Алкатрас от затвор-крепост до огромна колония за чайки

За 29-годишното функциониране са известни 14 опита за бягство, в които 34 затворници рискуват живота си, за да избягат от Скалата

На 21 март 1963 г. последните 27 затворници завинаги напускат легендарния остров Алкатрас (Alcatrazz). Указът за закриването му е подписан от Генералния прокурор на САЩ Робърт Кенеди, брат на президента Джон Кенеди. Според официалната версия това е направено поради много големите разходи за издръжка на затворниците на острова. 

Остров Алкатрас, наричан на жаргон Скалата (The Rock), е разположен в непосредствена близост до Сан Франциско, на 2,5 км от брега, по средата на Санфранциския залив в щата Калифорния. Историята на това печално знаменито място започва през 19. век. 

През 1861 г., със започване на Гражданската война в САЩ, на острова са изпратени на заточение първите пленници. През 1898 г. Испано-американската война увеличава затворниците на 450 души. През 1906 г., след катастрофалното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни затворници са преместени в затвора на острова. До 1912 г. на централния хребет на острова е изградено огромна триетажна сграда, но след 10-15 г. тя става тясна. 

От 1907 г. Алкатрас е първият военен затвор в САЩ. Затворниците са подложени на строга изолация и желязна дисциплина, затова изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се делят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават кореспонденция и да бъдат посещавани, нито да говорят един с друг. Докарана е пръст и неколцина затворници са обучени в градинарския занаят, засаждат най-различни цветя и растения. Затворниците обичат да се грижат за своите градини и градинарството се оказва най-предпочитаният задължителен труд. 

Оригиналният килиен сектор, построен през 1909 г., претърпява цялостна промяна. Сменена е самата концепция за представа за затвора. Всички 600 килии имат изглед единствено към вътрешността на затвора. Във външния периметър са изградени на по-високо равнище специални охранителни пасажи зад железни прегради, в които непрекъснато да патрулират полицаи с оръжие и постоянно да наблюдават затворниците. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки преграждат всички отвори, до които затворниците ще имат достъп. На тавана на столовата са инсталирани контейнери със сълзотворен газ, които да се задействат дистанционно. На всички врати са инсталирани електромагнитни метални детектори. 

Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря врати през август 1934 г. Първите му нови обитатели са 11 затворници от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оцелял син от прочутата банда на Мама Баркър), Джордж Кели „Картечницата“, Робърт Страуд „Птичаря от Алкатрас“, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис „Зловещия“. Докато съотношението в други затвори било един пазач на 12 осъдени, в Алкатрас то било един пазач само на трима затворници. Благодарение на пасажите в периферията на блоковете и на честотата на преброяванията (12 на денонощие), пазачите били в състояние да държат строго под око всеки затворник. 

По време на 29-годишното съществуване на затвора са известни 14 опита за бягство, в които 34 затворници рискуват живота си, за да избягат от Скалата. Повечето от тях са убити или заловени повторно.

През лятото на 1962 г. Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин извършват най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Техният приятел Алън Уест им помага да осъществят остроумен план: с чучела под завивките да излъжат пазачите по време на нощните им проверки, а с предварително направен сал и надуваеми спасителни жилетки да преплуват студените води на залива. Всичко е измайсторено в продължение на половин година, а с крадени инструменти си издълбават проход във вентилационните шахти. Отворът на вентилацията представлявал гъста метална решетка, с размери 25×15 см. Те успяват да направят имитации на мрежата, скриваща изровения цимент. За чучелата затворниците използвали боя, сапун и бетон на прах, за главите събрали коса в бръснарницата. 

Вечерта на 11 юни 1962 г., веднага след преброяването в 21:30 ч., Морис и братята Англин смъкват решетките. Тримата стигат до покрива, откъдето се спускат по сервизните тръби до земята, а оттам прескачат четириметровата ограда и се озовават на брега на острова. Там надуват лодките и спасителните си жилетки и изчезват завинаги. ФБР разследва случая няколко години, но никога не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава истинска загадка. 

Затворът е подложен на извънредни проверки поради влошаващото се състояние на сградата и занемаряването на охранителните мерки, в резултат на бюджетни съкращения. Корозийният ефект на солените води, както и екстравагантните разходи за управление на затвора, дават достатъчно основание на министъра на правосъдието на САЩ по онова време, Робърт Кенеди, да го закрие. 

Островът остава необитаем до 1969 г., когато голяма група американски индианци го провъзгласяват за индианска собственост. Те имат грандиозни планове да положат там основите на Туземен културен център. Но постепенно Островът започва да се превръща в убежище за бездомни и онеправдани хора. Редовно се внасят алкохол и наркотици. 

На 11 юни 1971 г. двайсет федерални маршали, съвместно с Бреговата охрана, акостират на острова и изгонват останалите му жители. През 1972 г. Конгресът създава Националния парк „Голдън Гейт“ и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря врати за посетители през есента на 1973 г. и се превръща в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион посетители от целия свят годишно. Днес Алкатрас се счита за екологичен резерват, дом на най-голямата западна колония на чайки на севернокалифорнийския бряг. /Саймън Артлоу

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?