ботуши

Местните казват, че ако си дошъл до Аржентина, трябва да ядеш "карне де бифе" / телешки стек/, да пиеш червено вино и да танцуваш танго. Иначе пътуването е било безсмислено. Аржентинският телешки стек е уникален и единствен в света, твърдят познавачите на кулинарното изкуство. Телетата и биволите се отглеждат в луксозни ферми, където са подложени на много грижи и висок контрол. Месото се обработва прецизно по специална технология, има винаги свеж червен цвят. Приготвя се на бавен огън, в пещ или на дървени въглища. Стековете се предлагат добре изпечени или полусурови. Световно известното аржентинско червено вино "Малбек" задължително върви с крехкото и сочно месце. Цялата крайбрежна ивица на Буенос Айрес е застроена с ресторанти, които вечер се пълнят с посетители. Резервацията е задължителна, иначе сте обречени да чакате на дълга опашка. По трима сервитьори обслужат една маса. Предястията, разядките, хлебните пръчици, хлябът и водата се поднасят без да ги поръчвате. Те са задължителни и лекичко се вписват към сметката. Задоволете апетита си с един хубав телешки стек и бутилка червено вино. Наслаждавайте се на океанския бриз и на факта, че сте в града на "добрите ветрове".

Не може да не споменем и невероятните изделия от телешка кожа, които са запазена марка на страната. Аржентинците са майстори на рисуваните кожени якета и ботуши.

На брега на океана в един от кварталите на Буенос Айрес е разположен най-големият завод за ръчна обработка на телешка кожа. В него работят хиляди работници - от кроячи и шивачи до майстори-художници. В завода се произвеждат ръчно чанти, аксесоари, якета, манта, ботуши, боти и обувки. Уникалното е, че всички модели се шият на ръка, а кожата не просто се оцветява, а се рисува от художници с уникални орнаменти. Дори в един чифт двата ботуша не са еднакви, защото художникът просто си рисува върху кожата, а кроячът и шивачът завършат изделието. След кроенето шарките никога не могат да съвпаднат. Това прави продукта уникален в истинският смисъл на думата. Много от работниците в този завод са сирийци, имигрирали отдавна в Аржентина и утвърдили се в коженият бизнес. Освен бутикови изделия от телешка кожа, на пазара се предлагат и други, по-евтини сувенири - от малки портмоненца и калъфи за очила до кожени шноли за коса и карта на страната.

В последния ми ден от предстоя за малко не изпуснах самолета. Бяха сменили времето, а аз не знаех. Тръгвах си с тъга като при раздяла с любим човек. Тангото звучеше и по радиото в таксито, което се движеше с бясна скорост към летището. Тангото звучи и до днес в сърцето ми. Това е Аржентина - цветна и шумна, аристократична и стилна, напоена с червено вино, във вечният ритъм на танца на любовта.

И едно стихотворение за новия Господ на Аржентина

Гледах всички мачове от Мондиала, в който Лионел Меси стъпка по стъпка изведе "гаучосите" до световната титла, единствената липсваща в колекцията му. Това ме вдъхнови да посветя и стихотворение на новия Господ, пред който се кланят аржентинците.

На Лионел Меси

Колко радост на света донесе
Един младеж на име Меси!
Дали те гледа Марадона?
Вероятно се е молил на Мадонна...

Върна славата на Аржентина,
Чакаща година след година,
Накара света да се засмее,
И на испански да запее!

Амиго! Скъпи Лео Меси,
Дали късметът се намеси,
Или наистина си цар,
Доказал Божия си дар.

Не знам...

Но знам, че си чудесен!
Играта ти е като песен,
Танго танцуваш на терена,
А топката в нозете ти смирена,
Кърши се наляво и надясно,
Горещо става и опасно....
И ето, чува се ревът на милиони -
„Гоооол! Аржентина – шампиони!“

О, Диос! Каква картина
ще запомнят тримата ти сина!

Вълна от хора,
                без умора
Заля Буенос Айрес,
Преграхнали от радост викат:
„Viva Argentina! Viva Messi!

Щастието с което ни дари,
Трикратно да те озари!

Ще разказвам някой ден на мойте внуци,
когато чуят футболните звуци,
Колко радост на света донесе,
Едно момче на име Меси!

Оля Ал-Ахмед
21.12.22