Следвайте ни

Анализ: Източноевропейските газови пазари трябва да се интегрират

viber icon

Често срещана фраза при обсъждането на източноевропейските и турските пазари на газ е, че в региона липсва инфраструктура, която да помогне да се отучи от руския внос. 
Според анализ на д-р Аура Сабадус, старши енергиен журналист за Източна Европа, Турция и Украйна към Атлантическият съвет (Atlantic Council), добавянето на повече терминали за внос на втечнен природен газ, се създават нови преносни коридори и разширен капацитет за взаимно свързване.

В момента страните от Украйна на север до Балканите и Турция на юг са изправени пред съвсем различни предизвикателства, според анализа. 

Първото предизвикателство е свързано с постигане на нетни цели за нулеви емисии на въглероден двуокис. Това означава, че страни като Румъния, България, Гърция, Турция и Украйна, където между 30-40% от производството на електроенергия остава на базата на лигнитни въглища или въглища, ще трябва да преминат към по-малко замърсяващи горива. Най-вероятната алтернатива е природния газ. 

Сабадус цитира данни, че в България, Гърция и Румъния може да са необходими поне още 6,5 GW нови мощности, работещи на газ, за да се замени производството на въглища през следващите десет години. Това ще доведе до повишено търсене на природен газ. 

Второто предизвикателство е как да получите достъп до изобилието от разнообразен внос на газ в южните страни като България, Гърция и Турция и да ги изпратите на север, за да достигне в целия регион. 

На трето място е  предизвикателство, свързано със съхранението на големи обеми газ.
Румъния и Турция разширяват или изграждат нов капацитет, но България, Гърция, Молдова и Северна Македония имат малко или никакво място за съхранение, твърди Сабадус. Украйна има своите 30 млрд.куб. метра капацитет за съхранение. 

Страните в южната част и тези в северната част на източния фланг на Европа имат взаимни интереси. Точно както Украйна, Молдова и Румъния искат да използват нови източници на доставки, внесени от юг, България, Гърция и Турция ще се стремят да доставят и получат обеми от север. 

Това води до четвърто предизвикателство, което се отнася до гарантиране на двупосочен транзитен коридор, който не само ще улесни гъвкавите потоци, но също така ще позволи на страните да получат или запазят транзитни приходи. Сега повечето приходи са в ръцете на монополиста „Газпром“. Това пролича когато тай отклони износа от историческия Трансбалкански тръбопровод, който свързваше Украйна с Балканите и Турция, към нововъведения коридор на TurkStream на 1 януари 2020 г.

Украйна, Молдова и Румъния бяха сред най-големите губещи, като румънският оператор на преносна система, Transgaz, дори отчете 9% загуба на печалба на годишна база през първите девет месеца на 2020 г. поради този отклонен транзит.

За да се справят с четирите ключови предизвикателства, пред които са изправени, регионалните държави, включително Украйна, Молдова, Румъния, България, Гърция и Турция, ще трябва да работят в унисон, за да задоволят взаимните интереси и да не лъдат зависиме от Русия, се казва в анализа на Сабадус. 

За ЕС от огромна важност е интегрирането на пазарите, като се гарантира спазването на общоприетите правила от държавите. 

Изграждането на физическата инфраструктура е важна, за да позволи на природния газ да тече свободно и гъвкаво в региона. 

Въпреки че регионът се възползва от два нови маршрута за пренос, TurkStream 1 и 2, заедно с Южния газов коридор, нито един от тях не може да задоволи тези нужди от интеграция и независимост, твърдят специалистите.

Причините за това са две. Единият е фактът, че географски погледнато, те следват различна посока. Например Южният газов коридор свързва производственото съоръжение на Каспийско море в Азербайджан с Южна Европа през Турция. Алтернативно, това може да се дължи на факта, че Газпром ги контролира, какъвто е случаят с TurkStream.

Въпреки че газопровода TurkStream са проектирани да свързват Русия с Турция и Балканите през Черно море, Турция не притежава оперативни права за участъците, които принадлежат на Газпром. Това означава, че Турция изобщо не получава транзитни такси. Следователно TurkStream не обслужва турските интереси.

Единствената инфраструктура, която би могла да улесни интеграцията на пазара и да задоволи интересите на отделните държави, е Трансбалканският тръбопровод. Той е близо до повечето турски терминали за LNG. Той също така има достатъчно двупосочен капацитет, за да обслужва целия регион при транзитни такси, които биха могли да бъдат значително намалени, тъй като разходите му отдавна са амортизирани. Това може да помогне на Украйна, Молдова, Румъния и България да си върнат така необходимите транзитни приходи.

В заключение Трансбалканският тръбопровод може да се превърне в гръбнака на добре снабден интегриран енергопреносен регион. Всичко, което е необходимо, е отделните държави да се обединяват в усилията си, по сходни правила.

Михаел Гушев

Михаел Гушев

Кореспондент на "Марица" в Турция

Михаел Гушев е завършил ЕГ "Г. Кирков" в Пловдив с френски език и ПУ "П. Хилендарски" със специалност "Математика и информатика". Работил е във в. "Глас", а от 1995 г. работи във в. "Марица". От 2001 г. е кореспондент на вестника в Турция. Владее перфектно френски, английски, турски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?