34 години от страшната авария в Чернобил СНИМКИ

Преди 34 години, на 26 април 1986 година стана най-голямата в света ядрена катастрофа.

Взриви се атомната електроцентрала „Ленин“ край Чернобил. По международната скала на ядрените събития аварията в Чернобил е оценена от седма степен – най-високата възможна.

В атмосферата са изхвърлени 190 тона радиоактивни вещества. Опасните вещества продължават да се отделят в продължение на почти две седмици.

Населението на Чернобил е подложено на облъчване 90 пъти по-голямо от това, на което са били подложени живеещите в Хирошима след падането на атомната бомба. Замърсената територия е на площ 160 хиляди километра – в северната част на Украйна, в западната част на Русия и Белорусия. Около 400 хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието.

В  първите седмици след аварията радиационната обстановка е изключително напрегната, почти никой не може да даде точна оценка на станалата катастрофа и заплахите, които тя може да крие за хората и околната среда. В редица региони дозите на радиация са достигали стотици микрорентгена в час, е често са превишавали и един милирентген в час (т.е. допустимата доза е била превишена повече от 1000 пъти). Непосредствено след аварията на най-силното радиационно въздействие са подложени над 300 души от персонала на електроцентралата и пожарникари. Най-тежко са пострадали 31 души, които не са успели да се спасят.

Над 600 000 души са били привлечени да отстраняват последиците от аварията в периода от 1986 до 1992 година.

Много от тях са загинали в първите три месеца след аварията, а други, подложени на огромното облъчване, стават инвалиди.

Жителите на Припят са осведомени за аварията едва на следващия ден. Евакуацията на града започва с автобуси от 14:00 часа на 27 април. За един час 53-хилядното население е евакуирано, като му е казано, че евакуацията ще продължи само три дни. Два дни след аварията, за нея е оповестено по телевизията с 20-секундно съобщение.

У нас до третия ден няма никакви официални съобщения, а медиите мълчат.

Когато най-после властта съобщава за аварията, случаят се представя като нещо ограничено и не особено опасно. Особено се набляга на твърдението, че за България няма абсолютно никаква опасност, въпреки че радиоактивният облак достига страната ни за няколко дни.

На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

По разкази на очевидци, докато българските граждани са консумирали опасна храна и вода, за висшия ешелон на БКП са били осигурени огромни количества вносни хранителни продукти от далечни и безопасни страни. Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и закъснели. Провеждат се две правителствени съвещания – на 4 и 10 май. Посланикът на СССР Леонид Греков изразява мнение, че опасността се преувеличава и се „шуми“ повече от нужното.

Изготвя се доклад до Тодор Живков, в който се посочва, че има замърсяване и са взети мерки, но той не взима никакво решение по въпроса. В началото на 1987 г. е изготвен нов доклад, подчертаващ, че в резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията, което, от своя страна, ще доведе и до повишаване на радиацията в млякото и месото. Властта обаче отново не предприема мерки.

След началото на прехода прокуратурата разследва укриването на информация за аварията

След промените в края на 1989 г. прокуратурата започва разследване за укриване от обществото на информация за аварията. По обвинение за омаловажаване на последиците от Чернобил и прикриване на истината обвиняемите са само двама – заместник-министърът на народното здраве и член-кореспондент на БАН Любомир Шиндеров и председателят на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите и зам.-председател на МС Григор Стоичков. Двамата са осъдени на 2 години затвор, като ефективно ги излежава само Стоичков.

Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години спрямо статистиките, правени през 70-те години на миналия век. Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза – директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип „чернобилски“ рак се наблюдава из цяла Европа, пише dcnews.

По данни на експерти, само в Беларус има 300 000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми, причинени от нея. На база на тази статистика експертите правят извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на Земята е пряко, а около 1% е косвено засегнато от аварията. И до днес няма точна цифра за засегнатите от ядрения инцидент. Смята се, че на радиация са били изложени над 8,4 милиона души.

Днес 30-километрова зона около АЕЦ „Чернобил“, заедно с близкия град Припят, са недостъпни за хората. Районът, според експерти, трябва да остане необитаем хилядолетия заради последствията от радиацията.

Снимки: t24.su

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?